Определение № 153 от 11.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1315/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Захарина И. М. и П. И. М. против решение № 278 от 30.01.2020 г. по т. дело № 1698/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация не е заявил становище. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторите са поддържали основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Страната е проследила правния спор, дала е определение на правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и възпроизвеждайки нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставила въпроса – „При прекратяване на изпълнително дело в хипотеза на перемция, смята ли се извършените по него изпълнителни действия за валидни по смисъла на т.10 от диспозитива на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл.116,б.“в“ ЗЗД“. Страната е изброила съдебни актове, които е посочила, че са в смисъл, че в хипотеза на прекратяване, поради перемция на изпълнителното дело не са налице валидни изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР ОСГТК 2/13г., но съществувало и обратното виждане - извършените по перемирано дело действия се признават за валидни, което било прието с решение №259/19г. на ВКС, ІV г.о. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставеният от него въпрос не е релевантен, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на състава, който изобщо не е съобразявал извършени действия по време на перемцията на делото, а и съдържателно поставя на тълкуване тълкувателна практика на ВКС, обстоятелство ирелевантно към конкретния правен спор и водещо до неустановеност на общото основание, съобразно даденото му определение със задължителна тълкувателна практика на ВКС - т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г. Касаторът е разгледал това определение, но не се е съобразил с него при поставяне на правния въпрос. Или същият не обосновава извод за наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Извън това и само за пълнота на изложението следва да се отбележи че и практиката на ВКС, която същият смята за противоречива, с оглед твърденията му за различно тълкуване от състави на ВКС на т.10 ТР ОСГТК № 2/13г. е еднозначна, но третираща различна фактическа обстановка и съответно нерелевантна спрямо настоящия случай, при който както изрично са приели съдилищата по време на перемцията на изпълнителното дело не са предприемани действия, такова е предприето след образуване на новото дело и преди изтичане на давностния срок. В тази връзка изводите на състава са изцяло в съответствие с цитираната тълкувателна практика. С оглед така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение