Определение № 110 от 29.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2068/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

С въззивно решение Софийски апелативен съд, след съответна отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд, е уважил предявените от „Юробанк България“ АД срещу А. Б., М. Б. и С. Б. искове по чл. 430, ал. 2 ТЗ за солидарно заплащане на договорна лихва по договор за банков кредит, и е отхвърлил предявените срещу А. Б. искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ за заплащане, солидарно с останалите ответници, на такси и застраховки по същия договор. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата част относно уважения иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ за заплащане на главница по същия договор.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ответника А. Б. относно уважените срещу него искове по чл. 430, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Подадена е и касационна жалба от ответника М. Б. относно уважения срещу нея иск по чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Жалбоподателите излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваните части и искания за отмяната му със съответните последици.

Ищецът оспорва жалбите като неоснователни.

Допускането на касационно обжалване от страна на ответника Б. се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпроса относно начина и момента на обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договор за банков кредит, като се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост е обявена с връчването на препис от исковата молба, а не в по-ранен момент, предхождащ предявяването на иска.

За допускането на касационно обжалване ответникът Б. посочва въпросите:

• съдът следи ли служебно за нищожност на сделката и може ли да прогласи нищожност на основание, което не е въведено от страна или е въведено извън съответния процесуален срок, а при нищожност на клауза трябва ли да тълкува волята на страните в насока дали те биха сключили договора при липса на съществена клауза;

• противоречи ли на закона договор за банков кредит, когато за същия не съществува задължение за заплащане на лихва поради нищожността й;

• заобикаляне на закона ли е поведението на банката, когато не предостави на кредитополучателя нужната информация за промяна на цената на финансовата услуга и в противоречие с добрите нрави ли е поведението на банката, когато действа недобросъвестно и в противоречие с интересите на потребителя;

• при липсата на уговорка за лихва банковият кредит превръща ли се в обикновен договор за заем за потребление;

• може ли съдът да тълкува разширително волята на страните относно лихвата и при нищожност на клаузата за лихва сам да определи каква е лихвата за целия срок на договора;

• дължи ли потребителят лихва, когато клаузата за лихва е прогласена за нищожна поради неправомерния й характер и как се определя каква лихва би дължал потребителят, когато е налице нищожност на клаузата за лихва.

Въпросите са поставени във връзка с правните изводи на въззивния съд, че нищожността на клаузата за променлива лихва поради противоречие с чл. 143, т. 10 ЗЗП няма за последица нищожност на целия договор съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, а лихва се дължи в първоначално уговорените при сключването на договора размери.

Касационната инстанция констатира, че по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване пред Съда на ЕС е висящо производство по д. № С-745/19 за тълкуване по въпросите при наличие на неравноправна клауза за едностранно изменение на лихвения процент по договор за кредит между търговец и потребител допустимо ли е дължимата по договора лихва да се приеме за фиксирана (въпреки противна уговорка в първоначалния договор) в размера, определен към датата на отпускане на кредита и ако това не е допустимо, възможно ли е лихва изобщо да бъде присъдена.

Посочените въпроси, предмет на преюдициалното запитване, са от значение за поставените от жалбоподателя въпроси. Поради това, независимо че отправеното искане не посочва разпоредби от правото на ЕС, чието тълкуване се иска, в случай, че отговор на тези въпроси по същество бъде даден от Съда на ЕС, решението на последния би било задължително съгласно чл. 633 ГПК, което налага настоящото производство да бъде спряно на основание чл. 631 ГПК до приключване на образуваното пред СЕС производство по преюдициално запитване.

С тези мотиви съдът