Определение № 140 от 26.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 207/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Х. М. от [населено място] срещу определение № 809 от 28.11.2013 г., постановено по ч. т. д. № 4176/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание 274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК частната касационна жалба на Г. М. срещу определение № 610 от 02.08.2013 г. по ч. гр. д. № 146/2013 г. на Силистренски окръжен съд. Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона. Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по ч. т. д. № 4176/2013 г. е образувано пред Върховния касационен съд по частна касационна жалба на Г. М. срещу въззивно определение по ч. гр. д. № 146/2013 г. на Силистренски окръжен съд. С въззивното определение е потвърдено определение на Силистренски районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 662/2013 г. поради недопустимост на предявения като частичен от Г. М. против [фирма] иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 7 000 лв. – част от вземане с общ размер 23 000 лв., претендирано по правилата на неоснователното обогатяване във връзка с договор от 31.10.2008 г. за строителство и продажба на магазин. За да постанови обжалваното определение за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че като постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. въззивното определение не подлежи на касационен контрол по силата на изричните разпоредби на чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК. Определението е правилно. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предмет на обжалване с оставената без разглеждане частна касационна жалба е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството по предявен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Искът е предявен във връзка с правоотношения по договор за строителство и продажба, сключен от търговец, което по аргумент от чл.365, т.1 ГПК предопределя търговския характер на делото. Цената на иска, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, се съизмерява с търсената парична сума. Търсената сума е в размер на 7 000 лв. и с оглед на това изводът на първия тричленен състав за необжалваемост на въззивното определение, а оттук и за недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба, е обоснован и законосъобразен. Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че преценката на съдебния състав относно цената на иска не е съобразена с обстоятелството, че искът е заявен като частичен за вземане с общ размер 23 000 лв., надхвърлящ минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК обвързва изрично цената на иск за парично вземане с размера на търсената сума, без да се интересува дали чрез иска се претендира цялото вземане или само част от него. В случая търсената с иска сума е под 10 000 лв., което обуславя недопустимост на предприетото касационно обжалване, а общият размер на вземането е ирелевантен за достъпа до касация, след като за разликата над сумата 7 000 лв. не е предявен иск пред съда. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,