Определение № 402 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2106/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Уърлд Гейм“ ООД със седалище и адрес в [населено място], представлявано от управителя му Х. В., подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.С. Ч. от АК-Смолян срещу определение № 96 от 12.3.2020 г, постановено по гр.дело № 119/20 г на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2425/9.12.2019 г по в.гр.дело № 384/19 г на Окръжен съд-Пазарджик, като е върната подадената касационна жалба срещу решение № 7 от 7.1.20 г по гр.дело № 230/19 г на Окръжен съд-Кърджали. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и връщане на делото за администриране на подадената срещу въззивното решение касационна жалба. Ответникът по частната касационна жалба „Рех“ ЕООД със седалище в [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: На 8.10.13 г между страните по делото е сключен договор за наем на недвижим имот с площ от 161 кв.м в [населено място], по силата на който наемодателят „Рех“ ЕООД е отдал под наем на „Уърлд Гейм“ ООД имота за срок от 10 години с цел използването му за игрална зала за организиране и провеждане на хазартни игри срещу заплащане на наемна цена.Съгласно чл.13 ал.1 от договора текущите разходи, свързани с използването на помещението-като ток и вода са за сметка на наемателя, и се определят съгласно показанията на измервателните уреди.За периода 7.6.17 г до 15.11.17 г количеството употребена ел.енергия и вода възлиза на 18 642, 01 лв, за което наемодателят е съставил фактура от 9.3.18 г.За главницата от 18 642, 01 лв и лихвата от 1279, 05 лв е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу която длъжникът е подал възражение.Кредиторът е предявил положителен установителен иск за вземането си. С решение № 7 от 7.1.20 г, постановено по въззивно гр.дело № 230/19 г Окръжен съд-Кърджали след частична отмяна на решението на РС-Кърджали е уважил предявените положителни искове за главница и лихви изцяло. Срещу въззивното решение „Уърлд Гейм“ ООД е подал касационна жалба, която е върната с разпореждане, като процесуално недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол. С обжалваното въззивно определение на Апелативен съд-Пловдив е потвърдено разпореждането за връщане на касационната жалба.Прието е, че съгласно чл.280 ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв-за търговски дела, а за граждански- с цена на иска до 5 000 лв.Разгледаният от съдилищата спор е търговски, тъй като има за предмет право отнасящо се до изпълнението, респ. неизпълнението на търговска сделка-договор за наем, сключен между две търговски дружества, по силата на който ищецът е предоставил на ответника ползването на помещение за игрална зала за провеждане на хазартни игри.Предмет на делото са права, произтичащи от неизпълнението на търговска сделка-неплащането от наемателя на текущи разходи за ползването на наетия имот.Цената на предявените искове за главница и лихва е под 20 000 лв.Касае се за търговски спор по смисъла на чл.365 ал.1 т.1 ГПК, който с оглед цената на иска се разглежда като първа инстанция от районен съд и от окръжен съд като въззивна инстанция.Подадената касационна жалба по търговски спор с цена на иска до 20 000 лв е недопустима поради което законосъобразно е върната. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание: 1/очевидна неправилност, но същото е отнесено не към обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд, а към разпореждането за връщане на касационната жалба на Окръжен съд-Кърджали като се подържа, че е било немотивирано. 2.. Посочено е когато едната страна има качеството на потребител, спорът следва да се развие по общия исков ред. 3.Повдига се следния въпрос „допустимо ли е да се разделят сумите за главница и разноски, при положение, че сборът им надвишава 20 000 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като нито едно от посочените основания не обосновава достъпа до такъв. 1.Не се подържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно.Твърди се, че актът на окръжния съд е немотивиран и следователно неправилен, поради нарушение на процесуалните изисквания за мотивиране на съдебните актове.Правилността на определението на Окръжен съд-Кърджали не е обект на касационен контрол в производството по чл.274 ал.3 ГПК поради било ли е същото мотивирано не подлежи на обсъждане в настоящото производство. 2.Тъй като касаторът има качеството на „потребител на електрическа енергия“ следва ли спорът следва да бъде разгледан по общия исков ред. Така поставения въпрос не обуславя достъп до касационен контрол, тъй като касаторът може да е потребител на електрическа енергия, но в случая не се касае до вземания, произтичащи от правоотношението между него и електроразпределително дружество, а от друго правоотношение-това по договора за наем.Въпросът е ирелевантен за спора, още повече не е обсъждан в мотивите на въззивното определение. 3.Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, като по искове за парични вземания това е търсената сума-чл.69 ал.1 ГПК.При обективно съединяване на искове е релевантна цената на всеки един от тях. Въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат от ответника най-късно в първото заседание по разглеждане на делото.Отговорността за разноски, възниква с оглед изхода на спора и не представлява част от предмета на делото.Законовите разпоредби на чл.69 ал.1 ГПК, чл.70 ал.1 ГПК и чл.78 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване.По приложението им е създадена безпротиворечива практика, поради което въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол с цел тълкуване на въпроса следва ли в цената на иска да се включат и присъдените разноски. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника разноски, сторени в това производство в размер на 620 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение