Решение № 5027 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 377/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от „Дели Феникс“ ЕООД ( с предишно наименование „Мегакар Експерт“ ЕООД, чрез адв. Дацев, против Решение № 35195 от 27.10.2025г., постановено по адм. дело № 7213/2022г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22220619000406-091-001/11.02.2022 г., издаден от Ф. С. Йоневска- орган, възложил ревизията и Т. Н. Вуканина– ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 889/08.06.2022 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, гр. София, Централно управление на Национална агенция по приходите, с който са установени задължения за внасяне на ДДС по Закона за данък върху добавената в общ размер на 1 110 584. 49 лева, ведно с установените лихви в размер на 585 098.51 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 428 652.19 лева и лихви в размер на 197 324.59 лева. В касационната жалба и допълнението към нея се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, а се е ограничил до възпроизвеждане на констатациите в ревизионния акт. Поддържа, че доказателствата, представляващи снимки pdf на товарителници и РКО от куриерски дружества за изплатени суми в брой от наложен платеж, следва да се изключат от доказателствения материал по делото. Навежда и възражение за приложимост на специалния режим на облагане на маржа на цената по ЗДДС. Ответникът по касационната жалба- директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“- гр. София, чрез юрк. Зарева, в писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22220619000406-091-001/11.02.2022 г., издаден от Ф. С. Йоневска- орган, възложил ревизията и Т. Н. Вуканина– ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 889/08.06.2022 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“, гр. София, Централно управление на Национална агенция по приходите, с който са установени задължения за внасяне на ДДС по Закона за данък върху добавената в общ размер на 1 110 584. 49 лева, ведно с установените лихви в размер на 585 098.51 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 428 652.19 лева и лихви в размер на 197 324.59 лева. В хода на ревизията е установено, че основната дейност на дружеството на „ДЕЛИ ФЕНИКС“ ЕООД (с предишно наименование „МЕГАКАР ЕКСПЕРТ“ ЕООД ) през ревизирания период е изкупуване и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ и търговия с получените части след разкомплектоването им, която се е осъществявала чрез физически търговски обекти (наети търговски обекти в София и страната), чрез електронен магазин домейн http://megaparts.bg, с възможност за поръчка и доставка чрез куриер. Данъчните са приели, че са налице предпоставките за прилагане на особения ред за определяне на данъчните задължения по чл. 122–124 от ДОПК, поради непредставяне на относими счетоводни документи и наличие на данни за укрити приходи. След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК е установено съществено несъответствие между декларираните обороти в дневниците по ЗДДС и реално получените парични средства, включително чрез наложени платежи от куриерски оператори. Органите по приходите са констатирали, че дружеството осъществява търговия с резервни части втора употреба, придобити чрез разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), като част от реализираните продажби не са документирани с първични счетоводни документи (фактури) и не са отразени в счетоводните регистри. Липсата на последователност в идентификацията на стоките (ID/баркодове) е приета като индикация за извършени доставки извън отчетността. Установено е и участие на дружеството в схема с други свързани лица (т.нар. „мрежа от дружества“), които формално осъществяват продажби, но не могат да обосноват произхода на стоките. Чрез насрещни проверки и анализ на данни от куриерски дружества е установено, че значителни суми от наложени платежи са получавани от служители на ревизираното лице или свързани с него лица, без надлежно документиране и счетоводно отразяване. Това е прието като доказателство за реализирани, но недекларирани продажби. Данъчната администрация е констатирала, че дружеството е осъществило облагаеми доставки без издаване на данъчни документи, без начисляване на ДДС и без включването им в данъчните регистри, с което е нарушило разпоредбите на ЗДДС. Същевременно неотчитането на приходите е довело до занижаване на данъчния финансов резултат по ЗКПО и до избягване на корпоративно подоходно облагане. Допълнително са установени несъответствия при декларирани вътреобщностни придобивания и услуги от чуждестранни доставчици, както и случаи на неправомерно упражнено право на данъчен кредит. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. От заключението по изготвената съдебно компютърна- техническа експертиза, се установява, че всички положени подписи са положени с предварително издадени КУКЕП (квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис). На следващо място, съдът е кредитирал заключението по съдебно техническа- счетоводна експертиза, според което всички файлове по делото (общо 58 756) са преброени софтуерно и включват различни формати (jpg, pdf, doc, excel). Документите – договори, анекси и разписки – са основно сканирани или заснети ръчно подписани екземпляри, а електронните изявления са pdf файлове с обикновен електронен подпис, събиращ и биометрични данни при подписване на таблет в офис на Еконт. Всички тези документи са част от досиетата на пратките, отразени в клиентските партиди на посочените дружества, и са създадени и използвани в дейността на Еконт Експрес при обработка, доставка и изплащане на суми (наложени платежи и парични преводи). Експертите потвърждават, че данните от файловете, използвани от НАП, съответстват напълно на данните в софтуера и счетоводството на Еконт за съответния период. Съответствието е проверено по основни критерии (изпращач, предмет на пратката, телефон), както и чрез извадкови проверки. Установена е пълна идентичност между данните в предоставените файлове, търговския софтуер и първичните документи. Съдът, въз основа на приетата и кредитирана като компетентно изготвена комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, приема за установено, че използваната от куриерското дружество система „Контеса Мария“ представлява интегрирана информационна (ERP) система, обслужваща основната му търговска дейност. Чрез нея се осъществява цялостното управление на процесите по приемане, транспортиране, доставка на пратки и събиране и изплащане на наложени платежи, като при всяка отделна операция системата автоматично генерира съответните първични документи. Генерирането на първични документи в рамките на тази система не противоречи на изискванията на Закона за счетоводството, доколкото въз основа на тях се извършват последващи счетоводни записвания в счетоводния софтуер на дружеството. В този смисъл системата изпълнява функцията на електронно водени търговски книги, които, ако са редовно водени, имат доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. От събраните доказателства и заключението на експертизата се установява, че всички данни, предоставени на приходната администрация, произхождат от тази система и съответстват напълно на информацията, съдържаща се в счетоводството на куриерското дружество. Не са установени данни за манипулация или последваща промяна на въведената информация, като всяка операция е проследима и обвързана с конкретни първични документи, включително товарителници, разходни касови ордери и документи за пощенски парични преводи. Съдът приема за доказано, че отразените в системата доставки и плащания представляват реално извършени стопански операции. Сумите, събирани чрез наложени платежи, имат характер на чужди средства за куриерското дружество, което действа като посредник и е задължено да ги предаде на съответните търговци – изпращачи на пратките. При съвкупната преценка на доказателствата съдът установява наличие на фактическа и икономическа свързаност между няколко търговски дружества, изразяваща се в използване на общи търговски обекти, телефони, служители и един и същ електронен магазин. Установено е също, че едни и същи лица получават суми по наложени платежи от името на различните дружества. Тези обстоятелства обосновават извод, че чрез формално обособени юридически лица се осъществява единна търговска дейност. Според решаващия състав част от реализираните приходи от продажба на стоки не са били надлежно отчетени и декларирани, като по този начин е осъществено укриване на облагаем оборот и отклонение от данъчно облагане. Липсата на първични счетоводни документи и невъзможността да се установи произходът на стоките допълнително подкрепят този извод. При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на особения ред по чл. 122 ДОПК за определяне на данъчната основа. Приходната администрация е спазила изискванията на закона, като е извършила анализ на относимите обстоятелства и е определила данъчната основа по обективен и обоснован метод, доближаващ се максимално до действителния размер на реализираните, но неотчетени приходи. С оглед приложението на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал достатъчно доказателства, с които да обори тези констатации. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Противно на твърденията за липса на самостоятелни мотиви относно установените факти, АССГ е изпълнил изискванията на процесуалния закон, като е разгледал ревизионния акт в рамките на предмета на спора по чл. 156 ДОПК и е постановил решение по същество, съобразно правомощията си. В мотивите си съдът е изложил както фактическите констатации на приходните органи, така и собствена преценка на доказателствата, събрани както в ревизионното, така и в съдебното производство. Съдът обстойно е анализирал доказателствения материал поотделно и в съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, и е формирал самостоятелни фактически и правни изводи. В тази връзка са обсъдени както безспорните факти, така и спорните обстоятелства, включително структурата на търговските отношения между свързаните дружества, начина на осъществяване на дейността, както и връзките помежду им (общи адреси, служители, търговски обекти и др.). Допълнително съдът е съобразил и новосъбраните доказателства в хода на съдебното производство, включително експертизи и свидетелски показания, както и релевантната съдебна практика, с оглед проверка на възраженията на жалбоподателя. Неоснователни са сторените възражения досежно доказателствената стойност на представените товарителници и разходни касови ордери (РКО) в pdf формат. Установено е, че всички документи са били представени още в хода на ревизионното производство на електронен носител (дискове), като жалбоподателят е разполагал с копия от тях. Същите са били повторно изискани и проверени, включително във връзка с ревизии на свързани дружества. Наведените оплаквания за нередности (повтарящи се файлове, невалидни подписи и др.) са общи и неконкретизирани, поради което не могат да разколебаят доказателствената им стойност. Решащият състав вярно е разграничил документите според периода на съставянето им (преди и след въвеждането на електронното подписване). Прието е, че pdf документите представляват електронни документи по смисъла на европейското и националното право и са допустими доказателствени средства. Те съдържат електронни изявления за извършени плащания, подписани с електронен подпис, което удостоверява авторството им и спазването на писмената форма. На следващо място, правилно съдът се е позовал на експертното заключение, чрез което е установено, че данните в тези файлове напълно съответстват на информацията в информационната система и счетоводството на куриерското дружество, което потвърждава тяхната достоверност. Следва да се държи сметка за обстоятелството, че при извършени паралелни ревизии на „МЕГАПАРТС-1“ ЕООД, „КОКО ПАРТС“ ЕООД, „УЪРК БРАДЪРС“ ЕООД и „МЕГАКАР ЕКСПЕРТ“ ЕООД за установяване на задължения по ДДС и корпоративен данък е констатирано наличие на укрити приходи. Във всички случаи органите по приходите са достигнали до едни и същи изводи – счетоводството на дружествата е водено в нарушение на Закона за счетоводството и приложимите стандарти, като липсват първични и вторични счетоводни документи. Освен това е установено, че тези дружества използват обекти със същите адреси като „МЕГАПАРТС ЕВРОПА“ ЕООД, извършват продажби чрез една и съща онлайн платформа (сайта megaparts.bg), работят от нает магазин в гр. София, [улица] ползват едно и също счетоводно обслужване от „А и А Консулт“ ЕООД, което води и счетоводството на „МЕГАПАРТС ЕВРОПА“ ЕООД, със сег. наименовние- –„ Дели Феникс“ ЕООД. Касае се едни и същи вериги от доставки на авточасти от излезли от употреба МПС, разкомплектовани от прекия доставчик „Мегакар Експерт“, който единствено осъществява тази дейност, в резултат на което придобива множество авточасти, част от които продава и декларира към „Мегапартс Европа“ ЕООД, а друга част продава на дружества, без да издава съответните счетоводни документи и да декларира приходи. В подкрепа на това са събраните доказателства в паралелни ревизии: по ЗДДС и ЗКПО за 2016 г. на „МЕГАПАРТС-1“ ЕООД, приключила с РА №Р-03000317008432-091-001/06.06.2018 г.; на „КОКО ПАРТС“ ЕООД по ЗДДС и ЗКПО за 2016 г., приключила с РА №Р03000317008430-091-001/29.05.2018 г.; на „УЪРК БРАДЪРС“ ЕООД, приключила с РА №Р-30300019000424-091/2022 г. Предвид факта, че допълнително установените със съответните РА задължения по ЗДДС на горните дружества отразяват укритите недекларирани продажби чрез куриерските дружества към крайни клиенти, то стабилитетът на съответните РА се разпростира и върху размера на техните укрити доходи, които след приспадане на търговската надценка, са взети в настоящата ревизия като основа на обложените укрити доходи на жалбоподателя „Дели Феникс“ ЕООД. При това положение, следва да се приеме, че оспореният РА използва данни за осъществени обороти и дължими задължения на други данъчно задължени лица, които са безспорни, поради което не е нужно допълнително и самостоятелно изследване на представените от куриерските дружества документи (независимо, че въпросните таблици и PDF снимки са приобщени като доказателства към процесното производство), за да се установи повторно същият оборот. Верен е изводът на АССГ досежно валидността на ЗВР, РД и РА, която беше категорично доказана от приетата и неоспорено по делото съдебно-компютърна експертиза. От правна страна се приема, че електронните документи са надлежно подписани с квалифицирани електронни подписи, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014. Подписите позволяват еднозначна идентификация на авторите и гарантират целостта и автентичността на електронните изявления. Налице са всички законови предпоставки за валидност – връзка с титуляра, възможност за идентификация, контрол върху подписа и обвързаност с подписаните данни. Допълнително се подчертава, че липсата на времеви печат не води до невалидност на електронния подпис, тъй като това не е задължително изискване по приложимото европейско и национално право, което е потвърдено и в съдебната практика. Жалбоподателят, макар и косвено, потвърждава ключовия извод на приходните органи и експертизата, че софтуерът „Контеса Мария“ представлява интегрирана ERP система, функционираща като електронно водена търговска книга. Чрез нея се генерират първични и вторични счетоводни документи, които отразяват реално извършени операции. Въпреки това, РЛ не е провело насрещно доказване, че данните от тази система не отразяват негови приходи или че липсва връзка между отчетените плащания и неговата дейност чрез свързани дружества. Липсват както конкретни доводи, така и доказателства в тази насока. По отношение на стореното в касационната жалба възражение – че за дейността е приложим специалният режим на облагане на маржа по ЗДДС (за стоки втора употреба), съдът счита, че е неоснователно. В случая доказването на доставките на стоки втора употреба, за които лицето прилага специалния ред на облагане на маржа на цената е строго формализирано и се удостоверява със специфични документи и следва да отговаря на специални изисквания. Видно е, че издаваните от ревизираното лице фактури не съдържат необходимите реквизити и лицето не съставя посочения отчет. Такива факти не се твърдят и доказват и от жалбоподателя както в хода на ревизията, така и при съдебното обжалване на РА. Правилно АССГ е потвърдил изводите на данъчната администрация досежно определени задължения в общ размер 1 110 584,49 лв., към които са начислени и лихви в размер на 585 098,51 лв. За корпоративния данък по ЗКПО е установено, че в периода 2014–2018 г. има несъответствия между декларираните финансови резултати и данните за реално осъществени приходи от дейността, включително такива от справките по ДДС. Поради това, вярно приходната администрация е извършила корекции и е определила допълнителни данъчни задължения по реда на чл. 122 от ДОПК, както следва: за всяка от годините са установени суми за довнасяне: за 2014 г. – 35 067,41 лв., за 2015 г. – 36 394,61 лв., за 2016 г. – 161 358,94 лв., за 2017 г. – 130 694,23 лв. и за 2018 г. – 65 137,00 лв. По горните съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на Административен съд-София-град е правилно и като такова следва да се остави в сила. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация. Към момента на устните състезания в настоящото производство е в сила нормата на чл. 161, ал.1 ДОПК ред. ДВ бр.17/20206 г. в сила от 17.02.2026 г., която предвижда че юрисконсултското възнаграждение се определя по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по административни дела с определен материален интерес възнаграждение е в размер от 130 лева до 450 лева. С оглед на изложеното на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева или 230,08 евро съгласно чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, което съответства на фактическата и правна сложност на делото в касационното производство и е в рамките на предвиденото възнаграждение по чл. 37 ЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,