Определение № 47 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3546/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. М. срещу решение № 2747 от 30.04.2020 г. по в.гр.д.№ 16137 от 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, четвърти „В“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 459049 от 26.07.2018 г. по гр.д.№ 21406 от 2016 г. на Софийския районен съд, 40 състав за отхвърляне на предявения от В. С. М. срещу М. Л. П. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния имот: част с площ от 365 кв.м. от имот с пл.№ ....., отразена като част от имот с № ..... по неодобрения кадастрален план на [населено място] от 1985 г., съответно част от ПИ с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-76 от 21.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, обозначена с букви А-Б-В-Г-Д-А на комбинирана скица към заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.Д. П., находяща се на лист 139 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението.

Касаторът В. С. М. твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с посочена практика на ВКС /решение № 3 от 17.06.2014 г. по гр.д.№ 5160 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 30 от 27.06.2017 г. по гр.д.№ 3352 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о./ и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горната разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. След като в нотариалния акт не е описана заповед на кмета за превръщане на правото на ползване по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост, поради което и не е приключила процедурата по пар.4 от ЗСПЗЗ, допустимо ли е съдът да приеме, че купувачът на този имот не е знаел, че праводателят- продавач не е собственик на имота, и съответно да приеме за основателно възражението за придобиване на имота по давност като добросъвестен владелец ?

2. Какво е определението и характеристика на незнанието, формулирано в чл.70, ал.1 ЗС, за да се приеме, че е налице добросъвестно владение ?

3. След като в нотариалния акт на праводателя са описани документите, на които праводателят основа правото си на собственост и тези документи са предадени на последния купувач на имота, допустимо ли е да се приеме, че лицето, което претендира да е било добросъвестен владелец, не е знаело, че неговият праводател не е собственик на имота ?

Освен това, твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл 3 ГПК.

В писмен отговор от 16.10.2020 г. пълномощникът на ответницата по жалбата М. Л. П. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от В. С. М. срещу М. Л. П. иск с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е приел следното: Ищецът В. С. М. е бил собственик на процесния имот /част от имот с площ от 365 кв.м./ на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, приключила на 24.02.2010 г. с издаване на скица към решението на ОСЗГ- П.. Ответницата М. Л. П. не е доказала, че първоначалният й праводател С. Д. Б. е придобил имота на основание пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, въпреки че за това той се е снабдил с констативен нотариален акт № 142 от 04.08.1994 г.- тъй като не са доказани предпоставките на закона за придобиване на право на собственост по реда на пар.4а и по-конкретно не е доказано, че на С. Б. е било предоставено право на ползване по някои от посочените в закона актове на МС /защото удостоверяващото това обстоятелство удостоверение № 152 от 16.01.1967 г. не е подписано от председател на комисията към ИК на СГНС, а писмото от 28.07.1994 г. на ТОА „П.“ било подписано със запетая преди посочване на длъжността на подписалото го лице, без по делото да е представено пълномощно за подписването на титуляра от негов заместник/. Поради това съдът е счел, че С. Б. не е бил собственик на имота, поради което и сключеният от него и съпругата му договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ..... от 15.03.1996 г., не е довел до прехвърляне на собствеността на К. С. Б. и М. С. Б.. От своя страна К. Б. и М. Б. не са прехвърлили правото на собственост върху имота с нотариалния акт № ..... от 15.06.2005 г. на В. И. М., а В. М. не е прехвърлила правото на собственост на имота с нотариалния акт № ..... от 11.06.2009 г. на ответницата М. Л. П..

За основателно обаче въззивният съд е приел възражението на ответницата за придобиване на имота по давност. Приел е за безспорно доказано, че в периода от 24.02.2010 г. /когато е завършила административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяването на правото на собственост на ищеца/ до завеждането на иска /19.04.2016 г./ ответницата е владяла имота необезпокоявано, непрекъснато и явно в продължение на повече от 5 години и го е придобила при кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС като добросъвестен владелец- придобит от несобственик, но без да знае, че праводателят й не е бил собственик на имота.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното: Първият и третият поставени въпроси не са правни въпроси, които биха могли да обусловят допускането на касационното обжалване, тъй като не са относими към конкретното дело: Тези два въпроса така, както са поставени, предпоставят, че по делото е доказано, че при изготвяне на нотариалния акт за продажба на имота на ответницата нейният праводател се е легитимирал като собственик на имота на основание пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ и че на ответницата са били предоставени документите по изкупуването на имота по реда на пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. По конкретното дело обаче това не е установено. Напротив, видно от нотариалния акт на ответницата М. П. /нотариален акт № ..... от 11.06.2009 г./, при изповядването на сделката от нотариуса нейната праводателка В. М. се е легитимирала като собственик на имота не с констативен нотариален акт по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а с нотариален акт за покупко-продажба /нотариален акт № ..... от 15.06.2005 г./. Не е доказано и на 11.06.2009 г. /деня на изповядване на сделката/ В. М. да е предоставила на М. П. именно констативния нотариален акт на С. Б. по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ № 142 от 04.08.1994 г. Действително, в показанията си свидетелката В. М. твърди, че на 11.06.2009 г. е дала на ответницата всички документи за собственост, с които е разполагала при закупуването на имота /без да уточнява кои/. Видно от нотариален акт № ..... от 15.06.2005 г. за закупуване на имота от В. М., при изповядване на тази сделка е бил представен нотариален акт № ..... от 15.03.1996 г. /за продажба на имота от С. Б. на дъщерите му К. и М./, но не и констативния нотариален акт по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ на С. Б.- № ..... от 04.08.1994 г. Тоест, В. М. не е разполагала с нотариалния акт № ..... от 04.08.1994 г. и поради това няма как да го е предоставила на ответницата при изповядване на сделката на 11.06.2009 г. Няма и други доказателства, че към 11.06.2009 г. ответницата е знаела /узнала е по друг начин/, че нейната праводателка В. М. не е собственик на имота. Тоест, по делото не е била оборена презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС за добросъвестност.

Вторият поставен въпрос /Какво е определението и характеристика на незнанието, формулирано в чл.70, ал.1 ЗС, за да се приеме, че е налице добросъвестно владение ?/ е твърде общ и несвързан с конкретното дело. Освен това, въпросът касае ясна и точна разпоредба на закона- чл.70, ал.1 ЗС, която не се нуждае от допълнително тълкуване, а и по приложението на същата има многобройна съдебна практика, на която обжалваното решение не противоречи.

Не е налице и твърдяното от касатора основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост.

В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗСПЗЗ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.