Определение № 1144 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2868/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. С., чрез адвокат Х. Ц. К. от САК, против въззивно решение № 428/06.04.2023 г., постановено по възз.гр.д. № 2742/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. С обжалваното решение е потвърдено решение № 261632/13.05.2022 г. по гр. д. № 16018/2019 г. по описа Софийски градски съд, с което е уважен предявения от Г. И. В., М. Г. В. и И. Г. В. против С. М. С. иск, като на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД е развален поради неизпълнение договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, с рег. № ....., том 1, № ..../09.5.2017 г. на нотариус с рег. № 340, с който Г. И. В., М. Г. В. и И. Г. В. са прехвърлили на С. М. С. своите по 1/6 идеални части от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор......, представляващо УПИ IV-683 кв. 321 по плана на [населено място], местност „Л.“, к-с „.....“, с площ от 522 км. м., ведно с първи етаж от двуетажна жилищна сграда, съставляваща северната половина от жилищна постройка-близнак, състоящ се от входно преддверие /коридор/, кухня, хол, стая, баня-тоалетна и стълбище, при съседи на тази част от жилищната сграда-близнак: от юг – А. И. С. и от три страни – двор, със застроена площ от 63 км. метра, ведно с мазе, находящо се под кухнята в северната част на сградата-близнак и таван, находящ се в северната част на сградата-близнак, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел за осъществен фактическия състав на чл.87 ал.3 ЗЗД и неизпълнение на процесния договор само и единствено от С. М. С.. Поддържа се, че ищците също не били изпълнили задълженията си по договора. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Задълженията на страните по една двустранна облигационната връзка, които не са изпълнени от нито една от страните, т.е. и двете страни са в неизпълнение, може ли да доведе до това едната страна да предяви иск за неизпълнение срещу другата страна, и този иск да бъде уважен?“; 2. „Следва ли насрещните задължения на страните по една двустранна облигационна връзка да се извършват по реда на номерацията на членовете им договора, след като такова изрично условия не съществува в договора и следва ли да се тълкува от съда, че задълженията на последните членове в договора обуславят изпълнение на задълженията в първите членове в същия?“; 3. „Страните могат ли по всяко време на процеса са изпълнят задълженият си по договора след като с предявяване на исковата молба по смисъла на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД не отпадат задълженията на страните по договора?“; 4. „Допустимо ли е развалянето на договор, с който се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, ако ответникът предложи изпълнение в касационната инстанция?“ и 5. „Допустимо ли е развалянето на договор, с който се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, ако нито ищците, нито ответникът не са изпълнили насрещните си задължения по договора?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 2/17.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2020 г., III г.о.; решение № 161/14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5917/2007 г., I г.о. и решение № 206/15.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 569/2012 г., II т.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата Г. И. В., М. Г. В. и И. Г. В., чрез адв. И. В. от САК, са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, за установено по делото, и че между страните липсва спор, че на 09.05.2017 г. между тях е бил сключен договор за доброволна делба на съсобствения им недвижим имот /описан по-горе в мотивите/, по силата на който в дял на С. С. е бил поставен целия съсобствен недвижим имот срещу задължение от негова страна за изплащане на уравнение на дела на другите съсобственици- ищците в размер на от по 8450 евро на всеки от тях, в 14 дневен срок от датата на вписване на договора за доброволна делба. С договора /чл. 4/ ищците поели задължение в срок от 60 дни от подписването му, да подадат молба за прекратяване на гр. дело № 493/2011 г. по описа на СРС, 53 състав, както и да заявят в Агенцията по вписванията заличаването на исковата молба. Прието е, че договорът е бил вписан в Службата по вписванията с вх. № 26966 от 10.05.2017 г., плащане не било извършено- липсвали доказателства и твърдения посочените суми да са изплатени на ищците и в процеса не било спорно, че плащане не е извършено. С нотариална покана, връчена на ответника на 23.11.2017 г., ищците дали срок на последния да изпълни задължението си и да им плати уговорената по сделката цена, но плащане не последвало. При тези данни въззивния съд е приел, че е налице пълно неизпълнение, на договорното задължение на ответника което изключва приложението на правилото по чл. 87, ал. 4 от ГПК и обосновава правото на ищците да искат разваляне на договор в хипотезата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Посочено е, че при тълкуване на договора задължението на ищците по чл. 4 от договора следва по време задължението на ответника по чл. 2 от договора, и това е така тъй като процесният договор е бил сключен с цел да бъде прекратен висящ между страните съдебен спор за делба на имота. Поради това, надлежното финализиране на спорното дело за делба и заличаването на вписаната по това дело искова молба предполагало предхождащо го пълно изпълнение на процесния договор за доброволна делба и в двете му части – прехвърляне на собствеността в полза на ответника и изплащане на цената по сделката от ответника в полза на ищците. Прието е, че неизпълнението на задължението на ищците по чл.4 от договора, не обуславя неоснователност на иска и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Поставения втори въпрос се свежда до материалноправния въпрос по приложението на чл. 20 ЗЗД, касещ тълкуването на договорите в точния им смисъл съобразно действителната воля на страните. Съгласно установената последователна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 20 ЗЗД /напр.: решение № 347/11.10.2011 г. по гр.д. № 290/2010 г., IV г.о.; решение № 502/26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 г., IV г.о.; решение № 430/20.01.2015 г. по гр.д. № 1673/2014 г. IV г.о. и др./, се приема, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Съдът тълкува договора, изхождайки от смисъла, следващ от общия разум на изявлението. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. Въззивното решение е съобразено установената практика на ВКС. С договора за доброволна делба, съсобствениците на един недвижим имот обособяват реални дялове и ги разпределят помежду си, като съдържанието на този договор се определя свободно от съсобствениците – съделители, които си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор. При договорната делба сключена с писмен договор с нотариална заверка на подписите, като способ за прекратяване на съсобственост вещнопрехвърлителния ефект настъпва по силата на обективираните в изискуемата от закона форма волеизявления на страните. В трайната съдебна практика е прието, че с този договор може да се постави в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение за изплащане на уравнение на дяловете на другите съсобственици, какъвто е настоящия случай. Въззивния съд е обсъдил изявленията на страните за начина, по който следва да се прекрати собствеността върху имота и съпоставяйки го с приетите по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти е достигнал до извод, че ответникът С. е получил целия имот, като е поел насрещно задължение за заплати парична равностойност на дяловете на останалите трима съделители, което не е изпълнил. Тъй като договора е бил сключен с цел да бъде прекратен висящ между страните съдебен спор за делба на имота, е направен обоснован извод, че задължението на ищците по чл. 4 от договора /касаещо прекратяване на делбеното дело и заличаването на вписаната по същото искова молба/ е последващо и предполага пълното изпълнение на договор за доброволна делба: както от страна на ищците за прехвърляне на собствеността в полза на ответника, така и заплащане от страна на последния на равностойността на дяловете на ищците. Въпроси първи и пети не удовлетворяват изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а това е достатъчно според т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да не се допусне касационен контрол, без да се разглежда соченото допълнително основание. Те са изведени от становището на касатора поддържано в процеса, че е налице пълно неизпълнение на договорните задължения, тъй като нито ищците, нито ответника са изпълнили насрещните си задължения. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е правен въпросът, изведен от становище на касатора. В цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е изяснен като предпоставка за допускане на касационен контрол с конкретни характеристики, на които посочените въпроси не отговарят, тъй като не са изведени от разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на делото. В случая в обжалваното решение, въззивния съд не е правил извод в посочения от касатора смисъл. Приетото от съда е, че по процесния договор за доброволна делба ищците са изпълнили основното си задължение – прехвърляне на собствеността в полза на ответника, а е налице неизпълнение на насрещното задължение от страна на С. да заплати парична равностойност на дяловете на ищците. С процесния договор, делът от съсобствения имот на ищците е трансформиран в предмет на отделно право на собственост. Съделителят С. е получил целия имот, и тъй като стойностно нахвърля неговия дял, срещу дяловете на другите съделители, той е поел насрещното задължение за заплати тяхната парична равностойност. Касае се до възникнали възмездни двустранни облигационни отношения с предмет недвижим имот, като при неизпълнение на поетото с договора насрещно задължение, всеки кредитор по това вземане има право да иска разваляне на договора за делба, до размера на неговия дял по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е и произнасянето на въззивния съд. Въпроси трети и четвърти, също не отговарят на общия селективен критерии на чл. 280, ал.1 ГПК да представляват произнесен от въззивния съд правен въпрос, обусловил волята на съда в решаваща за изхода на делото насока. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение