Определение № 2609 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 792/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си по делото адв. Вихър Н., против Решение №147 от 24.10.2023г. по в. гр. д. №256/2023г. по описа на Апелативен съд- Б., в частта му, с която е потвърдено Решение № 643 от 31.05.2023 г. по гр. дело №1631/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция на Г. С. Д., ЕГН [ЕГН], против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], за заплащане на разликата над 15000 лв. до 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени в резултат на непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.01.2022г. в [населено място] (на кръстовището на [улица]и [улица]), при което С. К. Ф., ЕГН [ЕГН], при управление на лек автомобил „Рено К.“, рег. [рег.номер на МПС] (застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) е причинил на ищцата телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2022г. до окончателното й заплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен за разликата над 15000 лв. до 20000 лв. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторката се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния му представител адв. М. В., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Постъпил е отговор на касационната жалба и от третото лице- помагач на ответника „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД- С. К. Ф., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. А. А., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение въззивният съд е приел, че на 10.01.2022г. около 7:00 ч. сутринта, докато пресичала пешеходна пътека на кръстовището между [улица]и [улица]в [населено място], ищцата Г. С. Д. е била блъсната от лек автомобил „Рено К.“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от С. Ф. К., за който към датата на инцидента е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД. Съдът е приел, че произшествието е настъпило в резултат на допуснати от водача С. Ф. К. нарушения на правилата за движение по пътищата, като няма данни за неправомерно поведение от страна на пострадалата. Съгласно приетата медицинска експертиза в резултат на инцидента тя получила частично разкъсване на вътрешна колатерална връзка в коляното на левия крак без засягане на костните структури. Проведено било консервативно лечение- имобилизация с тутурна шина за срок от 35 дни и последваща физиотерапия. Възстановителният процес протекъл гладко и без усложнения в рамките на 2 месеца, като същият е приключил. Въз основа на така установените факти и при съобразяване на показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. относно преживения от ищцата дискомфорт въззивният съд е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди в размер на 15000 лв., като за разликата над посочения размер до пълния размер на претенцията от 26000 лв. съдът е отхвърлил предявения иск.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторката твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси:

1. Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата телесни увреждания със задължителната практика на ВКС относно размера на справедливото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2 Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Повдигнатите от касаторката в изложението въпроси, отнасящи се до правилното приложение на принципа на справедливост и критериите по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславят изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче специалното условие на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат степента и продължителността на болките и страданията, понесени от увредения, а когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. При определяне на обезщетението се вземат предвид и конкретните социално- икономически условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането, както и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди въззивният съд е съобразил посочените в цитираната практика критерии и е взел предвид фактите и обстоятелствата, които са от значение за определянето му. Отчел е характерът на увреждането, получена от ищцата, претърпените във връзка с него болки, страдания и негативни психически преживявания, установени от доказателствата по делото, продължителността на лечението и възстановителния период, липсата на трайни последици от инцидента за здравословното състояние на ищцата. Макар и изрично да не е казано в решението, въззивният съд е отчел и икономическата обстановка, както и съдебната практика за определяне на обезщетения за неимуществени вреди по сходни казуси.

Предвид горното не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 720 лв.

Третото лице-помагач на страната на ответника „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД- С. Ф. К. също е направил искане за присъждане на направените разноски, което не може да бъде уважено, тъй като съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице- помагач не се присъждат разноски.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,