Определение № 285 от 21.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 155/2009 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на “Ю” Е., гр. С. срещу определение № 754 от 7.10.2008г. по ч.гр. д. 1888/08г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, с което е отменено определение от 12.06.2008г., постановено по гр.дело №1436/2008г. на Софийски градски съд, VІ отделение, шести състав, с което е допуснато обезпечение на предявения от “Е” Е. иск чрез спиране на изпълнението по изп.дело №20087680400151 по описа на частен съдебен изпълнител М. М. и вместо него е постановено определение, с която е допуснато обезпечение с обезпечителна мярка спиране на изпълнителното дело, при условие, че бъде внесена парична гаранция от 18 500 лв. Жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на обезпечението, като са изложени доводи за недопустимост на предявения иск. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът “Е” Е., гр. Я. не взема становище по изложените от касатора доводи за неправилност на обжалваното определение и по касационното основание за разглеждане на частната касационна жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389, ал.1 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийския апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение