Определение № 903 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 809/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Н. Г. от В. против въззивно определение № 3809/23.08.2011 г. по ч.т.д. № 2201/2011 г. на Варненски ОС в частта само относно определената гаранция 5 000 лв. на допуснатото обезпечение. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл.396,ал.2,изр.3 ГПК-доп. ДВ 100/2010 г., в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК. В случая обжалването е недопустимо, но поради липса на правен интерес. Молбата на ищеца за допускане на обезпечение е уважена, а внасянето на парична гаранция е по преценка на съда, която е негово правомощие по чл.391,ал.2 ГПК, и която преценка е последица, но не и предмет /част/ от молбата за допускане на обезпечение. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.