Определение № 854 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4501/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. А. Ю. срещу решение № 251 от 11.07.2022 г. по в. гр. д. № 276/2022 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу "ОББ" АД и "Рали 2003" ЕООД отрицателен установителен иск за признаване, че не съществува ипотечното право на "ОББ" АД, в качеството му на правоприемник на "СИБАНК" АД, по договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № 166/2008 г. на нотариус с рег. № 304, подновена с акт № 131, т. 7 от 19.11.2018 г. на СВ - Русе, както и по договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № 66/2009 г. на нотариус рег. № 304, подновена с акт № 74, т. 4 от 03.10.2019 г. на СВ – Русе, по отношение на недвижим имот - собственост на С. А. Ю., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ................. с адрес: [населено място],[жк], [улица], вх....., ет. ...... Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Когато е учредена договорна ипотека върху незастроен поземлен имот и е постигната договореност между страните ипотеката да обхваща всички приращения и подобрения в имота, ако към момента на подновяване на ипотеката имотът вече е застроен, за да се разпростира ипотеката и върху новопостроеното, следва ли в молбата за подновяване да бъдат индивидуализирани новопостроените самостоятелни обекти?“; 2. „Когато е учредена договорна ипотека върху незастроен поземлен имот и е постигната договореност между страните ипотеката да обхваща всички приращения и подобрения в имота, ако към момента на подновяване на ипотеката имотът вече е застроен, може ли по изрично заявена в молбата за подновяване на ипотеката воля на ипотекарния кредитор подновяването да бъде вписано само по отношение на част от поземления имот, т.е. непосочването в молбата за подновяване на „всички приращения и подобрения в имота“, както и неиндивидуализирането на новопостроените самостоятелни обекти, дава ли основание да се приеме, че се иска и е вписано подновяване само по отношение на част от поземления имот, и допустимо ли е това?“ и 3. „Допустимо ли е частично подновяване на договорна ипотека по волята на ипотекарния кредитор – за по – малък от първоначалния размер, както и за не всички от ипотекираните имоти?“, чието разрешаване счита, че ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 – очевидна неправилност, изразяващо се в нарушаване на императивноправния режим на договорната ипотека, според който при подновяване на последната ипотекарният кредитор дължи да индивидуализира самостоятелните обекти спрямо които иска подновяване, съществуващи към момента на искането за подновяване, и ако не е сторил това подновяването на ипотеката не се разпростира върху неиндивидуализираните съществуващи обекти, какъвто е процесния имот на ищеца. Ответникът по касационната жалба – "ОББ" АД подава отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба - "Рали 2003" ЕООД не подава отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Не са налице обаче релевираните от касатора основания за допускане на касационния контрол. За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечно право върху процесния апартамент в полза на банката – ответник, въззивният съд е намерил за установено, че вземането на банката, произтичащо от договор за ипотечен кредит, предмет на принудително изпълнение, е обезпечено с договорни ипотеки от 2008 г. и 2009 г. върху съществуващи недвижими имоти, като изрично в договорите за ипотека е уговорено, че същата обхваща и всички подобрения и приращения в поземлените имоти. Върху ипотекирания незастроен терен, обект на договорната ипотека от 2009 г., впоследствие - през 2012 г. според удостоверенията по чл. 181, ал. 2 ЗУТ е построена сграда с обособени самостоятелни обекти, измежду които и процесния имот - собственост на ищеца, за която сграда към момента на учредяване на ипотеката не е имало одобрен архитектурен проект, поради което не е съществувала правна възможност този обект, както и останалите самостоятелни обекти в сградата, да бъдат конкретно посочени и индивидуализирани в ипотечния договор. Русенски окръжен съд е заключил, че при учредена ипотека върху незастроен недвижим имот с възможност за застрояване, следва да се приеме, че ипотеката разпростира действието си и върху правомощието на собственика на имота да застрои същия. Доколкото това правомощие е част от правото на собственост, не може да се приеме, че в договора за ипотека следва изрично да е уговорено, че ипотеката се учредява и върху вещното право на строеж. Последното е ограничено вещно право, което собственика на земята учредява в полза на трето лице и доколкото същото не е съществувало към момента на сключване на договора за ипотека, то няма характер на самостоятелен обект, който да бъде предмет на сделки, в това число и предмет на договор за учредяване на ипотека. След реализиране на правомощието на собственика да застрои ипотекирания имот, учредената в полза на кредитора ипотека се простира по право, както върху построената в имота сграда като цяло, така и по отношение на самостоятелните обекти, изградени в нея, а извършените след учредяването й разпоредителни сделки са непротивопоставими на взискателя по аргумент от чл. 173 от ЗЗД. Изградената в ипотекирания имот сграда и съответно самостоятелните обекти в нея има характер на приращения към ипотекирания поземлен имот, поради което ипотеката разпростира своето действия и спрямо имота - собственост на ищеца. Последният е придобил правото на собственост след учредяването на договорната ипотека в полза на банката, поради което извършените след вписването на ипотеката разпоредителни сделки са непротивопоставими на ипотекарния кредитор. Въззивният съд е посочил, че в настоящия случай е налице хипотеза на подновяване на вписването на ипотеката, извършено в рамките на законния десетгодишен срок, което касае срока на преждевписаната ипотека, поради което се извършва само въз основа на молба от кредитора с приложен към нея договор за учредяване на ипотеката. Няма изискване в закона да се индивидуализират обектите, които са възникнали след нейното учредяване като приращения в имота. По гореизложените решаващи съображения, предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен като неоснователен поради съществуването на процесното ипотечно право на банката – ответник спрямо имота на ищеца. Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав, намира, че не са налице релевираните основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставените от касатора въпроси, свеждащи се до обобщения от настоящия съд правен въпрос за действието на надлежно вписано подновяване на договорна ипотека по отношение на подобрения и приращения на ипотекиран незастроен имот, извършени и довели до възникването на самостоятелни обекти на правото на собственост след учредяването на ипотеката, но преди вписването на подновяването на ипотеката, и за дължимата тяхна индивидуализаци в акта за подновяване, е формирана безпротиворечива съвременна практика на ВКС, обективирана в решение № 143 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 646/2014 г. на 3 г.о.; решение № 39 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 5059/2013 г. на 1 г.о.; определение № 58 от 26.01.2018 г. по ч. т. д. № 2173/2017 г. на 1 т. о.; определение № 139 от 16.02.2017 г. по т. д. № 60246/2016 г. на 3 г. о. и др., която не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване. Според последната когато предмет на ипотеката е право на собственост върху незастроен терен, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на ипотечния договор е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите приращения. Доколкото собственикът на терена разполага с правото да го застрои с оглед предвижданията на ЗРП, което право ипотекарният кредитор не може да ограничава, е допустимо по волята на страните при сключването на договора за учредяване на ипотека върху незастроен недвижим имот да се уговори разпростиране действието на ипотеката и върху сградите, които ще бъдат построени върху този имот, особено ако ипотеката обезпечава отпускане на кредит за застрояването на имота. Да се приеме обратното е равнозначно на ограничаване на свободата на договаряне за модалитет при учредяването на ипотеката. Такъв модалитет не уврежда нито собственика на имота, нито третите лица, защото ако към момента на построяването сградата не е собственост на ипотекарния длъжник, ипотечното право няма да възникне. Извършените от собственика разпореждания с отделни самостоятелни обекти от сградата след построяването й ще се явяват последващи спрямо момента на възникване на ипотечното право, т.е. извършени след като ипотеката вече е разпростряла действието си върху сградата. В тази връзка не е необходимо ипотеката върху бъдещите вещи да бъде "преучредявана" върху построените самостоятелни обекти на правото на собственост. При положение, че ипотеката в този й вид е вписана по персоналната партида на собственика на терена, всеки добросъвестен последващ приобретател на самостоятелен обект в сградата би бил в състояние да елиминира евентуално въвеждане в заблуждение, посредством извършването на справка по тази партида за наличните тежести. При така учредена ипотека върху приращения на незастроен недвижим имот е допустимо от закона подновяване само за част от първоначалния дълг, обезпечен с ипотеката, както и само за част от имотите, спрямо които е възникнало ипотечното право, но частичното подновяване следва да е изводимо по недвусмислен начин от акта на кредитора за подновяване на ипотеката. Щом последната е възникнала и върху приращенията на имота по изричното съгласие на страните по договора за ипотека, ако в акта за подновяване на ипотеката не е посочено нещо различно, например чрез посочване, че подновяването касае само конкретни, достатъчно индивидуализирани, съществуващи самостоятелни имоти, то подновяването обхваща цялото ипотечно право. При наличието на горепосочената пракатика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която въззивното решение е съобразено, при непроменени обществено – икономически условия и нормативна уредба досежно ипотеката, наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ не би могло да бъде осъществено. Поради това отсъстват общото и допълнителното основания за допускане на искания касационен контрол по горепосочения правен въпрос на касатора. Не е налице и релевираната от касатора очевидна неправилност, която се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. В настоящия случай, нито са наведени, нито са налице такива квалифицирани състави на неправилност. Поставеният въпрос в контекста на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за дължимата индивидуализация на приращенията на ипотекирания незастроен имот, несъществували към момента на учредяване на ипотеката, но налични при подновяването й, за да има последното правно действие и спрямо тях, касае обикновената неправилност на обжалвания акт и то във връзка с поставения горепосочен правен въпрос, по който е налична константна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Съобразно гореизложеното, не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С оглед изхода на настоящото производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на банката – ответник сумата 50 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение