Определение № 289 от 31.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 242/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 218 от 05.12.2011 г. по в.гр.д. № 422/2011 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено решение № 440 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 3863/2010 г. на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. И. Т. против П. А. Е. и Д. А. Д. положителен установителен иск за право на собственост върху 1/15 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ жилище - апартамент № 39, самостоятелен обект с идентификатор 87374.546.36.24.39, на шестия етаж във вх. “Б” на жил. блок № 11 в[жк], със застроена площ 61.06 кв.м, ведно с принадлежащото му избено помещение № 23 с площ от 3.15 кв.м, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Б. В. Е., който е процесуален правоприемник на починалата в хода на делото Л. Т.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по разрешения с него правен въпрос относно предпоставките, при наличието на които може да бъде придобит по давност съсобствен имот и по - конкретно кога е налице спокойно и необезспокоявано владение, както и кои са индикациите за промененото намерение на владелеца за придобиване по давност на идеалните части на другите съсобственици. Поддържа, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което се позовава на решението на Плевенския окръжен съд от 22.11.2010 г. по в.гр.д. № 712/2010 г. и решение № 2831 от 29.10.1979 г. по гр.д. № 1103/79 г. на ВКС, І г.о. Ответницата по касация П. А. Е. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна. Ответникът Д. А. Д. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК в редакция след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г., при действието на която е подадена касационната жалба, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая предмет на установителния иск за собственост след направеното от ищцата уточнение на исковата молба / л. 63 от първоинстанционното дело/ е правото на собственост върху 1/15 ид. част от недвижим имот с данъчна оценка 15 058.06 лв., видно от приложеното на л. 7 от удостоверение. При това положение цената на иска, определена по правилото на чл. 69, ал.1,т.2 ГПК е 1003.86 лв., т.е. под предвидения в чл. 280, ал.1 ГПК размер, поради което касационната жалба се явява недопустима. По тези съображения същата следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът