Определение № 1532 от 01.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 347/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуален представител, против Решение № 286 от 23.10.2025 г. по в. т. д. № 346/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение № 12 от 15.04.2025 г. по т. д. № 81/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали. С посоченото решение настоящият касатор е осъден да заплати на „Стилмед - СА“ ЕООД сумата от 58 987,53 лв., представляваща стойността на извършени СМР по Договор № 19629-03 за изпълнение на обществена поръчка за строителство от 12.05.2023 г. и фактура № 419 от 12.05.2023 г., както и сумата в размер на 8 869,52 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение (мораторна лихва) върху главницата от 58 987,53 лв. за периода от 13.10.2023 г. до 13.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 58 987,53 лв., считано от датата на предявяване на иска — 15.11.2024 г. до окончателното й плащане, както и сумата 11 104,28 лв., представляваща разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искови претенции, както и присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Допустимо ли е съдът да приеме, че приемо-предавателен протокол има обвързваща доказателствена сила относно извършването и приемането на строително-монтажни работи, когато е оспорено съдържанието му поради твърдения за несъответствие с действителното изпълнение ?“;

2. „Следва ли общината - възложител по ЗОП - да се счита обвързана от подпис на лице, за което има твърдения, че е излязло извън пределите на своите правомощия или не е имало компетентност да приеме строително-монтажните работи ?“;

3. „Може ли първичен счетоводен документ (фактура) сам по себе си да доказва наличие на изпълнено договорно задължение, когато насрещната страна изрично оспорва изпълнението ?“;

4. „Каква е доказателствената сила на приемо-предавателен протокол при договор за обществена поръчка - представлява ли той частен свидетелстващ документ, или документ с материална доказателствена сила относно фактите на изпълнение ?“;

5. „Длъжен ли е съдът да изследва компетентността на подписалия от името на възложителя при приемане на СМР, когато изпълнителят се позовава на протоколите като доказателство за безспорно приемане ?“;

6. „Следва ли съдът служебно да обсъди всички възражения относно точността на количествените и стойностни сметки, когато те са оспорени, но съдът се е позовал единствено на счетоводната експертиза ?“;

7. „Необходимо ли е въвеждане на унифициран стандарт за доказване на приемане по договор за обществена поръчка, когато се твърди, че протоколите са подписани без реално изпълнение ?“;

8. „Следва ли при спорове за приемане на СМР съдът да приеме, че възложителят е обвързан с подписа на длъжностно лице, без да изследва вътрешните правила и делегирани правомощия на общинската администрация ?“.

По въпроси № 1, № 2 и № 3 се сочи наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с твърдението за противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на касационната инстанция, без да се сочат конкретни актове на ВКС. По останалите въпроси се твърди наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като по въпроси № № 4, 5 и 6 се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, а по въпроси № № 7 и 8 - за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба – „Стилмед - СА“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалваното решение, Апелативен съд – Пловдив първо е установил, че производството пред първата инстанция е образувано по предявен от „Стилмед - СА“ ЕООД срещу [община] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.258, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.20, ал.4, т. 1 ЗОП за заплащане на сумата в размер на 58 987,53 лв. - главница, представляваща стойността на извършени СМР по Договор № 19629-03 за изпълнение на обществена поръчка за строителство от 12.05.2023 г. и фактура № 419 от 12.05.2023 г. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 8 869,52 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение (мораторна лихва) върху главницата от 58 987,53 лв., за времето от 13.10.2023 г. до 13.11.2024 г.

Като безспорно между страните е посочено възникването на правоотношение между тях въз основа на процедура, развила се по ЗОП и подписването на процесния договор. Като спорен по делото е очертан въпросът относно изпълнението на задължението от страна на изпълнителя. В тази връзка въззивният съд е установил, че с приемо-предавателен протокол от 22.05.2023 г. и протокол за приемане на извършени СМР от 12.10.2023 г., подписани от представители на страните по делото, са приети извършените СМР по Договор № 19629-03 от 12.05.2023 г. на обект: „Отваряне на улица от о.т. № 954, № 951 до № 1286, основа от минералбетон за достъп до имоти в „Индустриална зона - Юг“, [населено място]; Съставена е и фактура № 419 от 13.10.2023 г. за изпълнени СМР на посочения обект на стойност 58 987,52 лв. с ДДС, която съгласно установеното от назначената ССЕ е двустранно осчетоводена; С покана от 02.11.2023 г. ищецът „Стилмед - СА“ ЕООД е поканил [община] да изпълни задълженията си по фактура № 419 от 13.10.2023 г., като в поканата било отразено изявление на инж. Х. А. И. - кмета на [община], с което същият признал задължението по фактурата.

Въз основа на обсъдените по делото писмени доказателства решаващият въззивен състав е приел, че работата, за която е сключен договорът, е изпълнена и възложителят дължи заплащане на изработеното съгласно постигнатата уговорка по облигацията и правилата на ЗЗД. Акцентирано е, че не е оспорено авторството на обсъдените документи. Съобразявайки константната съдебна практика, съдът е посочил, че осчетоводяването на първичния счетоводен документ е доказателство, че стопанската операция е била приета за извършена от съконтрахентите, още повече, че в случая е налице и изрично признание за дължимост на сумите от страна на кмета, представляващ [община].

За неоснователно е намерено основното възражение на възложителя за недължимост на претендираните суми доколкото приемо-предавателният протокол е с неистинско съдържание. По съображения, че се касае за частен диспозитивен документ, който не притежава материална доказателствена сила, която да бъде оборвана, е прието, че оспорването е без предмет. Според съда, в случая единствено може да бъде оспорвано авторството на документа, което не е сторено, както и не е оспорено качеството на лицето, подписало приемо-предавателния протокол за извършената работа. С оглед на това, съдът е приел за установено, че възложителят е волеизявил, че работата е извършена. Посочено е, че този извод се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства – експертизи и показания на разпитани свидетели.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Макар и относими към изводите на съда досежно оспореното от възложителя изпълнение на процесните СМР, по начина им на формулиране въпросите нямат характеристиката на правни съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, според които релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е този, който като включен в предмета на конкретния правен спор и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото. Същият трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

В случая въпросите не кореспондират на обективираната в решението правна воля на въззивния съд, който след обсъждане поотделно и в съвкупност на релевантните за спора доказателства, както и възражения на ответника, е достигнал до решаващия извод, че ищецът е изпълнил възложените му с процесния договор СМР. Изрично е посочено, че в подкрепа на този извод са всички обсъдени доказателства - подписаният от двете страни приемо-предавателен протокол, двустранно осчетоводената фактура за стойността на извършените работи, показанията на разпитаните свидетели, експертните заключения, както и признанието за дължимост на сумите от страна на кмета, представляващ [община].

Насочени към доказателствената сила на приемо-предавателния протокол въпроси №№ 1 и 4 не съответстват на мотивите на съда, според които същият е частен диспозитивен документ и не притежава материална доказателствена сила. При положение, че частните документи се ползват само с формална доказателствена сила, и че свидетелстващите нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, освен ако не съдъжат неизгодни за издателя факти, приетото от съда досежно вида на приемо-предавателния протокол като документ, не се отразява на крайния резултат. Същественото е, че след съобразяване, че няма обвързаваща съда доказателствена сила, процесният протокол е преценяван по вътрешно убеждение в съвкупност с останалите доказателства. Въпроси №№ 2, 5 и 8 за компетентността на подписалото приемо-предавателния протокол лице не са включени в предмета на спора и съдът не е излагал мотиви в таза насока. Третият въпрос от изложението не кореспондира на обективираната в решението правна воля на съда, който в решаващата си дейност не е приемал, че фактурата сама по себе си доказва наличие на изпълнено договорно задължение. Изложените в тази връзка мотиви на съда са други, а именно, че осчетоводяването на първичния счетоводен документ е доказателство, че стопанската операция е била приета за извършена от съконтрахентите, в който смисъл е и съдебната практика. Освен това, както се посочи и по-горе, съдът изрично е акцентирал на обстоятелството, че изпълнението на възложените СМР се установява от всички събрани по делото доказателства. С оглед на това въпрос № 6 също не отразява правната воля на съда. Следващият въпрос № 7 е принципен, общо зададен и не отразява решаващата дейност на съда по спорния във въззивното производство въпрос за доказаност на изпълнението на договора от страна на ищеца.

Неустановяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно да препятства достъпа до касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че поддържаното по първите три въпроса допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е подкрепено с практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи. Бланкетно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по останалите въпроси без обосноваване на тяхното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в съответствие с разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, в противоречие с указанията в цитираното тълкувателно решение, че двете хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване, касаторът е поискал да се допусне касационно обжалване по част от въпросите поради значението им за точното прилагане на закона, а по друга част - поради значението им за развитието на правото, което само по себе си също препятства достъпа до касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК