Определение № 104 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 90/2019 г.

Подадена е молба вх. № 3640/21.05.2020г. (пощенско клеймо от 20.05.2020г.) от „Си Ен Д. М.”ООД /н./, чрез синдика Д. Б. А., за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане по същество на касационна жалба на дружеството срещу допуснато до касационно обжалване въззивно решение, съгласно определение № 238/09.04.2020г. по т.д. № 90/2019г. на ВКС, I т.о. В молбата са изложени доводи, че не се дължи предварително внасяне на таксата от всяка една страна по иск с правно осн. чл.59, ал.3 3БН на основание чл.60, ал.4 ЗБН и чл.59, ал.7 ЗБН. При условията на евентуалност се навеждат доводи, че касаторът е в производство по несъстоятелност. С молба от 20.05.2020г. А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], изразяват становище за неоснователност на искането за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса. Съставът на ВКС констатира следното: С определение № 238/09.04.2020г. по т.д. № 90/2019г. на ВКС, I т.о. е допуснато по касационна жалба на „Си Ен Д. М.”ООД /н./ касационно обжалване на решение № 1506/18.06.2018 г. по т.д. № 2109/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 153/20.01.2017 г. по т.д. № 5142/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав, е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) по предявен от синдиците на банката в несъстоятелност срещу „Си Ен Д. М.” ООД иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН прихващането, извършено от „Си Ен Д. М.” ООД с изявление с вх. № 11273/06.11.2014 г., с вземания по договор за цесия от 06.11.2014г., сключен с „Булгаргаз” ЕАД, в размер на 12 385 437,55лв. Със същото определение е указано на касатора „Си Ен Д. М.” ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 247 708,74лв. Към молбата на касатора е приложена молба по чл.625 ТЗ от кредитора „Корпоративна Търговска Банка” АД (н.), по която е образувано търговско дело № 6525/2016 г. на СГС, като видно от партидата на касатора в търговския регистър по същото дело е постановено решение по чл.710 ТЗ за обявяване на „Си Ен Д. М.”ООД в несъстоятелност. Въз основа на така установеното ВКС прави следните правни изводи: Предявяването на иска по чл.59, ал.3 ЗБН и заплащането на държавна такса за неговото разглеждане са предмет на специална правна уредба, съдържаща се в Глава четвърта, раздел ІІІ „Попълване на масата на несъстоятелността” на Закона за банковата несъстоятелност. Съгласно чл.62, ал.1 ЗБН във вр. с чл.60, ал.3 ЗБН, искът по чл.59, ал.3 ЗБН може да бъде предявен от синдика на банката в несъстоятелност, от Фонда за гарантиране на влоговете в банки и от всеки кредитор на банката. В изключение от правилото, че при завеждане на иск пред съда се заплаща държавна такса, в чл.59, ал.7 ЗБН е предвидено по исковете по чл.59, ал.3 /и ал.5/ ЗБН да не се събира предварително държавна такса от ищеца по чл.62, ал.1 ЗБН, а в зависимост от изхода на делото - дали то е приключило с уважаване или с отхвърляне на иска, таксата да бъде събрана от осъдената страна или от масата на несъстоятелността. Разпоредбата на чл.59, ал.7 ЗБН е специална, доколкото касае исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, но тя възпроизвежда общото правило на чл.62, ал.2 ЗБН, че всички искове по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН, се предявяват пред съда по несъстоятелност и по тях не се събира предварително държавна такса; ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. Алинея 2 на чл.62 ЗБН следва да се прилага, поради изричното нормативно препращане, в систематична връзка с ал.1 на чл.62 ЗБН, в която са посочени субектите, легитимирани да предявят разглежданата категория искове. Прилагани във връзка, двете алинеи на чл.62 ЗБН водят до извод, че предварително заплащане на държавна такса не се дължи само от субектите по чл.62, ал.1 ЗБН, които предявяват исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН и/или обжалват съдебното решение за тяхното отхвърляне. Освобождаването от предварително заплащане на държавна такса в хипотезите на чл.62, ал.2 ЗБН, които включват и иска по чл.59, ал.3 ЗБН, е предназначено да улесни постигането на целения с исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН резултат- попълване на масата на несъстоятелността и по-пълно удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелната банка, без воденето на исковете да натоварва масата на несъстоятелността със значителни по размер разноски за заплащане на държавни такси. Защитата на третите лица - ответници е несъвместима с тази цел, поради което те не са адресати на правилото по чл.62, ал.2 ЗБН, респ. чл.59, ал.7 ЗБН, и дължат заплащане на държавна такса при подаване на касационна жалба срещу решението на съда, с което предявеният срещу тях иск е уважен. Неоснователен е доводът на касатора, че изискването за внасяне на държавна такса не е съобразено с разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ. Заплащането на държавни такси в производството за разглеждане на искове по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН, е предмет на специална правна уредба, която по аргумент от чл.612, ал.2 ТЗ изключва приложението на общите разпоредби на Търговския закон, в т.ч. и чл.649, ал.6 ТЗ. Поради неприложимостта на разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ от съдържанието й не могат да се черпят аргументи за разрешението на въпроса дали ответникът, срещу когото е уважен иск по чл.59, ал.3 ЗБН, дължи заплащане на държавна такса при подаване на касационна жалба срещу неблагоприятното за него съдебно решение. Не могат да бъдат споделени и доводите за приложимост към конкретния случай на нормата на чл.620, ал.5 ТЗ. В определение № 92/16.02.2017г. по ч.т.д. № 2413/2016г. на I т.о. на ВКС е прието, че при липсата на легална дефиниция и изчерпателно законово посочване на исковете за попълване на масата на несъстоятелност, такъв е искът, който би довел до увеличаване на масата на несъстоятелност и до удовлетворяване в по-голяма степен на кредиторите на несъстоятелния търговец. В същия смисъл е и определение № 266/10.03.2011г. по ч.т.д. № 123/2011г. на II т.о. на ВКС, според което общият критерий при определяне на исковете като такива за попълване на масата на несъстоятелност е те да са насочени към увеличение на масата на несъстоятелност и към възможността за удовлетворяване на кредиторите, независимо дали резултатът настъпва чрез установителен или осъдителен иск за събиране на претендирано вземане. Съгласно определение № 267/07.05.2009г. по ч.т.д. № 139/2009г. на II т.о. на ВКС, чл.620, ал.5 ТЗ намира приложение вкл. при искове за установяване на имуществото и съхраняване на правата на несъстоятелния длъжник, тъй като те представляват действия, насочени към попълване на масата на несъстоятелността, независимо от вида на иска. В определение № 301/22.03.2011г. по ч.т.д. № 107/2011г. на II т.о. на ВКС също е посочено, че действия за попълване на масата на несъстоятелност, независимо дали са изброени в закона като такива, са всички действия, имащи за цел възстановяване и съхраняване на масата на несъстоятелността. Пояснено е, че разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса е приложима по дела, които са образувани по иск на синдика, респ. на търговеца - длъжник, но не и по дела, по които длъжникът е ответник. В настоящия случай касаторът се явява ответник по иск с правно основание по чл.59, ал.3 ЗБН, който е специален иск за попълване масата на несъстоятелната банка, а не на ответника по иска, чието производство по несъстоятелност е открито след завеждане на исковата молба по ЗБН и което производство е независимо от производството по банкова несъстоятелност на ищеца. Съставът на ВКС съобрази, че доводите в молбата за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса с оглед производство по несъстоятелност на касатора насочват към лошо финансово състояние на дружеството. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 707/24.01.2017г. по ч.т.д. № 2792/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 671/14.11.2017г. по ч.т.д. № 2555/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 702/19.12.2018г. по ч.т.д. № 2929/2018г. на ВКС, II т.о., определение № 141/20.02.2019г. по ч.т.д. № 52/2019г. на ВКС, II т.о., определение № 80/15.02.2017г. по ч.т.д. № 2307/2016г. на ВКС, II т.о., определение № 433/15.12.2014г. по гр.д.№1597/2014г. на ВКС, IV г.о. и други, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Х. на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/ или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Същевременно е налице практика на ВКС, обективирана в определения по чл.274, ал.3 ГПК: определение № 170/15.04.2020г. по ч.т.д. № 209/2020г. на ВКС II т.о. и определение № 524/30.07.2019г. по ч.т.д. № 908/2019г. на ВКС II т.о., в която след съобразяване изцяло с практиката на Европейския съд по правата на човека и на СЕС е прието, че търговско дружество с открито производство по несъстоятелност, поради съществен размер на дължима от него държавна такса, следва да бъде напълно освободено от заплащането й. Така в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело „А.” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). Прието е, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Х. на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Националният съд обаче следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Конкретно когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им. В този смисъл той може да вземе под внимание например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Горното налага извод, че сам по себе си фактът на открито производство по несъстоятелност на юридическо лице, което по закон е длъжно да внесе предварително държавна такса по подадена от него жалба, не може да обоснове единно и непротиворечиво заключение, че във всички случаи това дружество следва да бъде освободено от внасянето на такса. Необходимостта от преценка на съвкупността от релевантни обстоятелства е призната в практиката на ВКС – определение № 80/13.05.2020г. по ч.т.д. 1358/2019 г. на ВКС I т.о. Дължимата държавна такса по настоящето дело за разглеждане по същество на касационната жалба на „Си Ен Д. М.”ООД /н./ е в размер на 247 708, 74лв. С оглед целия посочен размер тя би се явила непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството, обявено в несъстоятелност, което има качеството на ответник в производството по иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. От значение е обстоятелството дали дружеството притежава имуществени права, които да генерират доходи и респективно да служат за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, между които са разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата. В молба изх. № 27/20.05.2020г., която е потвърдена от надлежно представляващия дружеството касатор синдик Д. А., изрично е направено искане съдът да приеме за установени всички обстоятелства, обявени в ТР по партида на „Си Ен Д. М.”ООД/н./. След справка се констатира, че производството по несъстоятелност не е спряно на осн. чл.632, ал.1 или ал.5 ТЗ. По партидата на дружеството са обявени две покани за свикване на събрания на кредиторите на несъстоятелния длъжник, видно от дневния ред на които са предвидени точки за определяне ред и начин на осребряване на имущество на длъжника, определяне методи и условия на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им; както и за вземане на определена позиция от синдика по време на предстоящо извънредно ОС на съдружниците в „Карловогаз”ООД, в което „Си Ен Д. М.”ООД /н./ има мажоритарен дял. Следователно макар и в несъстоятелност дружеството-касатор разполага с имущество, което позволява частично в размер на 50000лв. да поеме разходите за заплащане на държавна такса в настоящето производство, без така посоченият размер да представлява прекомерна финансова тежест, която да лишава дружеството от достъп до съд. Следва да се има предвид, че като съдружник в „Си Ен Д. М.”ООД /н./ е вписано друго дружество, което е търговец – „ГАЗ ТРЕЙДИНГ 2002”ЕООД и за него липсват доводи, че е във финансова невъзможност да осигури горепосочените средства за заплащане на държавна такса. Освен това се преценява и етапа на развитие на производството. Касае се до разноски, свързани със заплащане на държавна такса за разглеждане на касационна жалба, т.е. за заключителна фаза от исковото производство, като до този момент дружеството-касатор не е било натоварено с извършването на подобен вид разноски. При неуважаване на молбата касаторът иска от съда да бъдат дадени указания относно следващите се действия. Съставът на ВКС съобрази, че внасянето на така определената такса е обвързано не само от действия на касатора, но и от действия на други лица и органи напр. на осн. чл.658, ал.1, т.9 ТЗ, чл.629б ТЗ, чл.639б, ал.4 вр.ал.1 ТЗ. Поради което следва да определи нов срок за внасяне на дължимата такса, а именно едномесечен от съобщението. Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение