Определение № 1879 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2091/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3411 от 24.04.2023 г. на Я. К. К. и П. И. К. срещу определение № 312 от 05.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 234/2023 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 258 от 06.03.2023 г. по гр. д. № 662/2022 г. на Сливнишкия районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване нередовности на исковата молба. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което искат отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 662/2022 г. по описа на Сливнишкия районен съд е образувано по искова молба на Я. К. К., З. К. Л. и П. И. К., с която ищците са поискали да бъде признато спрямо ответника Д. Г. Т., че са собственици на поземлен имот, представляващ нива, находяща се в землището на [населено място], общ. Б., цялата с площ от 1650 кв. м. С разпореждане № 1085 от 03.11.2022 г. исковата молба е оставена без движение с дадени конкретни указания на ищците, като в същото е посочено, че при тяхното неизпълнение исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено. За изпълнение на указанията е определен двуседмичен срок, като разпореждането е връчено на техния пълномощник адв. Ц. Б. на 14.11.2022 г. На 23.11.2022 г. същата е депозирала молба, с която е направено искане за продължаване на срока за изпълнение на визираните в разпореждането указания. С определение № 376/24.11.2022 г., срокът за изпълнение на указанията е продължен с още три седмици, като определението й е съобщено на 19.12.2022 г. С оглед на така установеното въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане, като е приел, че въпреки дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и удължаването на срока за тяхното изпълнение, това не е сторено. Обосновал е извод, че неотстраняването в срок на пороците на исковата молба е основание за връщането й и за прекратяване на производството по делото. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „Налице ли е възможност да бъде удължен срокът за изпълнение на указанията на съда или е следвало съдът да излезе с определение, с което делото да бъде спряно докато не се изпълнят указанията на съда, за който времевият срок, предоставен от съда, е крайно недостатъчен“. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице. В случая във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи относно посочените в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, а именно за обосноваване значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма, или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й поради настъпили в законодателството или обществените условия промени, които предпоставки не са налице. В допълнение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК ясно предвижда, че когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в определен срок допуснатите нередовности. Константна е практиката на ВКС, че когато за тяхното отстраняване предоставеният от съда срок е недостатъчен, последният може да бъде продължен по молба на заинтересованата страна съгласно чл. 63 ГПК. Разпоредбите на чл. 229, ал. 1 ГПК, визиращи предпоставките за спиране на исковото производство, също са ясни. Към тези предпоставки не спада възможността за спиране на производството до отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. Ето защо така поставеният от жалбоподателите въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторите. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,