Определение № 1714 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1256/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.1276/19.01.26 по ч.г.д.№.13466/25 на СГС е потвърдено определение №.36044/29.08.25 по г.д.№.73081/24 на СРС, 174с., за прекратяване на производството по делото и изпращането му по компетентност на Административен съд София град. Постъпила е частна касационна жалба вх.№.20496/13.02.26 от З. П. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/10, в сила от 21.12.10г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. /с равностойност в евро 2556,46евро/ по граждански дела и до 20000лв. по търговски дела. В случая съдебното производство е образувано по претенция за признаване за установено спрямо ответника, че задължения на молителя, конкретизирани в исковата молба и тези за уточнението й /вх.№.9890/ 13.01.25, стр.29, и вх.№.146345/25.04.25, стр.76/, за периода 1.01.14-31.12.24 на обща стойност 2618,83лв. са погасени, респективно че за този период не дължи тези суми - предвид заплащането им, евентуално поради погасяване на вземанията по давност. Налице е хипотеза, при която цената на иска е под установения в чл.280 ал.3 ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,