Определение № 12 от 10.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2012 г.

Производството е по чл.230, ал.1, във връзка с чл.248, ал.1, вр. с чл.288, вр. с чл.280 ГПК. С определение №381/20.3.2013 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №435/19.3.2012 г. по гр.д.№2812/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри състав, по касационна жалба, вх.№4338/02.5.2012 г., подадена от адв. Я. А. – процесуален представител на ищците И. Н. С. и Г. Н. Н. – наследници на първоначалната ищца П. Т. Г.. С молба, вх.№3511/05.4.2013 г., подадена от ответника по касационната жалба и ответник по исковата молба – [фирма] – София, е поискано по горепосоченото определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1450 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на молителя. Твърди се, че такова юрисконсултско възнаграждение е поискано своевременно, с отговора на касационната жалба. Ответниците в настоящото производство И. Н. С. и Г. Н. Н. посредством процесуалния си представител – адв. Я. А., са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.248, ал.2 ГПК. С определение №123/16.5.2013 г. по настоящото дело производството е спряно до произнасяне на ВКС ОСГТК по тълк.д.№6/2012 г. С тълкувателно решение №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. ВКС ОСГТК, се е произнесъл по поставените му въпроси, което налага възобновяване на производството. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за присъждане на разноски за касационното производство по чл.248, ал.1 ГПК намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от постановяване на определението. Разгледана по същество тя е и основателна. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно с отговора на касационната жалба като съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Претендираната сума с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е тази, която е посочена в отговора -1450 лева, тъй като 2% от 40000 лева е 800 лева плюс 650 лева. Неоснователно е възражението в отговора на молбата по чл.248 ГПК за несвоевременно поискване предвид изложеното по-горе. Неоснователно е и възражението за непредставяне на списък. Съгласно възприетото в т.2 от ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по ТД №6/2012 г. на ВКС ОСГТК, няма пречки списъкът да бъде инкорпориран в отговора. В процесния случай това е сторено от молителя. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,