Определение № 3547 от 12.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2003/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Съвместно командване на специалните операции (СКСО) срещу решение №224 от 10.07.2025 г. по в.т.д.№220/2025 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №79 от 19.02.2025 г. по т.д.№532/2023 г. на ОС Пловдив, с което СКСО, е осъдено да заплати на „БМ груп инженеринг“ ЕООД сумата от 508 414.20 лв. с ДДС, дължима поради изменение по реда на чл.117а ЗОП, вр. ПМС №290 от 27.09.2022 г., на цената по Договор №С26273 от 23.12.2021 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на обект: основен ремонт на сгради №6,7,8,9,10,11 - складове, битов корпус, абонатна и парова централа, и сграда №3 - техническа работилница във войскови район 1535 на Съвместното командване на специалните операции, ведно със законната лихва върху сумата от 07.09.2023 г. до окончателното изплащане. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно тъй като въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл.117а ЗОП е приел, че липсата на съгласие между страните за изменение на договора по ЗОП е без правно значение за индексацията на цената по този договор, като от друга страна не е взел предвид, че липсват доказателства за реално увеличени разходи и че изпълнителят е поел инфлационния риск. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Притежава ли нормата на чл.117а ЗОП императивен характер, пораждащ автоматично и едностранно задължение за възложителя да заплати индексация на цената по договор за обществена поръчка, при липса на писмено споразумение между страните и след пълното изпълнение на договора. 2. Следва ли разпоредбата на чл.117а ЗОП да се прилага спрямо договори за обществени поръчки, сключени преди влизането й в сила, когато в тях не е уговорена клауза за индексация на цената. 3. Допустимо ли е изменение на вече уговорена и платена цена по договор за обществена поръчка, при липса на писмено съгласие на възложителя и без доказана реална промяна в разходите, въз основа единствено на изчислени по методиката по ПМС №290/2022 г. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на практиката на ВКС по приложение на чл.154 ГПК, както и с практиката на съда на ЕС във връзка с изменението на договорите за обществени поръчки. Ответникът „БМ груп инженеринг“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.117а ЗОП (в приложимата редакция в сила от 05.08.2022 г. до изменението с ДВ бр.108 от 22.12.2023 г.), урежда до каква степен и до какъв праг могат да се предвиждат изменения на първоначалния договор за обществена поръчка при наличие на инфлация, която представлява обективно състояние, като разпоредбата е императивна и специална спрямо ЗЗД и ТЗ, тъй като се отнася до разходването на публични средства и е в съответствие с обективната икономическа ситуация, която при първоначално уговорената цена на договора, създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. В този смисъл е приел, че нормата е коректив на два от основните принципи на договорното право (свобода на договаряне, съгласно чл.9 ЗЗД и подчинение на клаузите на договора, съгласно чл.20а, ал.1 ЗЗД) и проявна форма на института на стопанската непоносимост по чл.307 ТЗ (когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са били длъжни и не са могли да предвидят, а запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността) и на разпоредбата на чл.266, ал.2 ЗЗД, допускаща изменение на първоначално уговореното възнаграждение за извършена работа, ако по време на изпълнението на договора се промени цената на материала или работната сила. Изложил е съображения, че с чл.117а ЗОП се въвежда потестативното облигационно право да се иска изменение на договора, което е упражнено с молбата за индексация и тъй като не се е достигнало до съгласие по този въпрос, няма пречка за предявяването на иска по чл.117а ЗОП, вр. чл.79 ЗЗД, чиято цел е да се съобразят обективните икономически обстоятелства, които са настъпили след сключването на договора до приемането на извършените работи в негов резултат, в съответствие с добросъвестността и справедливостта така, че да не се достигне до неоснователно обогатяване на едната страна по договора, поради и което липсата на съгласие между страните за изменение на договора за обществена поръчка в настоящия случай не оказва правно значение. При преценяване на предпоставките за индексация е установил, че договорът за обществена поръчка е сключен след обявената начална дата на инфлация 31.12.2020 г., съгласно § 2 от методиката, като извършените дейности от ищеца са приети на 08.02.2023 г., респективно извършването и приемането им е след 30.06.2021 г., в съответствие с § 4 от методиката и е отправено искане до възложителя за индексация, ведно с изчисления по методиката и проектодоговори. Позовавайки се на заключението на изготвената експертиза за цената на индексацията по приложимата методика, е приел, че е налице инфлация в страната през изследвания период (от сключването на договора до приемането на извършените работи), която се дължи на няколко фактора – значително увеличение на цените на енергията, поради изменение на глобалните пазарни условия, нарушения в глобалните вериги за доставки, причинени от пандемията Ковид-19 и геополитически напрежения, които са довели до увеличени разходи за транспорт и логистика, отразяващи се на крайните цени на продуктите, изменение в монетарната политика – ниски лихвени проценти и разширителна фискална политика за подкрепа на икономиката, увеличение на цените на хранителните стоки, като съчетанието на тези фактори е довело до значителни промени в индекса за потребителските цени, който е официална мярка за инфлацията, публикувана от НСИ, както и до инфлация в строителния сектор - силно изменчиво поведение на цените на строителните материали. Въз основа на изчисленията по правилата на методиката е установил, че общият размер на индексираните разходи по СМР е повече с 50.99 % от направените разходи по процесните СМР, равняващи се на 438 514 лв. без ДДС при направени разходи по договора - 860 000 лв. без ДДС. Намерил е, че при преценяване размера на увеличението на цената на договора поради инфлация, е необходимо да се спази правилото на чл.116, ал.3, според което общото увеличение на цената не може да превишава с повече от 50 на сто стойността на основния договор. С оглед изложеното е достигнал до извод, че максималният размер на увеличението на цената поради инфлация, за който има право изпълнителят по договора за обществена поръчка, е сумата от 430 000 лв. без ДДС или 516 000 с ДДС и като е взел предвид, че изпълнителят дължи на възложителя сумата от 6321.50 лв., представляваща неустойка за забава, начислена от ответника, е приел, че искът е основателен за сумата от 508 414.20 лв. с ДДС. Изразил е становище, че не може да се приеме тезата, че изпълнителят носи инфлационният риск при полагане на дължимата грижа при предлагане на офертата и впоследствие при сключването на договора, тъй като инфлацията вече е започнала с начална дата 31.12.2020 г. - същата е обективно състояние, зависещо от различни фактори, което е съобразено с предвидения период в методиката, през времето на който може да се допусне изменение на цената на договора при инфлация, като е достатъчно да бъдат спазени критериите на методиката по глава първа - чл.2 и сл., когато се касае за строителство, какъвто е настоящия случай, без да е нужно да бъдат представени доказателства за реално увеличени разходи. Формулираните в изложението въпроси (твърденията за противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл.154 ГПК и с практиката на съда на ЕС, не съставляват конкретни материално или процесуалноправни въпроси), се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос: Разпоредбата на чл.117а ЗОП, в редакцията преди изменението с ДВ бр.108 от 22.12.2023 г., изисква ли наличие на допълнително споразумение/съгласие между страните по договор за възлагане на обществена поръчка, за да възникне субективно право на допълнително увеличено възнаграждение по договора, когато в резултат на инфлация съществено са се увеличили цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора. Посоченият въпрос е обусловил решаващата воля на съда и тъй като се установява наличие на противоречива практика на различни въззивни инстанции по приложение на разпоредбата на чл.117а, вр. чл.116 ЗОП, вр. Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, в хипотеза на заварени от новите норми правоотношения, настоящата инстанция намира, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, вкл. и поради необходимостта от извършване на преценка дали последващото изменение на чл.117а, ал.1 ЗОП и на преходни разпоредби на Методиката е продиктувано от последващо възникнала обективна обществена нужда, в резултат на нововъзникнали обстоятелства или е налице коригиране на законовите норми, в съответствие с изначалната воля на законодателя. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,