Определение № 42 от 10.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2456/2013 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.А. от САК срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 652/17.07.2010 год., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1490/25.11.2010 год., постановени по т.дело № 402/2010 год. С това решение апелативният съд след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Пазарджишкия окръжен съд № 11/12.02.2010 год. по т.дело № 65/2009 год. е уважил предявеният от [фирма] и С. Б. Д. от [населено място] иск по чл.694, ал.1 ТЗ вр. с чл.26, ал.2 и чл.17 ЗЗД като е прогласил за нищожен сключения между ответниците [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място] /бивше [фирма] [населено място]/ и [фирма], [населено място] договор № 2/02.04.2008 год. за продажба на метали на обща стойност 1 845 000 евро и е признал за установено за несъществуващо вземането на [фирма] в размер на 721 170,27 лева, равностойността на 350 000 евро, включено в одобрения от съда списък на приетите вземания на синдика на [фирма] в открито производство по несъстоятелност по т.дело № 92/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по поставени материалноправни и процесуални въпроси, позовавайки се на приложени решения на различни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК и две определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 от сега действуващия ГПК. Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място] и С. Б. Д. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ив.М. от САК изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. В хода на производството от тях е постъпила молба /вх.№ 8126/29.08.2013 год. на регистратурата на ВКС/, с която уведомяват, че считано от 30.07.2013 год. касаторът [фирма] е заличен търговец видно от представената справка от Търговския регистър, като молят съда при произнасянето си да вземе предвид посоченото обстоятелство. Ответникът по касация [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, констатира следното: Настоящото производство е образувано по касационна жалба на „Напредък 2002”/в несъст./, [населено място], подадена чрез Окръжен съд [населено място] /вх.№ 1101/14.02.2012 год./ срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 652/17.07.2010 год., постановено по т.дело № 402/2010 год. След образуване на касационното производство с разпореждане от 13.05.2013 год. на председателя на ІІ-ро търговско отделение на ТК на ВКС, ответниците по касация с молбата си от 29.08.2013 год. са заявили, че считано от 30.07.2013 год. дружеството-касатор е заличен търговец в търговския регистър. При извършената служебна проверка се установява, че с влязло в сила решение № 33/05.03.2010 год. по т.дело № 92/2008 год. Пазарджишкият окръжен съд на основание чл.375, ал.1, т.2 ТЗ е прекратил производството по несъстоятелност, прекратил е правомощията на синдика и е постановил заличаването на дружеството от Търговския регистър. Решението е вписано в Търговския регистър по партидата на дружеството на 30.07.2013 год. Със заличаването на дружеството юридическото лице престава да съществува, а липсата на имущество, права и задължения, спрямо които може да се осъществи правоприемство, води до невъзможност и за процесуално правоприемство в лицето на друг правен субект. Нещо повече, дори в случаите когато бъде открито допълнително имущество, ще се възобнови само производството по несъстоятелност, но не и самото юридическо лице, тъй като възобновяването по чл.744 ТЗ е само с оглед осребряване на новооткритото имущество и удовлетворяването на кредиторите. Със заличаването на дружеството то е загубило своята правосубектност и процесуалната си правоспособност да участвува като страна по заведени от него дела. Тъй като правосубектността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, загубата и при липса на възможност за процесуално правоприемство по време на висящия исков процес има за правна последица прекратяване на производството. В случая, с оглед данните по делото, липсата на правосубектност на [фирма], настъпила след постановяването на въззивното решение, води до недопустимост на подадената от него касационна жалба, поради което касационното производство следва да бъде прекратено. Загубата на правосубектност на жалбоподателя в настоящото производство десезира само касационната инстанция и има за последица влизане в сила на въззивното решение, което става необжалваемо. Стабилитетът му, обаче, ще настъпи след като влезе в сила определението за прекратяване на касационното производство. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд