Определение № 487 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3215/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК Образувано е по частна жалба на С. А. С. от [населено място] ,срещу въззивно определение № 985от 02.04.2014г по ч.гр.дело № 961/2014г на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 12.12.2014г РС [населено място] за изпращане на дело на Софийски районен съд по подсъдност, на основание чл.106 ГПК. Искът е предявен против Министрество на отбраната за обезщетение на вреди от непозволено увреждане ,претърпяно от пътно-транспортно произшествие докато ищецът е бил на редовна военна служба в [населено място], като вредата е пропусната полза между средната работна заплата и получени инвалидни пенсии за срок, установен с ЕР на ТЕЛК. Тъй като приложените Експертни решения на ТЕЛК са издадени в гр П. според ищеца правото му на обезщетение възниква от тях, което определя и местната подсъдност съгласно чл. 115 ГПК, но въззивният съд не е приел този довод. Същият довод касаторът е изразил чрез въпрос, формулиран в изложение. Позовава се на чл.280 ал1 т.2 ГПК, тъй като обжалваното разрешение по подсъдността е в противоречие с опр.№16027 от 2012г по гр.д № 13183/2012 на СГС, както и при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като не се намира съдебна практика на ВКС, по следния въпрос: при иск за обезщетение на вреди, основан на фактически твърдения за влошаване на здравословното състояние ,установено с ЕР на ТЕЛК в района на един съд ,и последващо ЕР на ТЕЛК в района на друг съд, кой съд е местно компетентен. Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като поставеният въпрос не е привързан към обстоятелства от значение за определяне на местната подсъдност по посочения иск ,а предпоставя обстоятелства,чиято неотносимост ясно се извежда от разпоредбата на чл. 115 ГПК. Не се прави разлика между местоизвършване на увреждащото действие, което е от значение за привръзката по чл. 115 ГПК и местоустановяване на конкретната претендирана вреда, което е без значение за местната подсъдност.Приложеното определение №16027 от 2012г по гр.д № 13183/2012 на СГС не подкрепя поддържаното от защитата разрешение .В приложеното определение е изтъкнато, че жалбоподателката - ищца неоснователно подменя мястото на извършване на деликта с мястото ,на което е узнала за деянието, а в настоящия случай жалбоподателят неоснователно подменя мястото на извършване на деликта с мястото ,на което съответният медицински орган е констатирал неговото здравословно състояние към момента .Разрешеният с обжалваното определение процесуалноправен въпрос за местно компетенния съд по иска, обусловил в случая и решаващите изводи на кой съд е подсъдно делото при основателния и своевременен отвод на ответника, когато ищецът не е избрал да сезира съда, компетентен съгласно чл. 115 ГПК, е принципно изяснен в практиката на ВКС. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, следва приложимата правна норма, обусловила решаващия извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Настоящият фактически състав по делото е подведен под съответната ясна разпоредба, която го урежда, в съответствие с трайната практика. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.