Определение № 716 от 13.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2017 г.

Обжалвано е решение № 170/ 13.12.2016 г. по гр. д. № 396/ 2016 г., с което Ямболски окръжен съд, като потвърждава решение № 377/ 12.07.2016 г. по гр. д. № 396/ 2016 г. на Ямболски районен съд, отхвърля частичните искове на [фирма] срещу [фирма] с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за суми съответно от 15 000 лв. и 5 000 лв. Настоящият състав на касационния съд не намира, че дължи да разгледа по същество касационната жалба от [фирма] срещу въззивното решение. Съображенията са следните: С цена до 5 000 лв. е единият частичен иск, отхвърлен с решението. По него жалбата е с недопустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК). По другия частичен иск изискването от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК е спазено, но към жалбата няма изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 16.01.2017 г. на основание чл. 285, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдията-докладчик по гр. д. № 396/ 2016 г. на Я. дава указания и срок за изправянето на тази нередовност (чл. 285, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК). Дори касационният състав да намери, че съобщението с разпореждането е връчено нередовно на 14.02.2017 г. - на управителя на дружеството-касатор, вместо на неговия адвокат А. А. (чл. 39, ал. 1 ГПК), - фикцията на чл. 54 ГПК го задължава да приеме, че в границите на 1-седмичен срок жалбата не е приведена в съответствие с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Това е така, защото с молба от 21.02.2017 г. адв. А. описва разпореждането, обобщава изведените касационни основания (чл. 281 ГПК), но не излага основания за допускането на касационния контрол (чл. 280, ал. 1 ГПК). Изтеклият срок преклудира тази възможност за касатора. При тези мотиви, съдът