Определение № 50350 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4162/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 440/03.12.2018 г., постановено по настоящото дело, е констатирано, че отговорът на въпроса предмет на тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС е от значение за изхода по настоящото производство, поради което производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Тъй като, по соченото тълкувателно дело е постановено тълкувателно решение № 2 от 23 юни 2022 г. е отпаднала пречката за движението на делото и производството следва да бъде възобновено. Производството е образувано по подадена частна касационна жалба от адвокат С. П. К. против определение № 598/02.10.2018 г. по в.ч.гр.д. № 491/2018 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено разпореждане № 5340/03.08.2018 г. по в.гр.д. № 1175/2018 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната касационната ѝ жалба с вх. № 22920/31.07.2018 г. против въззивно решение № 1384/23.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1175/2018 г. по описа на Окръжен съд - Варна. Частната касационна жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Иска се неговата отмяна и продължаване на производството по касационната жалба. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата – Адвокатска колегия - Варна, чрез адв. К. Р.. Изложено е становище за недопустимост на подадената жалба, евентуално се поддържа, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК,с правен интерес да обжалва атакуваното определение. С тълкувателно решение № 2 от 23 юни 2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба срещу свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, тъй като съгласно приетото в TP № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. При съобразяване на задължителното разрешение, дадено с цитираното тълкувателно решение, определението на апелативния съд, с което е разгледал частна жалба вх. № 24012/14.08.2018 г. против разпореждане № 5340/03.08.2018 г. по в.гр.д. № 1175/2018 г. по описа на Окръжен съд - Варна, е недопустимо като постановено от некомпетентен съд. Поради това, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и определението на апелативния съд да се обезсили. Съобразно изложеното, настоящият състав на ВКС е компетентен и следва да разгледа подадената от адв. С. П. К. частна жалба вх. № 24012/14.08.2018 г. против разпореждане № 5340/03.08.2018 г. по в.гр.д. № 1175/2018 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната подадената от жалбоподателката касационната жалба вх. № 22920/31.07.2018 г. против въззивно решение № 1384/23.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1175/2018 г. по описа на Окръжен съд - Варна. С разпореждането е прието, че касационната жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу решение, което не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разглеждания случай производството е образувано по искова молба, подадена от Адвокатска колегия - Варна против адвокат С. П. К. за установяване, че ищеца дължи на ответника сума в размер на 460 лв., представляваща наложена глоба на основание чл. 133, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно влязло в сила на 01.03.2017 г. решение на Дисциплинарен съд при АК - гр. Варна по дисциплинарно дело № 11/2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 16.08.2017 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 6600/17.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11882/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Тъй като предявеният иск е с цена 460 лв., то цената на иска е под предвидения праг за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – за граждански дела от 5000 лв. и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения разпореждането следва да се потвърди. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.