Определение № 4185 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3781/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. В. В., чрез адв. И. С. против определение № 4464/24.11.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 12930/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 02.06.2021 г. по гр.д. № 24301/2019 г. на Районен съд София за връщане на въззивна жалба с вх. № 250887 от 25.05.2021 г., подадена от жалбоподателя. Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно поради допуснато нарушение на нормата на чл.49 ГПК, в която подробно са посочени местата за връчване на съдебни книжа. Поддържа се становище, че деловодството на съда не е обичайно място, където жалбоподателят може да бъде намерен. В изложението на касационните основания, обективирано в допълнението към частната жалба от 05.09.2022 г. не са формулирани правни въпрос. Поддържа се, че определението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради нарушение на нормата на чл.49 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната въззивната жалба като просрочена, въззивният съд е приел, че в конкретния случай – с връчване на препис от решението в деловодството на съда на ищеца, осъществено на 28.04.2021 г., не е допуснато нарушение на правилата за връчване на съобщения и книжа. Посочено е, че съгласно чл.49 ГПК, място на връчване, освен изброените в текста на разпоредбата, е и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен, поради което при явяване на адресата в деловодството на съда, съдебният служител е имал право да му връчи препис от решението. В последното ясно е указано правото на страната да го обжалва и срока за обжалване, който започва да тече от връчването на решението на страната съгласно чл.259, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че повторното връчване на решението на ищеца е в резултат на вече предприети действия по връчването му на адресата преди явяването на последния в деловодството на съда и не води до нов срок за обжалване от датата на повторното връчване. По тези съображения е прието, че срокът за обжалване на решението за ищеца е започнал да тече на 28.04.2021 г. и е изтекъл на 12.05.2021 г. Въззивната жалба е подадена на 25.05.2021 г., т.е. сред изтичане на срока за обжалване, поради което правилно е била върната от администриращия съд. Настоящият състав на ВКС приема, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно трайната практика на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; който е постановен extra legem, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; когато са нарушени основни правила на съдопроизводствения ред или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, като очевидната неправилност предполага обосноваване на порок на съдебния акт, установим право и единствено от съдържанието на последния и не предполага проверка на материалите по делото с обсъжданото в мотивите. В конкретния случай се твърди нарушение на нормата на чл.49 ГПК, регламентираща „място на връчване“ на съобщения и призовки, т.е. твърди се нарушение на процесуалния закон, което обаче не може да се разглежда като квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт и съответно не покрива основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Отделно от това следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС / определение № 454 от 7.06.2011 г. по ч.т.д. № 291/2011 г. на II т.о. и определение № 197 от 25.04.2018 г. по ч.т.д. № 757/2018 г. на I т.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК / изброяването в чл.49 ГПК не е изчерпателно – законът общо сочи, че това е всяко място, на което адресатът може да бъде намерен, както и че деловодството на съда се обхваща от понятието „място на връчване“ по смисъла на чл.49 ГПК. След като ищецът се е съгласила да получи издадения препис от решението в деловодството на съда, получаването му следва да се приравни на редовно връчване на решението на ищеца на посочената от него дата. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,