Определение № 781 от 12.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2738/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. А. К. против решение № 64 от 20.07.2022 г. по т.д. № 80/2022г. на Бургаски апелативен съд Ответникът по касация- Е. М. И., чрез пълномощника си – адв. М. П. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът К., чрез пълномощника си – адв.Т. И. е поддържала, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.Поставени са въпросите: „ Следва ли откритото заседание по делото да бъде отложено по реда на чл.142,ал.2 ГПК, когато страната по делото, която не се представлява от адвокат и не може да се яви поради заболяване и постъпване на лечение в медицинско заведение и по какъв начин следва да се установи обстоятелството, довело до невъзможност за страната да се яви лично по делото, когато тя е постъпила в медицинско заведение и не работи“. Страната е развила защитната си теза изчерпваща се с несъгласие с процедирането на съда относно отказа му както да отложи делото, така и да възобнови производството, с оглед заболяване на ищцата. Поставен е въпросът – „Допустимо ли е с косвени доказателства да се установяват действителните фактически отношения между страните, при направено възражение за симулация и фиктивен договор за заем от 16.09.2016г., разписка и запис на заповед, които обективират размера на претендираните суми от съпруга на ищцата М. И. по договора за строителство, сключен по-рано с дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управляващ е бил той.“Страната е изложила оплакване за неправилност на приетото от състава и в заключение е възпроизвела текста и е посочила основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът К. не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност от ОСГТК на ВКС с ТР№ 1 /09г. т.1, тъй като не са свързани с решаващите мотиви на състава, а изцяло са поставени в контекста на защитната теза на страната, съдържателно изразена като твърдения, неустановени по спора. Така- първият поставен въпрос е хипотетичен и несъобразен с изводите на съда, който изрично, упражнявайки своя дискреция е мотивирал отказа си, както да отложи разглеждането на делото, така и да възобнови производството по него. Следва да се отбележи, че процесуалната възможност за отлагане разглеждането на делото не е предпоставена единствено от искане на страната. Упражняването на това право от нея винаги е свързано пряко с процесуалните възможности за събиране на доказателства. И в изложението си, касаторът К. не пояснява кои доказателства – допустими и относими е щяла да сочи, за което дадения ход по същество е създал пречки, както и липсват пояснения как несъбирането на тези доказателства и това процесуално поведение на съда се е отразило на постановения съдебен акт. Извън това, както бе отбелязано, съдът е мотивирал своя отказ с хроничния характер на заболяването на ищцата и това, че същата е могла да организира защитата си за изминалия месец от определяне датата на заседанието и получаване уведомление за това както впрочем е направила след заседанието, след което е упълномощила адвокат. Поради това и поставеният първи въпрос не е релевантен Но дори и да се приеме за такъв, страната не обосновава изобщо допълнителен критерий. Изложение в този смисъл не съставлява оплакването й за неправилност на изводите на съда и фактически неверните твърдения, че съдът не се е произнесъл по молбата на страната за възобновяване на производството по делото. Приложеното решение, което не е споменато в изложението е ирелевантно доколкото касае хипотеза, различна от разглежданата. Вторият поставен въпрос е фактически, а не правен, тъй като касае конкретни факти по делото и тяхното доказване, поради което не обосновава извод за валидно въведено общо основание. В случая липсва и обосноваване на допълнителен критерий, съобразно приетото правно съдържание на основанието по чл.280,ал.1, т.3 ГПК с т.4 на ТРОСГТК № 1 /04г., по което неса развити каквито и да било доводи. С оглед изложеното, страната не е въвела нито общо основание, нито допълнителен критерий, които да съответстват на изискването за допускане на решението до касационно обжалване. Следователно, при така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени в производството разноски в размер на 3000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение