Определение № 665 от 22.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1505/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г. Образувано е по касационни жалби на И. С. В., Д. С. В., С. С. Т. и С. С. срещу решение №6 от 05.01.2015 г. по в.гр.д.№3117/2014 г. на САС и решение №186 от 27.01.2016 г. по в.гр.д.№3117/2014 г. на САС за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение №6. С поправеното по реда на чл.247 от ГПК решение е потвърдено решение от 19.05.2014 г. по гр.д.№16848/2013 г. на СГС, ГО в частта, с която са отхвърлени предявените от И. С. В. и Д. С. В. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./ за разликите над сумите от по 49 000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв., обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на майка им Л. Д. В. и в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от С. С. Т. и С. С. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ за сумите от по 100 000 лв., обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баба им Л. Д. В.. В жалбите се излагат съображения, че решенията са недопустими – първото поради наличие на противоречие между мотивите и диспозитива му по отношение номера на първоинстанционното дело, а решението за поправка на очевидна фактическа грешка – поради неяснота кой е инициирал производството по чл.247 от ГПК. Евентуално се навеждат доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК освен преповтаряне на доводите в касационната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните, уточнени от настоящата инстанция, съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, за които се поддържа, че са налице селективните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 2. Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Ответникът по касация – Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Д. Й. Б. - трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд не заявява становище. С определение №45 от 06.03.2017 г. производството по делото е спряно до постановяване на ТР по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид, че на 21.06.2018 г. е постановено ТР по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, намира, че производството по делото следва да бъде възобновено и като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове. За да се произнесе въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност не е била застрахована и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата. Посочил е, че спорни въпроси във въззивното производство, са тези относно размера на обезщетението, предназначено да възмезди страданието, понесено от ищците – деца на починалата, относно момента, от който се дължи обезщетение за забава, относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от последната и относно легитимацията на ищците – внучки на пострадалата, да търсят обезщетение. Позовавайки се на задължителните указания дадени в ППВС №4/1961 г., ППВС №5/1969 г. и ППВС №2/1984 г. е достигнал до извод, че внучките на починалата не са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта й. Отчитайки възрастта на пострадалата /90 г./ и на синовете /на 68 г. и 63 г./, обстоятелството, че са живеели в едно домакинство, естествените отношения на обич и привързаност между родители и деца и установената по делото емоционална близост между пострадалата и синовете й, въззивният съд е намерил, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на майка им, възлиза на сумите от по 70 000 лв. По отношение съпричиняването на вредоносния резултат, разглеждайки конкретния фактически принос на пострадалата към вредоносния резултат – последната се е намирала на пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, въззивният съд е достигнал до извод, че пострадалата има 30% фактически принос за настъпване на установените телесни увреждания и е присъдил обезщетение в размер на по 49 000 лв. за всеки от синовете й. Посочил е, че предвид разпоредбата на чл.288, ал.7 от КЗ /отм./, обезщетение за забава върху тези суми се дължи от 04.04.2012 г., когато е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от страна на Гаранционния фонд. С оглед констатирана очевидна фактическа грешка в решение №6 от 05.01.2015 г. по в.гр.д.№3117/2014 г. на САС, по отношение номера на делото, по което е постановено обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение, на 27.01.2016 г., въззивният съд е постановил решение №186 по в.гр.д.№3117/2014 г., с което грешката е поправена. Решение №6 на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищците, чрез фактическите им твърдения и отправеното до съда искане, допустим предмет на делото, като наличието на допусната грешка при изписване на номера на първоинстанционното дело, не води до противоречие между мотивите и диспозитива на решението, които по несъмнен и категоричен начин установяват както предмета, така и страните по спора. В този смисъл и тъй като съгласно разпоредбата на чл.247 от ГПК очевидната фактическа грешка в решението може да се поправи и по инициатива на съда, както е процедирано и в случая, настоящият състав намира, че не се установява наличие на поддържаната от ищците евентуална недопустимост на обжалваните решения. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставените в изложението въпроси са обусловили решаващата воля на съда. Първият – при определяне размера на обезщетението в полза на синовете на починалата и частичното отхвърляне на предявените от тях искове, а вторият – по отношение приетата от съда липса на материалноправната легитимация на внучките на пострадалата да получат обезщетение, което е довело до отхвърляне на предявените от тях искове изцяло. Тъй като вторият от формулираните въпроси е решен в противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/2016 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, решението в частта, с която са отхвърлени исковете на внучките на пострадалата, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По отношение на първия въпрос обаче, не са осъществени поддържаните селективни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. По въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е формирана дългогодишна, константна, задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др./, според която понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, включително и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Наличието на визираната задължителна практика изключва приложението на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а така също и на това по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и тъй като в случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид в решението си, анализирал е подробно и е съобразил всички посочените критерии, не е налице и твърдяното отклонение от практиката на ВКС. С оглед изложеното и тъй като други материално или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния не са формулирани /съображенията за неправилност на изводите на въззивния съд, респективно доводите, свързани с правилността на решението, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, касационно обжалване на решение №6 в частта, с която са отхвърлени предявените от И. С. В. и Д. С. В. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./ за разликите над сумите от по 49 000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв. и на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, не следва да бъде допуснато. Ищците С. С. Т. и С. С. не дължат заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,