Определение № 1443 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 573/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена лично от С. Ц. В., срещу разпореждане № 2373/10.07.2024 г. по в. гр. д. № 731/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е върната касационна жалба вх. № 19273 от 10.11.2023 г. срещу решение № 989/08.09.2023 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното разпореждане, като излага съображения за неговата неправилност. Ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор, в който оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу въззивен съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Подадената от С. Ц. В. касационна жалба вх. № 19273 от 10.11.2023 г. срещу решение № 989/08.09.2023 г., постановено по гр. д. № 731/2022 г. на Окръжен съд – Бургас е била оставена без движение от съдията докладчик с разпореждане № 208/18.01.2024 г. с указания в едноседмичен срок от съобщението да се отстранят констатираните нередовности: да се приподпише жалбата от лице с юридическа правоспособност и да се приложи пълномощно за приподписването или в случай че жалбоподателят има юридическа правоспособност, да представи удостоверение за това; да се представят доказателства за платена държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и/или ал. 2 ГПК. В срока за изпълнение на указанията страната е представила единствено документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС и „Допълнение към касационна жалба“ с вх. № 2690 от 12.02.2024 г., в което е посочила, че не може да представи пълномощно за приподписване на касационната жалба, както и че няма юридическа правоспособност. С разпореждане № 804/06.03.2024 г. съдът е дал повторно възможност на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи приподписани от лице с юридическа правоспособност касационна жалба и изложение. С това разпореждане е указана на жалбоподателя и възможността да ползва правна помощ, в случай че са налице условията, предвидени в чл. 22 и чл. 23 от Закона за правна помощ, както и възможността да ползва безплатна адвокатска помощ в хипотезите, предвидени в чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съдът е указал на жалбоподателя, че в случай, че в допълнението към касационната жалба В. е отправила такова искане, то следва да посочи на кое основание претендира да бъде назначена правна помощ и да представи доказателства за наличие на предпоставките за това. На страната са указани и негативните последици от неизпълнението. Препис от разпореждането е връчен лично на жалбоподателя на 03.04.2024 г. На 10.04.2024 г. В. е подала „Допълнение към касационна жалба“, в което е посочила, че отказва да упълномощи лице с юридическа правоспособност поради нарушено доверие в морала на адвокатската гилдия и последваща злоупотреба с доверие. Допуснатите нередовности на касационната жалба не са били отстранени, поради което въззивният съд е разпоредил връщането й на 10.07.2024 г. Обжалваното разпореждане е правилно. Въззивният съд е оставил нередовната касационна жалба без движение, като е указал на страната недостатъците и начина, по който следва да бъдат отстранени, предоставяйки подходящ едноседмичен срок и уведомявайки я за негативните последици от неизпълнението в срок. Дадените от съда указания са ясни, пълни и точни. След като в дадения срок страната е изпълнила само част от указанията, съдът за втори път й е дал възможност да отстраните констатираните нередовности. В повторно дадения срок същите не са отстранени. Изискването за приподписване на касационната жалба е установено в чл. 284, ал. 2 ГПК и не търпи изключения, освен в хипотезата, когато страната или нейният процесуален представител притежава юридическа правоспособност, с каквато жалбоподателят не разполага. На жалбоподателя е указана възможността да ползва правна помощ, от която не се е възползвал. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ГПК въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Всички предвидени в посочения текст реквизити на съдържанието на касационната жалба, както и необходимите приложения към същата са задължителни и неспазването им обуславя нейната нередовност, която следва да бъде отстранена в едноседмичен срок. В случая жалбоподателят не е отстранил посочените по-горе нередовности в дадения от съда срок, изтекъл на 10.04.2024 г. /сряда – присъствен ден/. Поради това правилно касационната жалба е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Неоснователно е заявеното в жалбата искане за сезиране на Конституционния съд на РБ за обявяване на противоконституционност на чл. 284, ал. 2 ГПК със спиране на производството по делото. Жалбоподателят е посочил, че с разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК законодателят нарушава основни права и свободи на гражданите, а именно правото да се защитават лично или да им бъде предоставена безплатно служебна защита, когато интересите на правосъдието го изискват. С определение № 2/13.03.2024 г. по к. д. № 8/2024 г. на Конституционния съд е посочено, че за да е допустимо искане за упражняване на възприетата в Конституцията специфична форма на инцидентен контрол за конституционосъобразност, следва да бъде обосновано не от съмнение за противоконституционност, а да се основава на достигнатата убеденост на съда, изразена чрез приведени доводи. В случая посочените от жалбоподателя разпоредби на чл. 56 и чл. 57 от Конституцията не изключват задължителното приподписване от упълномощен за това адвокат или юрисконсулт на касационните жалби, установено с разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ГПК, освен когато самият жалбоподател или неговият представител имат юридическа правоспособност. Отделно от това, както беше посочено по-горе въззивният съд е указал на страната възможността да полза правна помощ, от която същата не се е възползвала. Неоснователно е също и искането за отправяне на преюдициално запитване по въпрос във връзка с приложението на чл. 6 ЕКПЧ в частта „да се защитава лично“ и „да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато интересите на правосъдието го изискват“. Съгласно разпоредбата на чл. 628 ГПК когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, съдът може да направи запитване до Съда на Европейския съюз. Посоченото от жалбоподателя питане не попада в обхвата на глава Петдесет и девета от ГПК, защото няма за предмет тълкуване на правото на Европейския съюз – ЕКПЧ не е част общностното право и тълкуването й е извън компетентността на СЕС. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС разпореждане следва да бъде потвърдено. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение