Определение № 496 от 01.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 178/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. Плечкаров срещу определение № 1046 от 15.11.2023 г. по т. д. № 2661/2022 г. на Върховен касационен съд, І т. о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 524 от 31.05.2022 г. по в. гр. д. № 214/2022 г. на Бургаски окръжен съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се доводи, че в случая не се касае до търговско дело, тъй като отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а произтича пряко от КЗ, уреждащ регресното му право. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] е подал отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд се е произнесъл по иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 410 КЗ от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Г. И. Плечкаров за установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 5750, 95 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Каско+“ за причинени при ПТП на 30.06.2016 г. повреди на лек автомобил „Тойота“ с рег. [рег.номер на МПС], заедно със законната лихва, считано от 8.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед № 4296 от 11.1.2019 г. по ч. гр. д. № 8589/2019 г. на Бургаски районен съд. За да остави без разглеждане касационната жалба на Г. Плечкаров срещу въззивното решение, съставът на Първо търговско отделение на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като спорът по делото е функционално обвързан с търговска сделка - касае суброгационно право на застрахователя ищец, породено от заплащането на застрахователно обезщетение на основание застрахователен договор – абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, съответно делото е търговско и постановеното въззивно решение с оглед цената на разгледания иск – под 20 000 лв. не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Извършената от състава на ВКС преценка за недопустимост на касационната жалба е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че обективен критерий за различаване на видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл. 365 ТЗ, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. В случая предмет на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск е заплащането на сумата от 5750, 95 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, като ищецът застраховател претендира, че с плащането на обезщетението е встъпил в правата на удовлетворения застрахован срещу ответника - причинител на увреждането. Делото следва да се определи като търговско, тъй като спорът на страните е свързан със застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане – абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Търговски са не само делата, по които се търси изпълнение на задължение по търговска сделка, но и тези, при които споровете са за права, произтичащи от правоотношение по търговска сделка и обусловени от изпълнение на задължение по такава. Настоящият случай е именно такъв, доколкото правата на ищеца са породени от договор за имуществено застраховане и плащането на застрахователно обезщетение по този договор. По тези съображения преценката за допустимост на касационния контрол на въззивното решение следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер на цената на иска за търговски дела - 20 000 лв., както правилно е прието в обжалваното определение, с което касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение