Решение № 307 от 28.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. Г. и Г. С. И. срещу определение, съдържащо се в решение № 255 от 12.10.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 2* от 2008 г., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за изменение на решение № 126 от 16.05.2009 г. по същото дело в частта за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Ответниците по частната жалба А. Г. А., Е. Г. С. и С. о. не вземат становище. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК /тъй като е за изменение в частта за разноските на въззивно решение, което съгласно чл.280 от ГПК подлежи на касационно обжалване/. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: С обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е недопустима, тъй като според чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ до влизане в сила на съдебното решение съдът не бил компетентен да го изменя в частта за разноските /такова право съдът имал само в периода от датата на влизане на решението в сила до изтичане на 2 месеца от тази дата/. Възприетото в това определение тълкуване на нормата на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ е неправилно. Съгласно тази норма, съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното от него решение в частта за разноските в срок от два месеца след влизане в сила на решението. В тази разпоредба е посочен само краен срок за изменение на решението в частта за разноските /2 месеца след влизане на решението в сила/, но не и начален такъв срок. Логическото тълкуване на тази норма налага да се приеме, че най-ранният момент, в който решението може да бъде изменено в частта за разноските, е денят след постановяване на това решение. С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и на основание чл.278, ал.2 от ГПК вместо него следва да бъде постановено ново определение за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като на ответниците се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1 800 лв.,заплатено от тях по договор за правна защита и съдействие № 0* от 20.11.2008 г. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение