Определение № 667 от 12.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4531/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по подадена от „ФОТ ИНВЕСТ“ ЕООД, чрез адв. М. В. М., частна касационна жалба срещу определение № 17112 от 28. 10. 2024 г. по ч. гр. д. № 11697/2024 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-3 състав, с което е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 1118 от 19. 09. 2024 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията гр. София, с което е постановен отказ за отбелязване на съдебно решение от 05. 03. 2001 г. по гр. д. № 4202/2000 г. по описа на СРС, 31 състав, влязло в сила на 11. 02. 2002 г., с което е развален, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. № 92/1980 г., том XVI, нотариално дело № 2508/1980 г. по описа на СРС, към исковата молба, по която е постановено решението, вписана на 2. 05. 2000 г.

Излагат се съображения за неправилност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията с указания да извърши отбелязване или вписване на решението.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да потвърди определението на съдията по вписванията, съставът на въззивния съд е приел, че заявеното за отбелязване съдебно решение е влязло в сила на 11. 02. 2002 г. Вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ГПК има защитно - оповестително действие от предявяването на иска до постановяване на съдебното решение, а след отбелязване на съдебното решение, оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба се замества от действието на отбелязването на съдебното решение. Съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС влезлите в сила решения, постановени по вписани искови молби, се отбелязват по представен препис от решението в шестмесечен срок от влизането им в сила. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. При невписана искова молба решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано. За да се запази защитно-оповестителното действие на вписването на исковата молба, съдебното решение следва да се отбележи към исковата молба в шестмесечен срок от влизане на решението в сила. След изтичане на този срок вписването на исковата молба губи действието си и отношенията се уреждат като при невписана искова молба. След изтичането на този срок решението не може да бъде отбелязано, а следва да бъде вписано, като исковата молба губи реда на вписването. В процесния случай шестмесечният срок за отбелязване на решението е изтекъл, поради което същото не подлежи на отбелязване, а на вписване, за което следва да бъдат представени данъчна оценка и такса за вписване, каквито не са приложени към заявлението. Съобразно задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. При нередовност на заявлението съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, съгласно чл. 32а ПВ, без да дава указания за отстраняване на нередовностите на заявлението.

В частната касационна жалба е инкорпорирано изложение на основанията по чл. 280 ГПК, като са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Има ли нормативно изискване към съдържанието на молбата, с която се представя актът за вписване и се поставя началото на производството.

2. Следва ли съдията по вписванията служебно да проверява налице ли са условията за вписване и, при извършването на преценка за основателност на заявлението за вписване, служебно да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

3. Оправомощен ли е съдията по вписванията да откаже вписване на съдебен акт по съображения, че същият не отговаря на изискванията за форма или съдържание

4. Подлежат ли на отбелязване решения по вписани искови молби след изтичане на предвидения в чл. 115 ЗС шестмесечен срок.

5. Изтекъл ли е шестмесечният срок по чл. 115 ЗС, ако в диспозитива на подлежащото на отбелязване решение съдът не е указал на страните, че отбелязването на решението следва да се извърши в шестмесечен срок след влизането му в сила.

Първите три въпроса не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и обсъждането им не би било от значение за изхода на спора. Въззивното определение не съдържа извод, според който заявлението за отбелязване/вписване има нормативно установено съдържание и несъответствието му с това съдържание е основание за неуважаването му, нито отказът на съдията по вписванията е потвърден по съображения, че заявлението не съответства на законоустановени изисквания за съдържание или по съображения, че представеното за вписване съдебно решение не отговаря на изискванията за форма и съдържание.

Съдът е приел, че със заявлението е поискано отбелязване на влязлото в сила решение, уважаващо иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, към вписаната искова молба, след изтичане на срока по чл. 115 ЗС, ал. 2, поради което съдебното решение подлежи не на отбелязване към вписването на исковата молба, а на самостоятелно вписване, за което трябва да бъдат представени данъчна оценка и такса за вписване, каквито не са приложени към заявлението, както и че разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, съгласно указанията, дадени с т. 1 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При нередовност на заявлението, съдията по вписванията постановява отказ, без да дава указания за отстраняване на нередовностите му. Във връзка с тези решаващи изводи няма поставени въпроси.

Третият и четвъртият въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително и с посочената от частния жалбоподател – определение № 414 от 29. 29. 10. 2012 г. по гр. д. № 222/2012 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 413 от 29. 06. 2010 г. по гр. д. № 900/2009 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 189 от 13. 03. 2014 г. по ч. гр. д. № 868/2014 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 422 от 13. 03. 2013 г. по гр. д. № 223/2012 г. на ВК, 1 г.о. В мотивите към тези актове е прието, че ако решението, по което исковата молба е била вписана, не бъде вписано в шестмесечния срок, се заличава с обратно действие вписването на исковата молба и решението не е противопоставимо на третите лица. При по-късното вписване на решението, ефектът от вписването се поражда от момента на вписване на решението, а не от вписване на исковата молба. Без значение е дали в подлежащото на вписване решение съдът е дал указания за вписването му, тъй като срокът и последиците при неспазването му са определени в закона и те не могат да бъдат дерогирани от факта, че съдът не е дал указания в решението за вписването му. Изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват на така формираната практика.

В частната касационна жалба са развити и множество оплаквания за неправилност на въззивното определение, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Основанията за достъп до касационен контрол по чл. 280 ГПК се различават от касационните основания по чл. 281, т.3 ГПК, касаещи правилността на въззивното определение, а извършването на преценка за законосъобразност на определението във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение