Определение № 2834 от 14.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2053/2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2834

гр. София, 14.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, 5 състав, в закрито заседание на 1 октомври, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2053 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Л. и В. К. Л. против определение № 385/07.07.2026г. по ч.т.д.№ 299/2026г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната жалба на същите страни против определение № 257/14.05.2026г. по т.д.№ 4/2026г. на Окръжен съд – Добрич. С потвърденото определение е прекратено производството по делото и същото изпратено, по правилата на местната подсъдност, на Софийски районен съд. Правилността на въззивното определение се оспорва със следните доводи: 1/ подсъдността по спора е вече стабилизирана към момента на постановяване на атакуваното първоинстанционно определение - съдът не е имал основание да повтори процедурата по размяна на книжа, едва при която ответникът е предявил възражение за подсъдност, съобразено с атакуваното определение; 2/ неправилно е предходното разделяне на производството по т.д. № 95/2024г. на Окръжен съд - Добрич, между същите страни, при което предявеният в същото инцидентен установителен иск е отделен от предявените главни, независимо от безспорната връзка помежду им, доколкото на неистинността на документ – предмет на установяване с инцидентния установителен иск - се основава обстоятелствената част на същите, с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛРНЦ - за установяване вписване в ТР, по партидата на дружеството - ответник, на несъществуващи обстоятелства; връзката между делата, според жалбоподателите, изключва изпращане по подсъдност на друг съд; 3/ съдът е следвало да приложи правилото на чл. 120 ГПК и да не се съобрази с промяната на седалището и адреса на управление на ответното дружество след предявяването на исковете, с оглед които е определен местно компетентния съд.

Ответната страна - „Империал 2011„ЕООД - оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Намира формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси фактологични, отговор на които може да бъде даден само съобразно конкретиката на спора и в друга фаза на касационното производство, след преодоляване на селективната фаза за допустимост, и на основанията по чл. 281 ГПК. По същество акцентира на обстоятелството, че инцидентният установителен иск е предявен с допълнителната искова молба, подадена на 02.04.2025г. и възражение за местна подсъдност на спора е изрично заявено с отговора на допълнителната искова молба / вх. № 3038 от 08.05.2025 г. /, като към 02.04.2025г. вече е било вписано в ТР седалище на дружеството в [населено място]. Солидаризира се изцяло с мотивите на въззивното определение по останалите доводи на ищците.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Производството по т.д. № 95/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по предявени от Д. Л. против „ Империал 2011“ ЕООД обективно съединени искове, с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ - установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството - ответник в ТР и с правно основание чл. 71 ТЗ - установяване по отношение на същото, че ищцата има качеството на съдружник. В отговора на исковата молба ответникът не е възразил за местна подсъдност. С допълнителна искова молба вх. № 2198/ 02.04.2025г ., изходяща от ищцата и от В. Л. – с искане за конституиране на последната като съищец, наред с други искания, вкл. предявен нов иск от двете ищци и срещу нов ответник, наред с първоначалния, оставени без разглеждане и некасаещи настоящия спор, е предявен и инцидентен установителен иск, за установяване неистинност на документ, с която неистинност обосновават главните си искове. С определение № 162/16.05.2025г. на Окръжен съд - Добрич производството по този инцидентен установителен иск е отделено и образувано т.д. № 4/2026г. на Окръжен съд - Добрич, като разделянето е мотивирано с преценка за значителна затрудненост на състава при разглеждането му съвместно с главните искове. С отговора на допълнителната искова молба / вх. № 3575 от 08.05.2026г. /, предходно на постановеното разделяне, ответникът е заявил възражение за местна подсъдност по инцидентния установителен иск, сочейки компетентен съда по седалището и адреса на управление на дружеството в [населено място]. С оглед това му възражение, с определение № 257/14.05.2026г. производството пред Окръжен съд - Добрич е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд - София.

Жалбоподателите твърдят, че подсъдността по спора - вкл. по инцидентния установителен иск за неистинност на документи - е стабилизирана предходно на депозираното възражение за местна подсъдност - с произнасянето на Върховен касационен съд с определение № 664/ 28.02.2025г. по ч.т.д.№ 169/2025г.. Със същото е отменено определение на въззивна инстанция, потвърждаващо прекратяването на производството по т.д.№ 95/2024г. на Окръжен съд - Добрич, с изпращане на спора по подсъдност на Софийски градски съд, а делото е върнато на Окръжен съд - Добрич, като местно компетентен съд. Преценката е основана на обстоятелството, че ответникът не е направил възражение за местна подсъдност в срока за отговор на исковата молба, а подсъдността по чл. 108, ал. 1, изр. първо ГПК не е от процесуалните предпоставки за допустимост на производството, за които съдът следи служебно, до приключването му в първа инстанция / чл. 119, ал. 3 ГПК /. Съпоставянето на датата на произнасяне на касационната инстанция / 28.02.2025г. / и датата на депозиране на допълнителната искова молба, с която е предявен инцидентния установителен иск / 02.04.2025г. /, обосновават извод, че „стабилизирането на подсъдността„, на която се позовават жалбоподателите, предхожда предявяването на инцидентния установителен иск, т.е. касае единствено предявените с исковата молба обективно съединени искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 71 ТЗ.

С тук атакуваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното, като съдът не оспорва, че предмет на отделената претенция е неистинността на документ, ползван за обосновка на оспореното вписване с главния иск, т.е. връзката на преюдициалност, но намира, че тя не е от такова естество, че да налага задължително разглеждане от един и същ съд, респ. зачитане на стабилизираната подсъдност по първоначалното дело и изтеклите по него процесуални срокове. Споделено е, че преценката за разделянето не засяга защитата на ищците, тъй като резултатът по отделеното дело подлежи на служебно зачитане в обусловеното от него основно производство / т. 1 от ТР № 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС /. Неразкъсаната с отделянето материално-правна връзка на преюдициалност изключва, според въззивния състав, извод за процесуалноправна връзка от такова естество, че да изключва прилагането на общите правила за разделянето. Процесуалните действия по обусловеното дело са несъобразими по обуславящото. Съдът е счел за неотносима разпоредбата на чл. 120 ГПК, която касае последваща промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността след завеждането на делото, а не процесуални действия на съда, визирайки определението му за отделяне на инцидентния установителен иск в самостоятелно производство. От друга страна е установено, че промяна в седалището на дружеството - ответник е вписана предходно на предявяването на допълнителната искова молба по т.д.№ 95/2024г. на Окръжен съд - Добрич, респ. предходно на предявяването на инцидентния установителен иск. Наведени са и допълнителни мотиви, спрямо които жалбоподателите не въвеждат касационни доводи за неправилност.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателите формулират следните два въпроса :1/ Когато ищецът е предявил срещу един ответник два обективно съединени иска, приключена е размяната на книжа и възражението за неспазена местна подсъдност на ответника е отхвърлено с окончателен акт на касационната инстанция, следва ли при последваща преценка на съда, че производството по обективно съединените искове подлежи на разделяне, съгласно чл. 210 ГПК, да се повтори процедурата по размяна на съделни книжа, съгласно чл. 131 ГПК, съответно допустимо ли е при повторната размяна ответникът отново да заяви възражение за неспазена местна подсъдност ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с определения по ч.гр.д.№ 546/2025г. на ІІ т.о. и ч.гр.д.№ 619/2009г. на І г.о. на ВКС; 2/ Когато съдът - след като производството по обективно съединени искове за установяване несъществуване на вписано в ТРРЮЛНЦ обстоятелство и за установяване на неистинност на използван в регистърното производство документ, и след като размяната на съдебни книжа е приключена и местната подсъдност е стабилизирана, с окончателен акт на Върховен касационен съд - раздели производството по двата иска, повтори размяната на съдебни книжа и уважи вече преклудираното възражение за неспазена местна подсъдност, следва ли при въззивното обжалване на неговото определение въззивният съд да постави на преценка правомерността на първоинстанционния акт за разделяне на производството по двата иска ? - допълнителният селективен критерий се поддържа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с довода за липса на формирана в отговор на въпроса съдебна практика. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение, като самостоятелно основание за недопустимост, по съображения, че: 1/ новото седалище на дружеството - в [населено място] - е вписано в ТР след постановяването и депозирането в ТР на определение на съд, за спиране на вписването; 2/ не е зачетена силата на пресъдено нещо на окончателния съдебен акт / опр. № 664/28.02.2025г. по ч.т.д. № 169/2025 г. на І т.о. на ВКС / по процесуалния въпрос за подсъдността по спора, в нарушение на чл. 278, ал. 3 ГПК.

Формулираните въпроси не съответстват на фактологията на процесуалните действия на съда и страните по делото, което е достатъчно да се изключи характеристиката им на правни въпроси. По предявения установителен иск за неистинност на документ - едва с допълнителната искова молба - не е осъществявана от съда двойна размяна, и предявяването му, съответно възражението за местна подсъдност по същия следва, а не предхожда определението на ВКС по ч.т.д.№ 169/2025г. на І т.о. на ВКС.

Дори вторият формулиран въпрос да се ограничи до въпроса - подлежи ли на контрол определението за разделяне на производството в хипотеза като настоящата / а не въведената с хипотезиса на въпроса / - при произнасянето по частна жалба срещу самостоятелно постановено последващо определение, за изпращане на делото по правилата на местната подсъдност на друг компетентен съд, то не би бил обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания на т. 4 от ТР № 1/2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена неясната или непълна процесуална правна норма, относима към отговор на въпроса, по приложението на която е формулирана противоречива съдебна практика - съответно посочена от страната, нито е обосновано основание за изменение на иначе еднозначна и непротиворечива съдебна практика по приложението й, но явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Не може да се счете такава нормата на чл. 210, ал. 2, пр. второ ГПК - доп. ДВ бр. 50 от 2015 г. / впрочем, непосочена и от касаторите /, която не допуска разделянето на искове, които се намират във връзка с предмета на делото / безспорно налична в случая /, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Освен, че е ясна и не предпоставя тълкуване с това си съдържание, приложимостта й подлежи на преценка в производство по жалба срещу определението за разделяне, което в случая е влязло в сила /19.12.2025г./ предходно на тук атакуваното определение / 14.05.2026г./, като е мислима ревизия на приетото в ТР № 1/2013г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС / т.7а /. Отделно от това, обаче, от значение в случая би било и обстоятелството, че исковата молба за предявяването на установителния иск за неистинност на документ / допълнителна искова молба за първоначалните искове / е предявена и от нова страна, както и е насочена срещу нов ответник, наред с първоначалния.

Необоснована по вече изложените съображения е и очевидна неправилност на въззивното определение, като обстоятелствата, на които жалбоподателите основават същата и твърдят несъобразени от съда, не се установяват по делото: промяната в седалището и адреса на управление на дружеството „Империал 2011“ЕООД - в [населено място] - не следва предявяването на установителния иск, предвид което чл. 120 ГПК не намира приложение, както правилно е приел въззивният състав. Вписването на ново седалище и адрес на управление в [населено място], въпреки определение за спиране, постановено по реда на чл. 536 ГПК, ако действително е било налице сезиране на Търговския регистър предходно на вписването, според твърдението на жалбоподателите, обуславя нищожност на вписването им, но последната нито е доказана по делото, нито е изводима от мотивите на съдебния акт, в който липсва произнасяне по такъв изричен довод. Съдът - в качеството на трето добросъвестно лице, по смисъла на чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ - е оправомощен и задължен да се довери на съществуващите вписвания.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 385/07.07.2026г. по ч.т.д.№ 299/2026г. на Апелативен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: