Определение № 36 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 24/2024 г.

Образувано е въз основа на определение № 525/24.04.2024 г. по адм.д.№ 367/2024 г. по описа на Административен съд- София област, с което е сезиран смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на основание чл. 135, ал. 7 от АПК, с мотиви, че делото е с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ и компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд. Делото е изпратено на АССО от Софийския районен съд с Определение № 7200/15.02.2024г., постановено по гр. д. № 7767/2024 г. по описа на същия съд, който е приел, че се търси обезщетение за вреди по чл. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. Административен съд-София област приема, че претенцията е за присъждане на обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 2б от ЗОДОВ и поради това делото не е подсъдно на административен съд. Смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, приема за установено следното: Софийски районен съд е сезиран с частна жалба/искова молба, вх. № 45915/12.02.2024 г., подадена от Г. К., с която се иска осъждане на Административен съд – София град, да плати на ищеца сумата от 24 300 лева – обезщетение за неимуществени вреди, което се изразява в нарушаване на негови права, защитени от посочени от ищеца конкретни текстове от ХОПЕС, ЕКПЧОС, ДЕС и ДФЕС. Със заявление вх. № 2696/18.04.2024 г. К. пояснява пред АССО, че предявява иск срещу АССГ по чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, за това че по адм. д. № 10829/2023 г. по описа на Административен съд - София град му е назначен адвокат, който е изгубил правата си и не живее в Република България, поради което счита, че е налице забавено правосъдие от страна на АССГ и са му нанесени неимуществени вреди. За решаване на спора за подсъдност следва да се определи правилно правното основание на заведения иск. Ищецът е посочил в исковата молба, че претендира обезщетение с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ вр. с чл. 47 от ХОПЕС, чл.13 от ЕКПЧОС, чл.4, ал.3 от ДЕС и др. за забавяне от страна на АССГ да образува дело за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН. Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията. В ал. 2 е посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството. Нарушението на чл. 47, ал.2 от ХОПЕС е сходно по смисъл и съдържание с чл. 6, пар.1 от ЕКПЧОС. Следователно правната уредба дава възможност за обезщетение на вреди, настъпили от действия или бездействия на съда, които имат за последица разглеждане и решаване на дело извън разумния срок, като претенцията се разглежда по реда на ГПК. С чл. 2в от ЗОДОВ / ДВ бр.94/2019 г./ законодателят създава и ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ когато вредите са причинени от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд чрез достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК, т.е. спорът ще е подсъден на административен съд. Правното основание на иска се определя от съда въз основа на наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и обстоятелства и търсената съдебна защита. В случая ищецът твърди, че му е назначен адвокат, който е изгубил правата си и не живее в Република България, поради което счита, че е налице забавено правосъдие от страна на АССГ. В исковата молба ищецът не се оплаква от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, но твърдяното нарушението по чл. 47 от ХОПЕС е сходно по смисъл и съдържание с чл. 6, пар.1 от ЕКПЧОС. От твърдението за изтекъл дълъг срок, през който не е образувано дело, а са настъпили неимуществени вреди, се налага извод, че претенцията е за обезщетение за нарушено право за разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Неправилно районният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. В този смисъл определение № 45/ 3.12.2021 г. по ч.гр.д. №2738/ 2021 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС и определение № 14/11.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5/2023 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС. При тези съображения се налага извод, че подсъдността е на гражданския съд. Ищецът е посочил свой съдебен адрес в гр. София, няма конкретни данни за мястото на увреждане, предвид чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, а размерът на иска е под 25 000 лв., предвид чл. 104, т. 4 от ГПК. Следователно и родовата и местната подсъдност е на Софийски районен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, смесен петчленен състав на ВКС и ВАС