Определение № 2448 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 955/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. С. от [населено място] срещу решение № 688 от 26.05.2025 г. по в. гр. д. № 2939/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, потвърждаваща определение № 11632 от 25.07.2024 г. по гр. д. № 10791/2022г. на Софийски градски съд, I ГО, 18 състав, с което е уважена подадената от ответника по делото ЗАД „Армеец“ АД молба по чл. 248 ГПК, като определеното по реда на чл. 38 ЗА на адвокат Л. Г. – пълномощник на ищеца (настоящ частен касатор) адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е намалено от 15 850 лв. на 5 000 лв. и съобразно изхода на спора му е присъдено възнаграждение в размер на сумата 2 321.43 лв. Частният касатор поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при определяне на дължимото на адвоката възнаграждение решаващият състав не е взел предвид положения от него значителен по обем труд и продължителността на първоинстанционното производство (повече от четири години); не е извършил анализ на фактическата и правна сложност на делото; не е отчел факта, че искът за присъждане на обезщетение за ексцес предполага сложност над обичайната за този вид вреди, сравнен с иск за първоначални такива. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че обжалваният акт противоречи на практиката на ВКС – определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г. на I т. о. и определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. Освен това, частният касатор е поставил и следните въпроси, за които поддържа, че са „от значение за точното прилагане на закона в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Задв. вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. вр. с чл. 36 ЗАдв.“: „ 1. „Следва ли съдът да отчита фактическата и правна сложност на делото по иск за последващи вреди от ексцес при определяне на възнаграждението за полагания труд от адвоката, като извършени фактически и правни действия /вкл. разпит на свидетели и вещи лица в открити съдебни заседания, полагания труд като изложения в писмен вид под формата на писмени съображения и доводи във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, правния анализ на доказателствата в устен и писмен вид по съществото на спора; 2. Следва ли при определяне размера на възнаграждението да се отчита реално положения труд на адвоката съобразно НМРАВ, когато трудът му е полаган пред две инстанции в полза на тежко увредено лице с доказани усложнения, респ. в обществен интерес на увредени лица с усложнения и какви критерии са приложими при определяне размера на реално положения труд в хода на съдопроизводството пред двете инстанции по иск с фактическа и правна сложност, предвид продължителността на процеса и следва ли да се съобразява този труд с НМРАВ, вкл. предвид сложността на процеса при този вид искове за последващи вреди, може ли съдът да присъди и по-висок размер на адвокатското възнаграждение за полагания труд пред двете инстанции над размерите, определени в чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ; 3. Следва ли при определяне размера на адвокатското възнаграждение за пред двете инстанции да се вземе предвид продължителността на съдопроизводството от момента на предявяване на иска и при определянето му включва ли се положеният труд на адвоката като представител преди предявяването му с оглед разпоредбите на чл. 380 и сл. КЗ при доказано неоснователен отказ на застрахователя да изплати претендираното обезщетение от увредения“. Ответникът по частната касационна жалба – ЗАД „Армеец“ АД, [населено място] – моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 24.04.2026 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното определение, с което, по молба на ответника ЗАД „Армеец“ АД по чл. 248 ГПК, определеното по реда на чл. 38 ЗА на адвокат Л. Г. – пълномощник на ищеца – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е намалено от 15 850 лв. на 5 000 лв. и съобразно изхода на спора му е присъдено възнаграждение в размер на сумата 2 321.43 лв., въззивният съд е посочил, че възприема изцяло съображенията, изложени в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022г. на ВКС, I т. о. (които буквално е повторил в мотивите си) и с оглед на тях е преценил като правилно обжалваното пред него първоинстанционно определение. Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, по отношение на поставените от частния касатор въпроси не е налице общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело, т. е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Въззивният съд изобщо не е обсъждал обстоятелствата, посочени във въпросите като съществени за преценката какъв следва да бъде размерът на възнаграждението на пълномощника на ищеца, а се е аргументирал единствено с цитираната практика на касационната инстанция. Тази практика обаче не съдържа произнасяне по така поставените въпроси, за да се счете, че, възприемайки я, решаващият състав е разрешил същите. В дословно цитираното определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022г. на ВКС, I т. о., след задълбочен анализ на правната уредба, касаеща определянето на адвокатските възнаграждения по договор между страната и пълномощника й, по реда на чл. 38 ЗА и по реда на НЗПП, а също и на юрисконсултските възнаграждения, Върховен касационен съд, съобразявайки решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., е формирал извод, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да бъде прилагана. Доколкото в изложението не е поставен процесуалноправен въпрос, свързан с необсъждане на обстоятелствата, които, според частния касатор, е трябвало да бъдат взети предвид от въззивния съд, касационното обжалване не може да бъде допуснато за произнасяне по такъв въпрос. Независимо от това, следва да се отбележи, че дори и да бъдат преценени като релевантни, касационният контрол не може да бъде допуснат по тези въпроси и поради ненадлежно заявеното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание се формира от две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая обаче, частният касатор твърди, че поставените от него въпроси са от значение само за точното прилагане на закона, а не и за развитието на правото, т. е. заявява само част от това основание. При това, без да изложи конкретни доводи за наличието му, в какъвто смисъл са разясненията в цитирания тълкувателен акт. Що се отнася до другото поддържано основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, същото не подлежи на обсъждане, тъй като липсва изрично поставен в изложението въпрос, по отношение на който да бъде извършена преценка дали е значим за изхода на делото и дали е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС. Отделно от това, такова противоречие не съществува. Точно обратното, въззивният съд се е позовал именно на определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. Вторият от посочените актове се явява ирелевантна за случая практика, тъй като в него е разрешен съвсем различен въпрос – дължи ли се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за всяка инстанция или се дължи едно общо възнаграждение за всички инстанции. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав