Определение № 3620 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4792/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение № 1726 от 20.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2101/2023 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 4330/03.04.2023 г. на М. В. и И. Х. срещу въззивно определение № 418/21.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 230/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора за връщане на исковата им молба и прекратяване на производството по дзелото. Частните жалбоподатели М. Т. В. и И. Т. Х., поддържат доводи за неправилност на определението и сочат, че частната им касационна жалба е процесуално допустима и същата следва да бъде разгледана по същество. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпило писмено становище от насрещната страна в производството Н. К. М.. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С определение № 418/21.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 230/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора е потвърдено определение № 381/09.02.2023 г. постановено по гр.д. № 325/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на М. и И. Т. срещу Н. М. и прекратено производството по делото. За да постанови определението си и остави без разглеждане частната касационна жалба съставът на III – г.о. е приел, че същата е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като не подлежат на обжалване определенията, по дела решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съставът на ВКС е приел, че са предявени обективно и субективно съединени искове, като цената на всеки от тях е под 5000 лв. и евентуално постановено по тях решение с оглед разпоредбата на чл. 280, ал.,3, т. 1 ГПК няма да подлежи на касационен контрол. Прието е, че ищците са претендирали установяването на разделна дължимост на всяка една от тях по една втора част от общата сума, тоест- по 2 871,60 лв и това е цената на субективно съединените от двете ищци на основание чл. 215, т. 2 ГПК искове, която определя съответната подсъдност и другите процесуални последици, тъй като всеки един от предявените искове е отделен - със самостоятелно правно основание и размер. По изложените съображения частната касационна жалба е оставена без разглеждане. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно. С искова молба от 16.09.2022г. М. и И. Т. са предявили срещу Н. М. установителни искове за признаване за установено, че им дължи суми, които е получил по два договора, при сключването на които той е бил техен представител. След многократни уточнения на исковата молба ,с искова молба от 19.10.2022г. ищците са поискали да бъде признато за установено, че ответникът им дължи общо сумата от 5743,20 лв., представляваща неизплатена част от получена от ответника, в качеството му на техен пълномощник, цена по два договор за покупко-продажба на съсобствените им земеделски земи, като не е уточнено каква част от претендираната общо сума се дължи на за всяка една от тях. В изпълнение на указания дадени от първостепенният съд ищците са посочили, че претендират сума в размер на 5743, 20 лв., представляваща сбор от продажната цена по два договора за покупко – продажба/лист 40 по гр.д. № 742/2022 г. по описа на РС - Чирпан/, а към поправената искова молба са приложени и нотариален акт № 148 от 23.08.2021 г., в който е вписана продажна цена в размер на 3043, 20 лв./лист 47 по гр.д. № 742/2022 г. по описа на РС - Чирпан /и нотариален акт № 148 от 23.08.2021 г., в който е вписана продажна цена в размер на 2700/лист 50 по гр.д. № 742/2022 г. по описа на РС - Чирпан/. Установителните искове са оценяеми и цената на иска се определя по правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК и в случая цената на предявените от всяка една от ищците установителни искове е под 5000лева, дори и да се приеме, че всяка от тях претендира, че й се дължи по ½ от цената по всеки един от двата договора, поради което евентуално постановените по тях решения с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК няма да подлежат на касационен контрол. При тези данни правилно съставът на ВКС, III – г.о. с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу въззивно определение № 418/21.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 230/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и определението му следва да се потвърди. Предвид изложените съображения съдът: