Определение № 5469 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4388/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. С., подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 263 от 05.07.2023 г. по в. гр. дело № 289/2023 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 334 от 16.03.2023 г. по гр. дело № 4531/2021 г. на Районен съд – Русе в обжалваната му част за отхвърляне на предявените от него по реда на чл. 346 ГПК искания за сметки за разликата над сумата от 1255 лева до общия предявен размер от 71357 лева. С решението са присъдени и разноските по производството. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За обосноваване на тези касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК навежда оплаквания за неприлагане на чл. 12, ал. 2 ЗН и неправилна и необоснована преценка на събраните доказателства, довела до погрешни изводи за установените релевантни факти относно поддържането на имотите на наследодателката Н. Н. и полаганите за нея грижи и предоставяни средства при липсата на достатъчно получавани от същата доходи през периода от 2007 г. до 2021 г. Иска отмяна на решението. Претендира разноски. Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2 ГПК и със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като формулира следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди и вземе предвид при решаване на делото всички събрани релевантни доказателства, относими към установяване на обективни факти, свързани със съществуването въобще на материалното правоотношение и в този смисъл на правопораждащи факти, с които е свързано претендираното обезщетение/възнаграждение за приноса от направени разходи за увеличаване и запазване на наследствената маса при направени претенции/искания за сметките; и 2. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, относими към съществения за изхода на делото правнорелевантен факт, а именно – съществуването на материалното правоотношение между наследодателя и единия от наследниците, и до каква степен се обуславя и обосновава искането за компенсация при разпределение на наследствената маса, респ. за правните последици от отказа за произнасяне на искането за компенсация в имот или пари. Поддържа, че по така формулираните въпроси ОС – Русе се е произнесъл в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС и установената от ВКС практика по чл. 290 ГПК в ППВС № 7/1973 г., ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр. дело № 5488/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 7 от 01.04.2019 г. по гр. дело № 1435/2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 307 от 25.05.2010 г. по гр. дело № 4129/2008 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 89 от 09.07.2019 г. по гр. д. № 4008/2018 г. на ВКС, II г.о. Ответникът по касация П. Д. Г. в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК е подала отговор на касационната жалба, в който излага правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на изложените в нея касационни основания. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., при проверка по допускане на касационното обжалване, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник, с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Производството е по искания за сметки, предявени във фазата по извършване на съдебната делба, която има за предмет между съделителите П. Д. Г. и Д. И. С. пет недвижими имота - жилище (апартамент) в [населено място], бл. „Р.; жилище (апартамент) в [населено място], бл. „Л.“; поземлен имот заедно със застроените в него едноетажна жилищна сграда и стопанска сграда в [населено място] село и две ниви в [населено място] вода и [населено място]. Съсобствеността на допуснатите на основание чл. 69 ЗН до делба имоти е възникнала между съделителите въз основа на наследствено правоприемство от общия им наследодател Н. Т. Н. - техен роднина по съребрения линия от четвърта степен, починала на 26.04.2021 г. На 17.05.2022 г., в първото по делото заседание след допускане на делбата, съделителят Д. С. е предявил против П. Г. по реда на чл. 346 ГПК искания за сметки обща за сумата от 71357 лева, обосновавайки претенцията за същите с твърдения за принос в запазването и увеличаването на наследствената имуществена общност поради предоставяни от него грижи и издръжка за наследодателката Н. Н., включително и поради направени от него приживе й разходи за ползването и поддържането на включените в наследственото имущество имоти. Конкретизирал е в същото съдебно заседание, че претендираната от него от другия съделител (сънаследник) сума в посочения размер включва отделно посочени суми за: разходи за потребена топлинна енергия за периода от 2007 г. до 2021 г.; разходи за ползвани ВиК услуги през 2013 г., 2014 г. и 2021 г.; разходи за потребена ел. енергия; разходи за погасяване на дължими за имотите местни данъци и такси; текущи разходи за прехрана на наследодателката; разходи за поддръжка и почистване на имота в [населено място] село за периода от 2007 г. до 2021 г.; разходи за ремонт на покрив на жилищен блок „Л.“, в който се намира наследствен имот (апартамент); разходи за ремонт на покрив и вход за жилищен блок „Р.“ с наследствен апартамент; разходи за почистване жилище, личната хигиена и помощ при пазаруване на наследодателката Н. Н. за периода от 2007 г. до 2021 г.; сумата 1000 – разходи за погребение на наследодателя; спестени средства по открита през 2012 г. на наследодателя Н. Н. влогова сметка в „Банка ДСК“ АД и разходи за изработване и поставяне на надгробен камък. След приключване на съдебното дирене, в хода на което са събрани писмени и гласни доказателствени средства и са приети експертни заключения, първоинстанционният съд с решение по чл. 346 и 350 ГПК се е произнесъл относно способа за извършването на съдебната делба и предявените в делбеното производство искания за сметки. При двама съделители с равни дялове в имуществената общност и възможност за образуване на два реални дяла РС – Русе е постановил извършването на съдебната делба между съделителите по чл. 350 във вр. с чл. 352 ГПК чрез теглене на жребий, като е обявил за окончателен вариант първи на проекта на разделителен протокол от експертното заключение. Със същото решение се е произнесъл и по предявените от съделителя Д. С. искания за сметки, като е изложил съображения, че размерът на наследствения дял не може да бъде уголемен поради принос на сънаследник в увеличаване имуществото на наследодателя при условията на чл. 12, ал. 2 ЗН, за което съделителят Д. С. е навел искане заедно с искането му за присъждане на претендираната парична сума. Приел е за доказани извършените от него приживе на наследодателя разходи за ремонт на покрива на жилищните блокове, в които се намират два от включените в имуществената общност имоти, предмет на съдебната делба, и за част от дължими за същите имоти данъци и такси и за заплатени от него обичайните разноски по повод смъртта на наследодателя, чийто общ размер възлизал на сумата 2510 лева, а припадащата се част от тях съобразно дела на съделителя П. Г. на сумата 1255 лева. Над тази сума до пълния предявен размер от 71357 лева исканията за сметки са приети за неоснователни поради недоказване по производството на извършени от съделителя разходи за издръжка и гледане на наследодателя Н. Н. и за предоставянето й на парични средства и на разходи за заплащане на дължимите за имотите й данъци и такси и консумативни разходи. В срока по чл. 259 ГПК първоинстанционното решение е обжалвано от съделителя Д. С. в частта за отхвърляне на исканията му за сметки по чл. 346 ГПК, а в останалата част по чл. 346 и 350 ГПК решението, като необжалвано в законоустановения срок, е влязло в сила - чл. 296, т. 2 ГПК. Във въззивната жалба Д. С. е изложил оплаквания за осигурявани от него средства за наследодателя Н. Н. и нейното имуществото и за принос с тях от предотвратяване на неговата разпродажба. За да потвърди решението на РС - Русе в обжалваната му част, въззивният съд е приел за установено въз основа на изводите от експертните заключения на графическата експертиза по оспорване на авторството на представените квитанции и счетоводната експертиза, че дължимите за делбените жилища, предмет на делбата, местни данъци и такси за периода 2007 г. – 2017 г. и консумативните разходи за жилището в бл. „Р.“, където е живяла наследодателката Н. Н., за процесния период са заплащани от нея. През същия период тя е получавала доходи от пенсия и от рента въз основа на ежегодно сключвани за притежаваните от нея земеделски земи договори за наем и за съвместно обработване на земите съответно в размер на 11069.38 лева от ЗКПУ „Гагаля“ – с. Николово и 5125 лева от ЗКПУ „Каран“ – с. Червена вода. Тези пари от договорите наследодателката Н. Н. получавала лично веднъж годишно на каса от кооперацията, за което свидетелствала пред първоинстанционния съд св. В. К. – касиер на ЗКПУ „Гагаля“, като тя винаги изглеждала прилежно и внимателно преброявала дадените й като рента парични суми. Въззивният съд е обсъдил и другите събрани пред първоинстанционния съд гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М. М. и П. Г. за установяване на здравословното и материално състояние на наследодателката Н. Н., за която е безспорно между страните, че е страдала от психично заболяване, но не и за възможността й заради него да се грижи за себе си. Посочил е за извършвани от св. М. М. около 10 години до 2016 г. периодични посещения (от два пъти седмично до веднъж месечно) за почистване и поддържане на жилището на наследодателката Н. Н., която пазарувала сама и била изключително пестелива и трудно се доверявала на други хора. За посещенията й заплащал съделителят Д. С., като тя получавала по 5 - 6 лева на посещение. Изложил е в решението при установеното лошо състояние на жилищата и дворното място със застроените в него сгради в [населено място] село от заключението на техническата експертиза, че не възприема за достоверни показанията на св. П. Г. за организирани от съделителя Д. С. почиствания на имота и за поддържането му от него, съответно за предприетите от съделителя такива дейности за тези имоти, които да са довели до тяхното запазване и повишаване на стойността им. Въззивният съд е посочил, че от тези свидетелски показания не се установявало и предоставянето на парични средства от съделителя Д. С.. При така приетите за установени факти въззивният съд е приел исканията за сметки в обжалваната им част за неоснователни. Изложил е, че исканията за сметки по чл. 346 ГПК в делбеното производство, които могат да са (чрез посочването им като вид) вземания, възникнали в периода на съществуване на съсобствеността, и такива, възникнали преди откриване на наследството, трябва да са свързани с общността, предмет на делбата. В производството не се установявало съделителят Д. С. да е извършвал приживе на наследодателката Н. Н. твърдяните от него разходи за делбените имоти, включително и да й предоставял парични средства, и такива разходи и претендираните от него дейности по полагане на грижи и издръжка за нея да са запазили или повишили стойността на имотите, включени в общността. Въз основа на установеното от обсъдените в решението експертни заключение и свидетелски показания въззивният съд е извел извод за недоказване от съделителя Д. С., предявил претенциите за сметки, разходите за погасяване на задълженията на наследодателката Н. Н. за местни данъци и такси за имотите и за консумативни разходи за същите, както и за предоставянето й на парични средства, да са осъществявани от него приживе на наследодателката П. Г., а не от нея самата. Не се доказвало и именно твърдяните от него разходи за полагане на грижи и издръжка на наследодателката, които не се отнасят само до сънаследствените (съсобствени) имоти, да са довели до повишаването на тяхната стойност, извод който несъмнено следвал от установеното от експертното заключение на техническата експертиза лошо общо състояние на дворното място и жилищата, предмет на делбата. Съобразно изложеното въззивният съд е приел предявените претенции по чл. 346 ГПК за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част. При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване не се обосновават. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС; актовете на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поставените от касатора Д. С. процесуалноправни въпроси, уточнени и обобщени от касационна инстанция съобразно тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, са свързани с правомощията на въззивния съд при събирането и обсъждането на доказателствата и преценката им във връзка с релевантните за спора факти и въведените от страните твърдения и доводи при разглеждане на спора. В обжалваното решение въззивният съд в съответствие с трайно установена практика на ВС и ВКС, включително и на посочената в изложението (ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр. дело № 5488/2013 г. на ВКС, IV г.о), е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е изложил собствени решаващи мотиви по спора. След анализ и оценка на всички събрани по делото доказателствени средства, включително и за достоверността на свидетелските такива при обсъждане на претендираните от съделителя Д. С. разходи за полагани за наследодателката грижи и издръжка, включително и чрез предоставянето й на парични средства, и за погасяване приживе й на нейни задължения във връзка с притежанието и ползването на имотите, включени в общността, предмет на делбата, е приел извършването на част от тях за недоказани от съделителя, а други като свързаните с полаганите за нея грижи за неводещи до повишаване, а и дори до незапазване на стойността на включените в наследствената имуществена общност имоти към момента на извършване на съдебната делба. Несъгласието на касатора с този анализ, обем и оценка на събраните доказателствени средства от въззивния съд, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Въпреки така формулираните от касатора правни въпроси и наведени в изложението доводи за тяхното обосноваване, които са повторение на оплакванията в жалбата за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, обуславящи необоснованост на съдебния акт, следва да се отбележи, че решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение, не са в противоречие и с останалата посочена в изложението практика на ВКС. Тъй като предмет на исканията за сметки по чл. 346 ГПК са предявените от съделителя претенции, възникнали преди откриването на наследството на наследодателката Н. Н., с които съделителят Д. С. е навел твърдения за извършени от него разходи за запазване, респ. за увеличаване на общността, предмет на делбата, въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по същите, съобразявайки приноса им за увеличение на имуществото на наследодателката. Изложеното е съобразено от въззивния съд както с търсената от съделителя Д. С. (сега касатор) защита, обоснована от наведените от него обстоятелства и искания, така и с приложението на чл. 12, ал. 2 ЗН при предявено такова искане по реда и условията на чл. 346 ГПК, поради което не е налице и твърдяното несъответствие на обжалваното решение с даденото тълкуване в решение № 307 от 25.05.2010 г. по гр. дело № 4129/2008 г. на ВКС, IV г.о., относно изискванията към предявените в делбеното производство искания за сметки по чл. 346 ГПК. А и именно като такова искане, което е особено приложение на принципа за недопустимост на неоснователното (некаузалното) обогатяване и е във връзка с увеличението на имуществото на наследодателя, въззивният съд, макар и с кратки от правна страна мотиви, е приел претендираните от съделителя (сега касатор) претенции за извършени от него приживе на наследодателката разходи за погасяване на различни нейни задължения и за осигуряването й на средства за дейности по предоставянето й на грижи и издръжка, като различни форми за принос (увеличение) на имуществената общност между съделителите и за основателността на искането за които от значение е увеличението на наследственото имущество (а не вложените средства). Изложените в решението съображения за неоснователност на исковата претенция за присъждане на претендираната парична сума поради неустановяване на наведените от съделителя твърдения за извършени от него разходи за данъци и такси, консумативни разходи и предоставяни средства, които разходи и други такива по полагането на грижи за наследодателката да са довели до увеличаването на наследствената имуществена общност, е в съответствие, а не в противоречие с установената практика (т. 2, б. „б“ от ППВС № 7/1973 г., решение № 380 от 18.09.1989 г. по гр. дело № 246/1989 г. на ВС, I г.о., решение № 70 от 26.03.2010 г. по гр. дело № 304/2009 г. на ВКС, II г.о., решение № 481 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 884/2009 г. на ВКС, II г.о. на ВКС, и други). Тези изложени съображения от въззивния съд относно предявените искания и тяхното доказване и основателност по производството не обосновават извод за твърдяното противоречие на изведените от тях изводи и с другите посочени в изложението към касационната жалба решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които и са неотносими. С тях е разрешен спор по искания за вземания, възникнали в период на съществуване на съсобствеността, а не претенции, възникнали преди откриването на наследството, респ. съсобствеността между съделителите. По поставените правни въпроси не е налице и специалната предпоставка за допускане на касационното обжалване, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По тези въпроси има ясна и пълна правна уредба и непротиворечива практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат нейната промяна. Не е налице и твърдяната в изложението на касатора очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК на обжалваното въззивно решение. Това основание за допускане до касационно обжалване е налице, когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт, без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Описаните пороци на съдебния акт, поддържани от касатора, поради явна необоснованост на изводите на въззивния съд за недоказване на извършваните от него разходи и за значимостта на полаганите грижи за наследодателката при преценката за приноса в общността, водещи и до неприлагане на закона при исканата от него компенсация с претендираната парична сума, не се констатират от касационната инстанция при запознаване със съдържанието на обжалваното въззивно решение. Спорът за приноса (като увеличение на наследството или намаление на пасива) се разрешава по време на делбеното производство, т. е. това е моментът, в който се оценява същият, като за него доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК носи претендиращият увеличението наследник, който има право на вземане за него (увеличението) само за дела на другия наследник. Изложените в обжалваното въззивно решение изводи, включително и за липсата на такъв принос относно наследствената имуществена общност, предмет на делбата, са направени въз основа на преценка и анализ на събраните доказателствени средства, включително при съобразяване на данните и за реализирани други доходи от притежавано от наследодателката имущество, поради което и от мотивите на оспорения съдебен акт не могат да се изведат поддържаните от касатора тежки пороци, водещи до очевидна неправилност на въззивното решение. В заключение, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 от ГПК. Не се констатира и друга хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение. При този резултат на ответника по касация – П. Д. Г., следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят своевременно претендираните от нея разноски по производството пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, установени от представения договор за правна защита и съдействие за защита. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.: