Определение № 659 от 09.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 406/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура –В. ,както и по касационна жалба на ищцата Г. Л. Т. ,чрез пълномощника адв М. М. срещу решение №82 от 12.10.2021г по в.гр.дело № 311/2021г. на Варненски апелативен съд, в различни негови части. Прокуратурата на РБ обжалва в частта с което е потвърдено решение от 09.12.2020г по грд. №893/2020г на Варненски окръжен съд по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 50 000 лева. В тази част е уважен иска на Г. Л. Т. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в извършени от нея като ,инспектор в ТД на НАП длъжностни престъпления ,по чл.256, ал.2 ,във вр ал.1 НК и по чл.282,ал.3, вр ал.2,вр ал.1 ,вр. чл. 20, ал.2 вр чл. 26,ал.1 НК По второто обвинение двукратно е внасян обвинителен акт, като ищцата е оправдана с влязла в сила присъда по н.о.х.д№227/2014г на ОС Варна,потвърдена на въззивна и касационна инстанции.Прокуратурата счита обезщетението за неимуществени вреди за завишено, решението на апелативния съд за неправилно, необосновано и немотивирано относно въприетите за установени вреди. Ищцата обжалва решението в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди до пълния предявен размер от 300 000лв ,както иска за обезщетение на имуществени вреди в размер на 46518,52лв за медицински манипулации и лечение на откологично заболаване, според ищцата предизвикато от стреса, свързан с обвинението .Оплакванията са за занижен размер на обезщетението ,след като не е оценен характера и степента на негативните психически изживявания и здравословни увреждания ,оспова се като неправилен изводът ,че претендираните имуществени вреди не са в причинна връзка с обвинението ,. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се изтъква противоречие с практиката на ВКС и основание по чл. 280 ал.1 т.1,т.3 ГПК по два въпроса: 1)за обществения критерии за справедливост,като се държи сметка общи икономически условия ,жизнена среда и общо приетото разбиране за справедливо обезщетение. Поддържа се противоречие с указанията по т.ІІ от ППВС №4/1968г. и т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2005г ОСГК според която практика се вземат предвид икономическите условия и стандарт на живот. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване,което превръща присъденото в източник на обоготяване на пострадалия. Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпрос :2) Какви критерии следва да бъдат взети предвид от съда за да разграничи негативни преживявания –психически стрес, страх ,тревожност, несигурност и т.н породени едновременно от водено срещу лицето наказателно производство и внезапно възникнало за него тежко онкологино заболяване, което не е причинено от обвинението ? Изтъкната е и очевидна неправилност на решението. В изложението на Г. Л. Т., чрез пълномощника адв М. М., се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ППВС №4/1968г.като се твърди ,че не са взети предвид всички обстоятелства, обуславящи вредите .В частта по иска за неимуществени вреди, според защитата решението е в противоречие с изтъкнатата задължителна практика поради изложеното в мотивите на въззивния съд позоваване на средномесечната работна заплата за страната. Формулиран е въпрос следва ли съдът да определя стойността на неимуществените вреди през призмата на средната месечна работна заплата за страната през периода на наказателната репресия и ако не ,какъв е критерия,че дадени неимуществени вреди следва да се приравняват,а други не трябва. В частта по иска за имуществени вреди се изтъква противоречие с ППВС №4/1968г.,тъй като не са обсъдени задълбочено всички обстоятелства .Изложението повтаря тезите на защитата по оценка на фактите,като въпрос не е формулиран. Въззивният съд е потвърдил присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 50 000 лева ,след като на свой ред е мотивирал оспорвания от страните размер с характера и тежестта на повдигнатите обвинения в две тежки умишлени престъпления ,впоследствие прецизирано едно обвинение ,по чл.282, ал.3 НК ,което е престъпление по служба ,представляващо особено тежък случай ,за което се предвижда конфискация и лишаване от права по чл. 37,ал.1 т.6 НК Повдигнатите обвинения са свързани с професоналната реализация ,в сфира на по- високи обществени очаквания и отговорност, предвид че през инкриминирания преиод ищцата е била инспектор по приходите в ТД на НАП.Заедно с нея са обвинени още осем лица, на случая е дадена гласност в средства за масова информация,името на ищцата е било цитирано ,което е публично дискредитиране, увеличило интензитета на вредите .Ищцата е била с авторитет след колегите и е злепоставена в професионален план. Обвинението е поддържано на три инстанции и е продължило шест години ,като съдът е изтъкнал ,че обезщетението не се повлиява от обстоятелството дали този срок е неразумно продължителен тъй като факти и доводи за нарушено право по чл.6 от Конвенцията(чл.2б ЗОДОВ ) не са обсъждани като спорен предмет. Преценена за размера на обезщетението е основана единствено на продължителността на негативните изжвявания и понесените морални вреди от наказателното преследване .Мярката „парична гаранция” не е въздействала съществено върху интензитета им .Въззивният съд е отхвърлил и доводите за причинна връзка между установеното към 2014г онкологично заболяване на ищцата и причинения от обвиненията стрес, но е приел за установено като причинено от наказателното преследване констанираното медицински смесено тревожно-депресивно разстройство ,което според заключението на приетата експертиза на моменти се е утежнявало с психосоматични симптоми .Към настоящия момент ,при наблюдавана като клинична картина лека тревожност и емоционална лабилност, социалното функциониране при ищцата е възстановено.Ищцата е личност с високи постижения, амбициозна и с високи цели ,поради което и уренването на доброто й име е важно за себевъприемането й. Тази личностна характеристика, установена от възприетите по делото свидетелски показания и медицинска експертиза ,при отчитане естеството на вменените деяния ,в резулта на което са настъпили значителни вредни последици ,е предпоставил извод за по-висок интензитет на негативните изживявания от накърнения авторитет ,макар ищцата Т. е напуснала системата на НАП по причина ,несвързана с обвиненията ,за да работи в самостоятелна счетоводна кантора .Въззивният съд е изложил съображения ,че определеното обезщетение от 50 000 лева отговаря на изискването в чл. 52 ЗЗД от гледна точка на обществено- икономическото развитие, за периода на незаконосъобразната репресия от петгодини и осем месеца определеното обезщетение за вредите възлиза на 144 М., т.е 2.1 М. месечно ,като за горницата над тази сума е неоснователно. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание ,съгласно чл. 280 ал.1 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос в изложението, който да е включен в предмета на делото, решаващо произнесен от съда и обуславящ за изхода на спора. По първия формулиран в изложението на Прокуратурата въпрос ,общото условие на чл. 280, ал.1 ГПК е изпълнено. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо поставения в изложението въпрос ,за съдържанието на обществените критерии за справедливост в чл. 52 ЗЗД По въпроса е дадено разрешение в ППВС № 4/ 1968г и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС -реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш.№ 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и др. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Обективни са и характеристиките на обществено- икономическите условия в страната и стандарта на живот, които съдът задължително съобразява, поради това в преценката си за конкретен размер на справедливо обезщетение съдът не следва да отдава прекомерно значение на едни указани в ППВС № 4/ 1968г и установената практика на ВКС обстоятелства ,за сметка на други.Постановеното от въззивния съд решение опредметява този установен критерии за правна преценка. Правното съдържание на втория формулиран въпрос в изложението на Прокуратурата на РБ е за отграничаване на вредите от обвинението, спрямо други вреди Въпросът за отграничаването на вреди на плоскостта на причинната връзка е намерил трайно разрешение в практиката на ВКС ,с която въззивното решение е съобразено и не е налице основание по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК. Фактори, допринасящи за завишаване размера на вредите, за обезщетяването на които държавата носи отговрност по ЗОДОВ, поначало не се вземат предвид ,когато са извън основанията за намаляване на обезщетението поради съпричиняване Обратаната теза се постулира във въпроса. Възприетите от въззивния съд вреди в случая са в причинна връзка с обвинението.Осквен това, друга причина за приетите неимуществени вреди освен повдигнатото и поддържано обвинение не е изтъквана от ответника, нито установявана по делото. Моралните вреди и негативни изживявания са заявени с исковата молба и приети за доказани ,по отношение на причинната връзка включително. Поставеният в изложението на ищцата Г. Т. въпрос не е ясен като правно съдържание и основание за неговото повдигане не е обективирано в решаващите мотиви на съда Въпросът не кореспондира с възприетия от въззивната инстанция и задължително разяснен с приемането на ППВС №4/1968г критерии за компенсация. Отговорът му е хипотетичен и не обуславя различни правни изводи по отношение размера на обезщетението,определено по справедливост ,поради това не е отговорено на общия критерии за допускане на касационно обжалване по правен въпрос ,съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се добави ,че неимуществените вреди не се установяват „през призмата” на средномесечната работна заплата.Статистическите величини имат помощно значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в паричен еквивалент ,при указаното в установената практика на ВКС съобразяване с обществено –икономическите условия в страната. Без връзка с решаващите съображения на съда в обуславяща за изхода на делото насока е и съдържанието на въпроса във втората му част - всички ли неимуществени вреди следва да се приравняват по този начин ,кои вреди трябва и кои не трябва да се приравняват на стойност, равна на средномесечната работна заплата. Лицата ,понесли неимуществени вреди, следва да бъдат третирани равно пред закона по отношение на правото си на обезщетение. Затова съгласно установената практика на ВКС, принципът на справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат обезщетявани равностойно. Според закона - включително по реда на специалния ЗОДОВ, обезщетението е пълно и включва както имуществените ,така и неимуществените вреди, пряка последица от увреждащите действия или бездействия на държавни органи. Обезщетението за неимуществени вреди също така е парично и за да гарантира спазването на така установените принципи на равенство пред закона и справедливост, в съдебната практика е въприето при определяне неговия размер съдът да съобразява обществено- икономическите условия в страната и стандарта на живот. Възможността обезщетението да се съотнася към установената за периода на вредите средна работна заплата, е един от възприетите обективни икономически показатели .С. размер обаче не е елемент от ценоразпис ,чиято кратност следва да определя паричното обезщетение за опредлени неимуществени вреди по дни, ,месеци ,или години. Въззивният съд не е определил обезщетението по този начин, а е съобразил разясненията в ППВС №4/1968г.Липсва и обосновка по специалния критерии на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,свързана с въпроса. В частта, с която се оспорва решението на въззивния съд по отношение на отхвърления иск за обезщетение на имуществени вреди ,касаторът се позовава на противоречие с ППВС №4/1968г все така абстрактно, в случая дори без да формулира правен въпрос. Изложените като обосновка съображения в този раздел на изложението са изцяло по правилността на решението,възприемането на доказателствата ,на фактите и връзката мужду факти, т.е причинната връзка .За пълнота следва да се изтъкне, че решаващите изводи на съда за липса на пряка причинна връзка между заявените за обезщетяване с иска имуществени вреди и висящността на обвинението в хода на воденото наказателно производство,са в съответствие с установената практика на ВКС. Решението на Варненски АС също така е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и не е налице основание за допускането му до касационна проверка по критерия на чл. 280, ал.2 предл трето ГПК ,което основание Прокуратурата изтъква без да сочи конкретни съображения Разноските в това производство остават за жалбоподателите Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г.о.