Определение № 2628 от 23.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 195/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. С. Ю., чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 1115 от 6.11.2024г. по в.гр.д. № 269/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6210 от 5.12.2023г. по гр.д.№ 4550/2023г. на Софийски градски съд като е уважена исковата претенция до размер на 12 000лв.,за която сума е осъдена Прокуратурата на РБ да му заплати, на основание чл.2б ЗОДОВ, обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/91г., преобразувано в сл.д.№ 780-ІІ/1998г.на ВОП София, а сега ДП № ІІ-48/1999г. на ВОП София, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023г., като е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част до претендираните 124 000лв. Жалбата е подадена в съответния срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: В изложението си, като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. За релевантните обстоятелства, които следва да бодът обсъдени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, 2. За задължението на съда при определяне на това обезщетение да съобрази всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост“, 3. За задължението на съда да обсъди в мотивите си своевременно наведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, фактите и да направи съвкупна преценка на доказателствата, 4-6. Как се прилага и отчита критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на практиката в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимущестевни вреди от един и същи вид и източник? Позовава се на конкретни решения, чийто основни доводи излага в жалбата си. Допълнително е постъпило становище, в която са изброени множество актове на ВКС, съгласно които присъденото обезщетение в сходни случаи е от 30 000лв. Срещу подадената касационна жалба е подаден отговор от Прокуратурата, чрез прокурор в Апелативна прокуратура, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. От своя страна се позовава на съдебна практика, която цитира. Въззивният съд е констатирал, че е налице допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, за което е преценил, че справедливият размер за обезщетение за причинените неимуществени вреди е 12 000лв. Мотивирал се е с следното: Наказателното производство е с продължителност от 32 години и 3 месеца, през който период е било многократно преобразувано, повдигани са нови обвинения, препращано между прокуратури, спирано е, прекратявано е поради смърт на обвиняеми и е възобновено. Касае се за дело със значителна фактическа и правна сложност, с огромен обем и множество участници, което касае извършването на „тежки“ по смисъла на закона престъпления, доказването на които изисква предприемането на многобройни и множество като вид процесуални действия. Безспорно е, че ищецът е бил сред репресираните по време на т.нар.“възродителен процес“ и за периода 13.05.1985г. – 20.09.1985г.е бил лишен от свобода и задържан в затвора на остров Б.. Впоследствие е върнат в [населено място], [община], а през 1989г.е принуден да напусне страната, като се е установил в Турция, където и понастоящем живее. По делото той е бил разпитван през 2001г., разяснени са му правата на пострадал и възможността да предяви граждански иск, като не е установено негово поведение да е довело до забавяне на производството. Забавянето изцяло е свързано с поведението на ответника. В мотивите си съдът се е позовал на оборимата презумция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди, но е посочил, че не се ангажирани доказателства, установяващи вреди над обичайните. Същевременно, на съдебният състав служебно е известно, че за други лица, които са в идентичното положение на пострадали от прекомерната продължителност на разглеждане на същото дело са присъдени обезщетения в размер на по 30 000лв. При тези факти, следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по последния поставен въпрос /4-6/, касаещ начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок в аналогични случаи. Същият отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика /вж.например решение по гр.д.№ 4306/2023г.на ІV г.о./, съгласно която при у становяване на сходни конкретни факти и обстоятелства, които имат значение за размера на приетите за дължими обезщетения за претърпени сходни неимуществени вреди, следва да бъдат определяни сходни по размер (а не по-ниски) обезщетения за неимуществени вреди. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение