Определение № 324 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ч. Н., П. И. Н., М. С. Н. и И. С. Н. срещу решение № III-137 от 23.11.2018 г. по в.гр.д.№ 1358 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 148 от 05.07.2018 г. по гр.д.№ 570 от 2017 г. на Районен съд- Карнобат в частта му за отхвърляне на предявения от С. Ч. Н., П. И. Н., М. С. Н. и И. С. Н. срещу И. Д. Д., А. Р. Д., С. Р. А. и Д. М. А. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят противоправното препятстване на ищците да упражняват собственическите си права по отношение на имот, представляващ УПИ .....-..... в кв. ..... по действащия застроително-регулационен план на [населено място], Бургаска област, като премахнат оградата, изградена в западната част на имота на ищците, на границата с имота на ответниците, представляващ УПИ .....-..... в кв. ...., и премахнат източната част на второстепенна постройка, изградена в УПИ .....-..... в кв. ...., до страничната регулационна линия с имота на ищците.

В жалбата се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторите практиката на ВКС /решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 510 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 1119 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр.д.№ 4028 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните ?

2. Дали показанията на свидетели, които са роднини на някоя от страните по делото, следва да бъдат ценени в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства ?

В писмен отговор от 06.03.2019 г. ответниците И. Д. Д., А. Р. Д., С. Р. А. и Д. М. А. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират за направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по дело за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че за изградените в имота на ответниците, в близост до страничната регулационна линия с имота на ищците второстепенни постройки и за построяването на оградата на тази странична регулационна линия по делото не са представени строителни книжа. От заключението на експертизата се установявало, че оградата навлиза недопустимо в имота на ищците на 0,9 м. само в южната му част, което се равнявало само на 1 кв.м. Постройките са за допълващо застрояване и са изградени на 0,50-0,70 м. от страничната регулационна линия с имота на ищците. Две от тях с дължина съответно 12 м. и 3 м. съответстват на предвижданията на одобрен план за допълващо застрояване от 1992 г., съгласно заповед № 170 от 11.08.1992 г. и виза за проектиране № 617 от 04.09.1992 г. Третата постройка с дължина от 3 м. е незаконно построена, но съгласно представеното по делото удостоверение за търпимост № 101 от 14.09.2017 г., издадено от Главния архитект на [община], представлявала „търпим строеж“. Според съда, поддържането на „търпим строеж“ само по себе си не представлява неоснователно действие или поддържане на неправомерно състояние в имота, което да е основание за уважаване на негаторен иск. За да е основателен иск за събаряне на законни и търпими строежи, необходимо било ищците да докажат, че тези строежи им пречат да упражняват спокойно правото си на собственост, което те не са сторили. В конкретния случай изложените фактически данни не давали основание да се приеме, че със строителството на оградата и на второстепенната сграда със статут на „търпим строеж“ са нарушени строителни правила и норми до степен, която да прави нетърпимо тяхното съществуване. От друга страна, в постройките не се съхранявали вредни вещества, нито се извършвали дейности, които да отделят такива вещества. Нямало и оттичане на дъждовни води и води при снеготопенето от постройките на ответниците в имота на ищците.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение по първия поставен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните ? По този въпрос в практиката на ВКС, включително и в задължителната такава, обективирана в т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички възражения и доводи за неправилност на обжалваното решение, посочени във въззивната жалба. В противоречие с тази практика в решението си въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по изрично съдържащия се във въззивната жалба довод за неправилност на извода на първоинстанционния съд, касаещ истинността на представеното по делото удостоверение за търпимост: Във въззивната жалба изрично е посочено, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с разпоредбите на чл.121, ал.1 и ал.2 и чл.125 от Наредба № 5 за ПНТСУ /отм./ и чл.42, ал.2, изр.2 ЗУТ е приел, че една от сградите, чието събаряне се претендира, е „търпим строеж“ по смисъла на ЗУТ, а въззивният съд в мотивите на решението си въобще не е разгледал и не е обсъдил този довод.

Поради гореизложеното решението на Бургаския окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение