Определение № 50376 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1536/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Белопейпър“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 1 от 6. 01. 2022 г. по в. т. д. № 420/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 260019 от 8. 02. 2021 г. по т. д. № 142/2020 г. на Софийски окръжен съд,, с което касаторът е осъден да заплати на „Кей Пи Кей“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 327 ТЗ сумата от 41 000, 01 лв., съставляваща незаплатена продажна цена на кухненско тишу, тоалетно тишу и тишу за салфетки по издадени фактури № [ЕГН]/16. 07. 2019 г., № [ЕГН]/17. 07. 2019 г., № [ЕГН]/03. 09. 2019 г., № [ЕГН]/09. 09. 2019 г., № [ЕГН]/10. 09. 2019 г., № [ЕГН]/13. 09. 2019 г., № [ЕГН]/16. 09. 2019 г. и № [ЕГН]/02. 10. 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18. 09. 2020 г. до окончателното й заплащане. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че дължи заплащането на цената на стоките по процесните осем фактури, тъй като е основан само на тези фактури, които са надлежно оспорени. Излага доводи, че по делото не е доказано, че страните са били обвързани от договор за продажба на стоките, доколкото фактурата представлява само първичен счетоводен документ. Твърди, че физическите лица, които са посочени във фактурите като получатели на стоките от името на касатора, не могат да бъдат свързани с него. Сочи, че по делото не е доказано, че изпълнението на ищеца е качествено и е осъществено в срок. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Счита ли се търговската фактура за правопораждащ юридически факт /вместо договор – писмен или устен/, от който факт да произтичат съответни права и задължения за двете страни?; 2. Наличието на издадени търговски фактури достатъчно ли е да се докаже „качествено“ и „навреме“ изпълнение на задължение по смисъла на ЗЗД от страна на издалия фактурите?“. Въпросите са въведени от касатора с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба „Кей Пи Кей“ ЕООД, [населено място] не е депозирал отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът е издал 8 броя фактури за доставени на ответника стоки, а именно фактура № [ЕГН]/16. 07. 2019 г. за сумата 8 946, 08 лв. с ДДС, по която е извършено частично плащане в размер на 4 643, 26 лева и е останал неплатен остатък от 4302, 82 лева, фактура № [ЕГН]/17. 07. 2019 год. за сумата 10 393, 24 лв. с ДДС, фактура № [ЕГН]/03. 09. 2019 г. за сумата 3530, 82 лв. с ДДС, фактура № [ЕГН]/09. 09. 2019 г. за сумата 4337, 58 лв. с ДДС, фактура № [ЕГН]/10. 09. 2019 г. за сумата 3834, 99 лв. с ДДС, фактура № [ЕГН]/13. 09. 2019 г. за сумата 3799, 74 лв. с ДДС, фактура № [ЕГН]/16. 09. 2019 г. за сумата 8075,82 лв. с ДДС, фактура № [ЕГН]/02. 10. 2019 г. за сумата 2725, 00 лв. с ДДС. Посочил е, че фактурите съдържат всички изискуеми реквизити, включително описание на доставените стоки с количество, вид и цена, дата на доставка, имена и подпис на лицата, приели стоките. Изтъкнал е, че получилите от името на ответника стоките по всяка една от фактурите са индивидуализирани с изписване на имената им и отразяване, че са водачи на МПС с посочен ДК номер, както и че във фактурите е посочен и отложен падеж на задължението за плащане на цената, предхождащ подаването на исковата молба. При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че страните са били в трайни търговски отношения и са обвързани от договор за търговска продажба с периодично изпълнение. С оглед издадените 8 бр. фактури и отразеното в тях въззивният съд е заключил, че предявените вземания са възникнали и доколкото не се твърди изпълнение от ответника последният дължи заплащането на исковата сума. Посочил е, че ищецът е издал фактурите, изпълнил е задълженията си, като е прехвърлил собствеността и е предал на купувача стоките, предмет на продажбата, а ответникът като купувач по договора е следвало да плати цената, което не е сторил. В решението е подчертано, че ответникът в отговора на исковата молба не е оспорил получаването на стоките от лица, които са негови служители съобразно отразяването във фактурите, а само е направил възражение, че фактурите не са заверени от представител на ищеца, което не съответства на данните по делото. Решаващият състав е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че липсва писмен договор между страните и писмени заявки от купувача, както и специално направена оферта за цени, поради което не може да се приеме, че страните са в договорни отношения и че доставките са реално извършени. Изтъкнал е, че според императивната разпоредба на чл. 293, ал. 1 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, какъвто не е процесният. Позовал се е на практика на ВКС, съгласно която фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурират описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименования на страните и време и място на издаване. Посочил е, че ответникът не оспорва фактите на осчетоводяване на процесните фактури, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит за доставките. В тази връзка е изложил съображения, че отразяването на една фактура за продажба на стоки в счетоводството на получателя, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата са обстоятелства, представляващи признание за възникването и размера на задължението, за което е съставена фактурата. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото нямат обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Първият от въпросите не съответства на мотивите на въззивния съд, доколкото в обжалваното решение е прието, че фактурата представлява доказателство за възникнало правоотношение по договор за продажба. Вторият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, тъй като ответникът въобще не е поддържал защитни възражения за некачествено и забавено изпълнение от страна на ищеца. Същевременно, не е осъществено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По въпроса относно доказателственото значение на фактурата за установяване възникване на правоотношение между страните по договор за търговска продажба, съответно за съществуването на задължението на ответника купувач да заплати цената на посочените във фактурата стоки е формирана практика на ВКС, която не се нуждае от промяна и осъвременяване. В решение № 166 от 26. 10. 2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 96 от 26. 11. 2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, І т. о., решение № 46 от 27. 03. 2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 42 от 19. 04. 2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 23 от 7. 02. 2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 20 от 25. 03. 2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., І т. о., решение № 71 от 8. 09. 2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., ІІ т. о. и др. се застъпва последователното становище на ВКС, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за търговска продажба на стоки между страните, доколкото в самата фактура фигурират описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. Изводите на въззивния съд, основани на представените по делото двустранно подписани фактури, са в пълно съответствие с посочените разрешения. По тези съображения не би могло да се приеме, че е налице въведеното допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение