Определение № 207 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5366/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д, представлявана от м., чрез пълномощника си Н. М. – областен управител на Област Д., приподписана от юрисконсулт А., срещу решение от 26.05.2014г., постановено по в.гр.д.№220/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 16.12.2013г. по гр.д. №442/2013г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която Държавата е осъдена да заплати на [фирма] обезщетения за забава в размер на 38641,44лв. – върху сумата от 94373,88лв., 3524,92лв. – върху сумата от 8460лв. и 29571,58лв. – върху сумата от 72403,50лв. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуалния си представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от [фирма] срещу Държавата искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава в размер на 38641,44лв. – върху сумата от 94373,88лв., 3524,92лв. – върху сумата от 8460лв. и 29571,58лв. – върху сумата от 72403,50лв. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: „по обявен за нищожен договор, по който плащането е извършено с компенсаторни инструменти, от кой момент изпада в забава длъжникът /в случая Държавата/ от датата на престацията или от датата, посочена в поканата за доброволно изпълнение/плащане”, който въпрос счита, че е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика – приложени първоинстанционни и въззивни съдебни решения, за които обаче няма данни да са влезли в законна сила. Съгласно приетото с ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.3, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в случаи като настоящия, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 5186,34лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение