Определение № 1792 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 357/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв.Н. Ш., срещу решение № 37 от 22.02.2024г. по възз.гр.д.№ 214/2023г. на Апелативен съд - Бургас в частите, с които, след частична отмяна на решение № 438/21.03.2023г. по гр.д.№ 1025/2022г. на ОС - Бургас, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на всеки от ищците допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Д. Д. при ПТП на 21.02.2022г. в размер на 40 000лв./ над присъдените от първоинстанционния съд в размери от по 50 000лв./, ведно със законната лихва от 15.03.2022г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът намира, че при определяне на процентния принос и ангажиране на отговорността му неправилно не е съобразено съпричиняването по чл.53 ЗЗД на увреждането в равна степен от застрахования водач и водача на ППС с животинска тяга. Евентуално, оспорва извода за определяне на конкретния принос на пострадалата /10%/, като извършен в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. В тази връзка намира за неправилни изводите, че по отношение на пътниците в ППС/каруца/, теглено от животинска тяга, ЗДвП не предвижда задължение за носене на светлоотразителни жилетки и, че липсата на регистрация на каруцата няма отношение към установения механизъм на ПТП. Според застрахователя поведението на пострадалата е аналогично на поведението на пътник в МПС без поставен обезопасителен колан, при които случаи съдилищата определят по-висок процент съпричиняване. Релевира и оплакване, че не е съобразена актуалната съдебна практика по сходни казуси. По тези съображения счита, че приносът на пострадалата следва да се определи в размер не по-нисък от 50%. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на исковете за размера над 50 000лв. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност, е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия, отнесени към съзнателното поемане на предвидим и очакван риск или необоснованото му игнориране, съставляват ли обективен принос, който е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, последица от ПТП?

2. При доказано независимо съизвършителство/съпричинителство следва ли решаващият съд да го вземе предвид, наред с личния принос на пострадалото лице, при присъждането на обезщетение за неимуществени вреди?

3. Правилата за обозначаване на каруците със светлоотразители и светлини през нощта и за носене на светлоотразителни жилетки отнасят ли се за пътниците в ППС с животинска тяга/каруца/?

Според застрахователя даденото разрешение по приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД е в противоречие с т.7 на ППВС № 17/1963г., решение № 165/26.10.2010г. по т.д.№ 93/2010г. и цитирано решение на САС.

С постъпилия съвместен отговор на касационната жалба от ищците, чрез адв.П. В., се оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ответника. Релевирано е възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационнната жалба по реда на НПП.

Срещу въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за размера над 90 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022г., е постъпила съвместна касационна жалба на ищците, чрез адв.П. В.. Според ищците размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са определени в нарушение на чл.52 ЗЗД, без да бъдат изложени ясни и конкретни мотиви, и са силно занижени. Намират, че изводите за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалата и за определяне на конкретния принос са извършени в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Ето защо искането е за касиране на решението в обжалваните части и за уважаване на исковете в пълните предявени размери от по 150 000лв., ведно със законната лихва. С молба, вх.№ 03463/93.04.2024г., ищците прилагат към касационната си жалба три броя пълномощни в полза на адв.П.В. и три договора за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ на ищците за изготвяне и депозиране на касационната им жалба.

В приложеното към касационната жалба на ищците изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди?

1.2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

1.3. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/68г. и решение № 78/30.06.2016г. по т.д.№ 1284/2015г. на ВКС ?

2. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? Ищците се позовават на решение № 124/11.11.2010г. по т.д.№ 708/2009г., II т.о.

3. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определенитие лимити при застраховка „ГО“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Следва ли в решението съдът задължително да посочва, че е отчетен лимитът при застраховка „ГО“ на автомобилистите при определяне на справедливото обезцщетение? Следва ли съдът задължително мотивирано да посочи към кой момент определя обезщетението? Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит? Ищците намират, че въпросите са разрешени в противоречие с решение № 27/15.04.2015г. по т.д.№ 457/2014г. и решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., II т.о.

4. След като съдът се позовава на съдебна практика по сходни случаи, длъжен ли е да посочи в конкретика?

4.1. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? Ищците се позовават на решение № 184/08.11.2011г. по т.д.№ 217/2011г. II т.о.

5. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и установения лимит, и занижаването им представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? Ищците съзират противоречие с решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г. и решение № 23/25.03.2014г. по т.д.№ 1154/2013г., II т.о.

6. Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди и отчитат ли се инфлационните процеси? Ищците се позовават на решение № 1/27.03.2012г. по гр.д.№ 1106/2010г., IV г.о.

7. При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие? Ищците посочват решение № 15/19.2.2020г. по т.д.№ 146/2019г., II т.о.

8. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрично произнасяне по тяхната основателност? Ищците намират, че въпросът е разрешен в противоречие с т.19 на ТР № 1/2011г. ОСГТК

9. Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия инцидент? Посочено е решение № 154/10.10.2017г. по т.д.№ 2317/2016г., II т.о.

С постъпилия писмен отговор ответното застрахователно дружество, чрез адв.Н. Ш., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ищците. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и на двете насрещни страни срещу първоинстанционното решение, с което ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати, на осн. чл.432, ал.1 КЗ,, на всеки от тримата ищци обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Д. Д. при ПТП на 21.02.2022г. в размери от по 50 000лв., ведно със законната лихва от 15.03.2022г. до окончателното изплащане, а исковете за размерите над 50 000лв. до 150 000лв. са отхвърлени.

Въззивното решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка: Тримата ищци са низходящи на Д. Д., която е починала в резултат на ПТП, настъпило на 21.02.2022г. Въз основа на доказателствата по делото е установено и не е спорно, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, около 06.30 часа, с участието на МПС – влекач с прикачено полуремарке, управлявано от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, и пътно превозно средство/каруца/, теглено от животинска тяга, в което е пътувала майката на ищците. Двете ППС са се движили в една и съща посока на движение, като водачът на влекача се е движел на къси светлини, със скорост от около 90 км/час, при разрешена за този вид превозни средства от 70 км/ч, а каруцата не е била снабдена със светлоотразители (два бели или жълти светлоотразители отпред, два червени светлоотразители отзад и отзад вляво със светещо тяло, излъчващо бяла и жълта добре различима светлина), поради което не е била видима от обичайното при осветяване с фарове разстояние. Мястото на удара е бил в самата лента, в която са се движели двете ППС. Водачът на влекача е предприел маневра за спиране в опасната зона, но ударът е бил неизбежен, защото от едната страна не е имало банкет, а от другата възможността за маневриране е била осуетена от насрещно движение.

По първия спорен въпрос относно приноса за настъпване на самото ПТП въззивният състав е приел за категорично установено, че и двамата водачи на ППС в равна степен са допринесли, като са допуснали нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на произшествието: нарушенията на застрахования водач са във връзка с избраната неразрешена скорост и несъобразена със състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, което му е попречило да спре преди удара (нарушения по чл. 20, чл. 21 и чл. 70 ЗДвП), като в случая превишената скорост, съчетана с движение на къси светлини е повишило риска да не може да спре превозното средство навреме и да избегне удара, а водачът на каруцата е нарушил изискването ППС с животинска тяга да е снабдено със светлоотразители (чл. 71 ЗДвП), както и изискването да носи светлоотразителна жилетка (чл.106, ал.2 ЗДвП), като по този начин е затруднил видимостта на превозното средство за всички останали водачи на пътя, респективно значително е скъсил времето за реакция.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил близката родствена връзка и добрите взаимоотношения между ищците и пострадалата, активната й възраст, внезапната и нелепа загуба на ищците, претърпените от тях силни и продължителни отрицателни емоции, трудно преодолими и мъчителни, както и компенсаторния характер на обезщетението. Изтъкнал е, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетенията съответства на вече присъдени за подобни житейски случаи суми, близки по време и конкретен обем на вредите. Изложил е и свои собствени мотиви за определяне на размера на обезщетенията, като е посочил, че ищците са претърпели най-тежките увреждания от смърт на близък човек и са получили тежка психична травма, но, от друга страна, всеки от пострадалата и ищците е имал свое семейство и отделен живот и ищците не са преърпели психична травма с характеристики на заболяване. Като обообщение е споделен изводът на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размери от по 100 000лв.за всеки от ищците.

По спорния въпрос относно съпричиняване на вредите от пострадалата въззивният съд е посочил, че независимото съпричинителство на двамата водачи на ППС за увреждането на пострадалата следва да бъде разграничено от личния й обективен принос за вредите. По въведеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване е прието, че приносът на пострадалата за вредите се изразява в предприемане на пътуване в необорудвана за превоз на пътници каруца, доколкото въз основа на заключението на вещото лице е установено, че каруцата е нямала седалки. Изтъкнато е, че по отношение на пътниците в подобни ППС в ЗДвП не съществува задължение за носене на светлоотразителни жилетки, а липсата на регистрация на каруцата няма отношение към доказания механизъм на произшествието. По тези съображения приносът на пострадалата е определен на 10 %.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

При служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

По жалбата на ответника:

Въпрос № 1 не е обуславящ за крайния изход на спора в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен, че е твърде общо и хипотетично формулиран, въпросът не съответства на мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не е отрекъл, а е признал обективен принос на пострадалата за вредите, изразяващ се в съзнателен избор да пътува в необорудвана за превоз на пътници каруца. Въпросът е пряк израз на несъгласието на касатора с извода, че не е налице обективен принос на пострадалата чрез избора й да пътува в нерегистрирана каруца и като не носи светлоотразителна жилетка. В този смисъл въпросът касае правилността на решението, която обаче е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство и не може да обоснове допускането на касационен контрол.

Въпрос № 2 съответства на мотивите, доколкото въззивният съд се е произнесъл, че независимото съпричинителство на двамата водачи на ППС следва да бъде разграничено от личния обективен принос на пострадалата за настъпване на вредите. Даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие със споделяната от състава съдебна практика по чл.290 ГПК,обективирана в решение № 121/18.09.2014г. по т.д.№ 2859/2013г., I т.о., в което се приема, че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждане от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.

По въпрос № 3 касаторът не е обосновал приложното поле на въведеното допълнително основание по т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.2 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС чрез посочване на съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Не е обосновано и приложното поле на основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност. Очевидната неправилност, като основание за директен достъп до касационен контрол, не е тъждествена с неправилността като основание за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Извън дължимата служебна проверка за допустимост и валидност, обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. На общо основание приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде обосновано с въвеждането на доводи, попадащи в някоя от хипотезите на очевидна неправилност, изведени от практика на касационния съд - прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл; решаване на делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма или когато е налице явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В случая не са въведени от застрахователя доводи за обосноваване на твърдяната очевидна неправилност, а доводите му са тъждествени с тези, с които обосновава неправилността по см. на чл.281 ГПК.

По жалбата на ищците:

Въпросите от № 1 до № 6 са свързани с критериите по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Доколкото ищците не са посочили кои конкретни правно-релевантни обстоятелства са останали необсъдени, по тях е необоснована общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на обжалване произтича и от липсата на въведената допълнителна предпоставка. Изложените мотиви от въззивния съд не позволяват да се приеме, че даденото разрешение е в отклонение от относимата съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената от ищците. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди въззивната инстанция е отчела релевантните критерии, възприети в съдебната практика, а именно характера и тежестта на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, както и икономическата конюнктура в страната и инфлационните процеси в годината на настъпване на застрахователното събитие, ориентир за които са непрекъснато нарастващите нормативно определени лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Преценката на въззивния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди се базира на приетите за установени по делото въз основа на доказателствата по делото конкретни правно-релевантни обстоятелства в тяхната съвкупност. Тази преценка е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.

Процесуалноправният въпрос № 8 е от значение за всяко въззивно производство. В случая ищците не са обосновали общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК с посочване на конкретните техни доводи и възражения, които са останали необсъдени. Въпросът всъщност е израз на несъгласието им с определения размер на обезщетенията за неимуществени вреди. В този смисъл въпросът касае правилността на решението, която, както се посочи, е извън предмета на производството по чл.288 ГПК.

Въпроси № 7 и № 9 са свързани с намаляване от съда на размера на определеното обезщетение за вреди при приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Макар и да са обуславящи за крайния изход на спора, по тях не е осъществена въведената допълнителна предпоставка за допускане на обжалване. Видно от мотивите на обжалваното решение, даденото разрешение по приложение на чл.51, ал.2 ГПК не е в отклонение от формираната съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Както е изяснено в т.7 на ТР № 1/23.12.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, ако пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата, то неговото рисково поведение следва да бъде отчетено по правилата на чл.51 ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Горният принцип важи не само в случаите, когато поведението на пострадалия се изразява в съзнателния му избор да пътува с водач, употребил алкохол, но и във всяка друга хипотеза, в която пострадалият е поел предвидим и реално очакван риск или неоправдано го е игнорирал и този риск е реализиран. В случая въззивният съд е приел, че пострадалата е спомогнала за собственото си увреждане/смърт/ чрез съзнателния си избор да пътува в ППС с животинска тяга, което не е оборудвано за превоз на пътници, а поетият и/ или игнориран от нея риск е реализиран. Съответно е приел, че не е било рисково поведението на пострадалата да пътува в нерегистрирана каруца и без да носи светлоотраззителан жилетка. Доколко тези изводи са правилни не е предмет на прпоизводството по чл.288 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

Застрахователят не е направил искане и не е доказал да е извършил разноски за подаване на отговора на касационната жалба на ищците.

В полза на адв.П.В. се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за предоставената на ищците безплатна правна помощ за подаване на съвместния отговор на касационната жалба на ответника. Неговият размер, предвид вида и обема на предоставената безплатна правна помощ и фактическата и правна сложност на касационното производство в селективната му фаза се определя в размер на 3000лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: