Определение № 600 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4890/2015 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно определение № 4412 от 26.02.2015г. по в.ч.гр.д. № 2375 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 30.05.2014г. по гр.д. № 42102/13г. на Районен съд София за връщане на исковата му молба поради неизпълнение на дадени от съда указания в срок. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменено, а делото върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: „Следва ли съда да информира лицето, на което е допусната правна помощ за това обстоятелство?” Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Настоящият жалбоподател е предявил иск срещу Министерство на здравеопазването [населено място] за заплащане на обезщетение на причинени неимуществени вреди в резултат на несвоевременно явяване на екип на „Спешна помощ” в дома му на 4.10.2008г. С разпореждане от 8.11.2013г. съдът е оставил без движение исковата му молба, като е дал срок за отстраняване на констатирани нередовности. Последвала е молба от ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и за назначаване на правна помощ, които са уважени. С определение от 17.01.2014г. на ищеца е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по гр.д.№ 42102/13г.на СРС, като адвокат М. е определена за процесуален представител. На 19.02.2014г. тя е подала молба до съда с искане за удължаване на срока за изпълнение на дадените указания и съдът я е уважил, продължавайки срока с още един месец. На 1.04.2014г. адвокат М. е уведомила съда, че „ищецът не се е свързал” с нея, поради което не е в състояние да посочи „конкретен размер на вредите, в какво се изразяват те и да посочи доказателства”. Без по делото да са налице данни, ищецът да е уведомен за предприетите от съда действия, с определение от 30.05.2014г. по гр.д. № 42102/13г.,Районен съд София е върнал подадената искова молба. В. съд е потвърдил определението с формалния мотив за липса на изпълнение на дадените указания, въпреки предоставения срок от 22.11.2013г. до30.05.2014г. При тези данни, поставеният от жалбоподателя въпрос, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда, съставлява годно общо основание за допустимост. По него следва да се допусне касационно обжалване, защото не е уреден изрично и по него не е налице установената практика. Съображенията за това са следните: В ГПК /глава десета, част първи/ най-общо са уредени въпросите, касаещи правната помощ, като са регламентирани съдържанието, задължението за напътване, предоставянето, прекратяването и лишаването и техните последици от правна помощ. В Закона за правната помощ /ЗПП/ подробно са регламентирани компетентните органи, вида, обхвата, достъпа до системата за правна помощ, реда за предоставяне и за заплащане. Изрично е посочена целта на закона /в чл.3/ - да се гарантира равен достъп на лицата чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ, но не е конкретизиран начинът, по който тя да бъде постигната. Доколкото ЗПП е средството, чрез което държавата изпълнява задължението си да гарантира ефективно упражняване на конституционното право на защита, върху нейните органи /включително върху съда/ тежи отговорността да предприемат всички необходими действия, така че предоставеното право да бъде реално реализирано и определеният по реда на закона защитник ефективно да съдейства за реализацията на законните права и интереси на нуждаещото се от правна помощ лице. Доколкото правната помощ, изразяваща се в процесуално представителство, не възниква по силата на упълномощаване, а по силата на акта на съда за назначаване на служебен адвокат, съдът – независимо, че няма изрично възложено му подобно задължение, дължи активност и проверка дали предоставената правна помощ реално се осъществява. Пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, обжалваният акт е неправилен и следва да бъде отменен. С. получаване на уведомлението от 1.04.2014г. от адвокат М. и след като е констатирал, че до 30.05.3014г./когато е постановил акта си/, формално предоставената правна помощ, реално не е осъществена /поради липса на установени отношения между процесуалния представител и нуждаещото се от правна помощ лице/, съдът е следвало да извърши проверка, да установи причините и в зависимост от конкретната ситуация да предприеме съответните действия. Следва да се има пред вид, че отговорността за реалното осъществяване на предоставената правна помощ е на съда. Той не може да върне подадена искова молба поради неотстраняване на констатирани нередности, след като е приел, че страната не може да се справи сама, констатирал е необходимост от правна помощ и я е назначил, без да се е уверил, че назначеният процесуален представител е действал в изпълнение на задължението по чл.44 ал.2 ЗА - да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на ЗПП със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента. Последиците от евентуално недобросъвестно поведение от страна на назначения от съда представител не могат да са в тежест на нуждаещата се от правната помощ страна. Гореизложеното налага отмяна на постановения акт и връщане на делото за Районен съд София за предприемане на действия за реално осъществяване на предоставената правна помощ. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение