Определение № 4921 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Е. М., чрез процесуалния представител адвокат Ю. против въззивно определение № 5060 от 4.04.2024г. по в.ч.гр.д. № 2032 по описа за 2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 45952 от 23.12.2024г. по гр.д.№ 40076/2023г. на СРС за прекратяване на производството по делото поради наличие на други висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане. Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ задължението на съда, с оглед нормите на чл.12 и чл.235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните от значение за спора и да прецени всички правно релевантни факти и доказателства от значение за спорното право, така че да реши спора според точния смисъл на закона. Позовава се на решение по гр.д.№ 3700/2013г.на І г.о. на ВКС и на Постановление № 4/1968г.на ППВС, на които счита, че въззивният акт противоречи. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Е. М. е предявил на 18.07.2023г. иск против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение на причинени му неимуществени вреди в размер на 24 000лв. за периода от 30.06.2023г. до 12.07.2023г., за описани от него действия на ответника във връзка с водено срещу него н.о.х.д.№ 4940/2023г.на СГП. С определение № 45952 от 23.12.2023г. производството по делото е прекратено на основание 126 ГПК поради това, че между същите страни, на същото основание и за същото искане вече е образувано производство по гр.д. № 3304/2022г. на СРС. Последвала е частна жалба. Със сега обжалваното въззивно определение № 5060 от 4.04.2024г. по в.ч.гр.д. № 2032 по описа за 2024г., Софийски градски съд е потвърдил така постановения първоинстанционен акт с решаващ довод за липса на правен интерес поради явна неоснователност на подадената искова молба. В мотивите на въззивния съд е посочено,че на съда е служебно известен фактът, че ищецът е „завел няколко стотин исков молби пред различни съдилища в страната, по които е предявил неоснователни искове“. Липсата на процесуална предпоставка за разглеждане на иска е основание за прекратяване на производството. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК/ следва да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос, който счита, че е разрешен от въззвиня съд в противоречие с установената практика, съгласно която съдът следва да определи предмета на спора, да изясни подлежащите на изясняване обстоятелства и съобразно тях, след като обсъди доводите на страните, да се произнесе по сезиращото го искане. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. В случая, спорният въпрос е дали предявеният от Е. М. иск на 18.07.2023г. против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение на твърдени от него като причинени неимуществени вреди е идентичен с този, който е предмет на вече образуваното производство по гр.д. № 3304/2022г. на СРС. Отговорът на този въпрос е отрицателен. След извършена служебна проверка се установява, че производството по гр.д. № 3304/2022г. на СРС се развива между същите страни и на същото основание, но не е за същото искане. Предмет на разглеждане по посоченото дело е претенция за сумата от 23 000лв./а процесната е 24 000лв./,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт - присъда по в.н.о.х.д.№ 112/ 2018г.на Специализиран апелативен съд /а в настоящето производство претендираните вреди произтичат от описани действия на ответника във връзка с водено срещу ищеца н.о.х.д.№ 4940/2023г./, като липсва идентичност и по отношение на заявения период, който в случая е от 30.06.2023г. до 12.07.2023г. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение