Определение № 53 от 25.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 16/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Ч” АД - гр. С. Г. С. – еЕТ с фирма “Феникс 27- С. С. срещу Определение № 467 от 11. ХІ.2009 г. по гр.д. № 760/ 2009 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 2.ІХ.2009 г. по гр.д. № 5561/ 2008 г. на Пернишки районен съд, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И. А. М. - от гр. П.. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като своевременно е предявил иск за установяване на вземането си и законът не му вменява задължение да докаже, че към подаването на исковата молба за установяване на вземането, е налице висящо заповедно производство. Счита, че се касае за служебно известни на съда факти, които не подлежат на доказване и че след като е уведомен за предявения иск, съдът може служебно да изиска препис от заявлението по ч.гр. № 5561/2008 г. Иска въззивното определение да се отмени. В Приложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят не излага кой е “същественият процесуалноправен въпрос, който обуславя разрешаването на делото”, за който счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС - Определение 516/14.ІХ.2009 г. Ответникът по частната жалба И. А. М. - от гр. П. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е потвърдил определението, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по съображения, че заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок след постъпилото възражение от длъжника, както го задължава чл. 415 ал. 2 ГПК. С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото процесуалноправен въпрос, разрешен от съда, нито е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въпросът следва ли да се приеме за спазен срока, ако страната изпрати до съда доказателства с пощенска пратка с пощенско клеймо в последния ден на срока, който въпрос е разгледан в представеното от жалбоподателя Определение № 516 от 14.ІХ.2009 г. по ч.т.д. №454/2009 г., няма отношение към въпроса за изпълнение на задължението на заявителя по чл. 415 ал. 2 ГПК, което изрично му е указано от съда със съобщението, връчено му на 21. ХІ.2008 г. - не само да предяви иск за установяване на вземането си, но и последиците при непредставяне на доказателства затова - обезсилване на заповедта за изпълнение. Поради изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение