Определение № 163 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1901/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Виков Ем Джи Ай а.с.“, Чешка Република, срещу решение № 48/22.01.2024 г. по в. т. д. № 522/2023 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 470/15.07.2024 г., с което е отменено решение № 536/21.04.2023 г. по т. д. № 1281/2021 г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сума в размер на 47 265 лв. на основание чл. 410 КЗ, вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД – регресно вземане за застрахователно обезщетение в размер 43 333, 40 лв. и 3 931, 20 лв. ликвидационни разноски.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява се оплакване, че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 303 ТЗ, евентуално на чл. 69, ал. 2 ТЗ и като резултат е игнорирал обстоятелството, че от страна на „К. Енерджи“ АД не е била изпратена покана, в която да е определен подходящ срок за изпълнение на задължението, тежащо върху чешкото дружество жалбоподател. С оглед на тези обстоятелства се поддържа, че то не е изпаднало в забава за извършване на гаранционен ремонт през 2016 г. Отделно от това се твърди, че съдът неправилно е преценил продължителността на разумния срок за изпълнение на гаранционния ремонт, приемайки за определящ срока за извършване на първоначалния ремонт, тъй като последният е бил свързан с различни материали, техника, капацитет и т. н. Оспорва се компетентността на съда да определи подходящ срок, като се заявява, че за определянето му е било необходимо изслушване на експертно заключение, което не е било сторено. Оспорва се и компетентността на съда чрез вещо лице да установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и претърпените от застрахованото лице „К. Енерджи“ АД пропуснати ползи, т. е. между настъпилата авария и загубата на приход от продажбата на електрическа енергия. Защитава се тезата, че това е правен въпрос, който не може да бъде установяван чрез експертиза. Релевира се довод, че съдът не е изложил задълбочени мотиви по въпроса защо приема наличието на пряка връзка между аварията и твърдените да са настъпили вреди, както и по въпроса за отговорността на доставчика и на застрахованото лице, съответно защо приема липса на връзка между тяхното поведение и реализираните имуществени щети. В тази връзка се акцентира върху неустановения с надлежни доказателства факт, че „К. Енерджи“ АД действително е спазило указанията на производителя за правилна експлоатация на повредената част /незаконосъобразно от съда е кредитирано заключението на вещото лице, при положение, че то е било изготвено само въз основа на твърдения от ищеца при липса на извършен оглед/. От касатора се поддържа, че отговорност следва да носи не той, а производителят за доставка на стока с недостатъци, тъй като извършеният през 2015 г. ремонт е отговарял на установените стандарти. В заключение се заявява, че съдът необосновано е приел, че за определен период от време е била намалена работната мощност на една от турбините с 20%, а за друг период тя не е функционирала, както и, че е съществувала сигурност за увеличаване имуществото на ищцовото дружество. Наред с това, въззивният съд е пропуснал да анализира обстоятелството, че договорът от 06.06.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, сключен между „К. Енерджи“ АД и трето лице, е съдържал уговорки за неактуални цени, предвид §1, т. 8 от ДР на ЗЕВИ. В касационната жалба се поддържа и релевираното в отговора на исковата молба възражение, че правото на иск е погасено по давност поради изтичане на 12-месечния срок, предоставен от ответника по договора за изработка, отделно е изтекъл и тригодишният срок по чл. 378, ал. 1 КЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради неговата очевидна неправилност като се преповтарят оплакванията за неправилност, изложени в касационната жалба. Отделно се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото и са разрешени в противоречие с практика на ВКС. Въпросите са следните:

1. „При извършване на гаранционен ремонт и при липса на уговорен срок за неговото изпълнение съдът следва ли да приложи разпоредбата на чл. 303 ТЗ?“

2.„Допустимо ли е чрез вещо лице да се установява пряка причинно-следствена връзка между определено събитие и претърпени пропуснати ползи?“

3.„Следва ли съдът да кредитира и да основе решението си на заключение на вещо лице, при положение, че то е изготвено само въз основа на твърдени от едната страна по делото „указания на производителя“, но не и на реални оглед, изследвания и проверки от вещото лице?“

4.„Приложима ли е разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗЗД по отношение на търговски сделки?“

По отношение на тези четири въпроса се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5.„При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на имуществото на ищеца или същото се предполага?“ По този въпрос се заявява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК, ВКС.

При изложените съображения се заявява искане за постановяване на акт, с който обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като спорът бъде решен по същество, евентуално делото бъде върнато на предходната инстанция за ново произнасяне от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация “Дженерали Застраховане” ЕАД е подаден отговор на касационната жалба, с който се заявява становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Излагат се доводи, че липсват предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като нито е обоснован порокът очевидна неправилност съобразно разясненията на касационната инстанция, нито е мотивирано надлежно соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество от дружеството се твърди, че въззивното решение е правилно, като постановено при съобразяване на всички релевантни към предмета на делото обстоятелства. При изложените доводи от ответника по касация се формира искане за постановяване на акт, с който да не бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение, евентуално то да бъде потвърдено. В отговора се претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Установява се от материалите по делото, че пред Софийски градски съд са предявени искове от „Дженерали застраховане“ АД срещу „Виков Ем Джи Ай а.с.“, Чешка Република, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер на 43 333, 80 лв. – регресна претенция за изплатено в полза на „К. Енерджи“ АД обезщетение по договор за имуществена застраховка /пълно прекъсване или намаляване обема на дейност поради настъпване на повреда на машини, собственост на застрахования/, както и разноски за определяне на обезщетението в размер на 3 931, 20 лв., или общо претендирана сума е в размер на 47 265 лв. Заявени са твърдения, че в срока на застрахователния договор е настъпило събитие, попадащо в обхвата на застрахователна защита – намаляване на работната мощност поради авария на машина, причина за което е некачествен ремонт през 2015 г. и извършен през 2016 г. гаранционен ремонт, който е бил осъществен със забава от 63 дни. Срещу исковете от ответника е противопоставено възражение за липса на основания да бъде ангажирана неговата отговорност за некачествено извършен ремонт през 2015 г., или за договорно неизпълнение през 2016 г. за извършване на срочен и качествен гаранционен ремонт, тъй като се касае за вещ с дефекти, отговорност за което носи производителят. Противопоставено е възражение за погасяване на исковата претенция по давност в приложение на чешкото материално право, евентуално поради приложение на чл. 378 КЗ.

При подадена срещу първоинстанционното отхвърлително решение въззивна жалба от ищеца, въззивният съд е постановил неговата отмяна и е уважил исковете. Изложил е съображения, че възприема твърденията в исковата молба като целящи ангажиране отговорността на ответника за неизпълнение на договорно задължение - несвоевременно реализиран гаранционен ремонт, който се е наложил поради некачествено извършен предходен ремонт през 2015г. Приел е за установено по делото, че ищецът има качеството на съзастраховател заедно със „ЗД „Евро Инс“ АД“ по застрахователно правоотношение, възникнало с „К. Енерджи“ АД, и отговаря за покритие на риска „Прекъсване на дейността съгласно Специалните условия на застраховка „Пропуснати ползи в резултат от авария на машини“. С писмо вх. № [ЕГН] от 22.02.2016 г. застрахователният брокер, чрез когото е била сключена застраховката, е уведомил ищцовото дружество за настъпване на застрахователно събитие - технически проблем в редуктора на Хидрогрупа 1 /повишени вибрации в лагера на изходящия вал към генератора и повишаване на температурата му/, като по инструкции на производителя - „Виков Ем Джи Ай а.с.“, работната мощност на турбината е била понижена с 20%. Между застрахованото дружество „К. Енерджи“ АД и ответното дружество е бил сключен договор за изработка, чийто предмет е ремонт на лагер с гаранционен срок от 12 месеца. Въззивният съд е приел за безспорно между страните обстоятелството, че ремонтираният лагер е бил именно авариралият през 2016 г. Отделно е счел, че този факт е потвърден от ответника в писмо за признаване и потвърждение на гаранция. Съставът на апелативния съд е кредитирал представения по делото Протокол за дейностите по демонтаж, ремонт и монтаж на Хидрогрупа 1 във ВЕЦ „К.“ и удостоверените в него факти, а именно, че на 12.02.2016 г. е била извършена вибродиагностика от специалисти на завода „WIKOV MGI“, Чешка Република, че ремонтът е бил извършен от негов подизпълнител „MAVEL“ A. S., Чешка Република, както и „Булгарком“ ООД. Съобразил е, че обект на застрахователния договор е била дейността на МВЕЦ „К.“, както и, че двете хидротурбини на МВЕЦ са сред машините, описани в приложение № 1 към този договор. Приел е за доказано извършеното по застрахователния договор плащане. Кредитирайки приетите в първоинстанционното производство експертни заключения, е мотивирал извод за наличие на намалено производство на електрическа енергия от МВЕЦ в периода от 23.03.2016 г. до 24.04.2016 г., респективно невъзможност да бъде продадена електроенергия в обичайните обеми отпреди аварията в изпълнение на два договора, сключени между „К. Енерджи“ АД и трети лица. С оглед приетото съдът е формирал извод, че застрахованото дружество е пропуснало да реализира полза поради извършването на некачествен ремонт през 2015 г. от страна на ответното дружество и поради забава за извършване на гаранционен ремонт през 2016 г. Изводът за наличие на забава въззивният съд е базирал на признанието от страна на ответника, обективирано в съставени от него части документи, че гаранционният ремонт може да започне едва на 18.04.202016 г. поради причини в организация на работата на неговия подизпълнител „MAVEL“ A. S., както и след преценка на фактите, обективирани в протокола за дейности по демонтаж, ремонт и монтаж – последните дейности извършени на територията на МВЕЦ „К.“ в продължение общо на 7 дни. Приел е за недоказани възраженията на ответника, че аварията се дължи на доставена от дружеството производител дефектна стока, както и на действия на служители на самото пострадало дружество /поради неправилна експлоатация на турбината/.

Не са налице сочените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Твърденията за наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се свързват изцяло с оплакванията на касатора за обикновена неправилност на въззивното решение. Проверката на тяхната основателност изисква по необходимост контрол върху осъществената от въззивната инстанция дейност по установяване на релевантните за спора факти, респективно оценка на доказателствения материал. В същото време, въведената в процесуалния закон /с изменение, публ. в ДВ бр. 86/2017 г./ квалифицирана форма на неправилност позволява въззивното решение да бъде селектирано с цел осъществяване на касационна проверка при наличие на такива фрапиращи нарушения, които могат да бъдат изведени само при запознаване с мотивите на решението, т. е. без да бъде извършвана проверка от касационната инстанция по същество. Такива нарушения са подвеждане на фактите под несъществуваща или отменена правна норма, приложение на закона в неговия обратен смисъл, драстично нарушение на логическите правила или на основни правни принципи. Необходимо е на следващо място подобни нарушения да бъдат обосновани надлежно от касатора, а не да бъдат извеждани по служебен път от касационната инстанция. В конкретната хипотеза жалбоподателят не е изложил съображения за наличие на някой от споменатите пороци, поради което на формално само посоченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК достъп до касация следва да бъде отказан.

Поставените от касатора въпроси от едно до четири не могат да мотивират извод за необходимост от селекция на касационната жалба, тъй като по отношение на нито един от тях не е обосновано наличието на отново само формално посочения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че е необходимо да бъдат изложени ясни аргументи защо касаторът счита, че конкретна разпоредба е непълна, неясна или противоречива, по приложението й липсва формирана практика, или тя е неправилна, или се нуждае от осъвременяване поради изменение на законодателството или съществено изменение на обществено-икономическите условия в страната. В случая касаторът не е посочил нито коя разпоредба се нуждае от тълкуване и изясняване, нито е изложил каквито и да било други съображения защо счита, че е приложим чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съответно защо се налага осъществяването на касационен контрол на въззивното решение.

Наред с това следва да бъде посочено, че въпросите под номер едно и три са поставени извън контекста на защитата, която ответникът е обективирал в отговора на исковата молба, а именно, че се касае за вещ, закупена с дефекти, и, че претенциите на ищеца са погасени по давност. Поради тази причина не е допустимо в нарушение на процесуалните преклузивни срокове едва в касационното производство касаторът да въвежда нови защитни възражения, а именно, че липсва покана от страна на „К. Енерджи“ АД, с която да бъде определен подходящ срок на ответника за изпълнение на задължението да отстрани проявения в рамките на гаранционния срок дефект в извършения от него ремонт на част от турбина. Отделно, въпросите не отчитат обстоятелството, че, за да достигне до извод за наличие на забава при осъществяване на гаранционния ремонт, въззивният съд е преценил всички релевантни обстоятелства: първоначална оферта /лист 332, 333, том II от делото на СГС/; писмо за потвърждение на гаранция от 28.04.2016 г. /лист 30, том I от делото на СГС/; протокол за ремонт /лист 34 и 35, том I от делото на СГС/, и е стигнал до извод, че забавата от над два месеца се дължи изцяло на ответника и неговия подизпълнител „MAVЕL“ A.S., за което е заявено и признание в писмото от 28.04.2016 г. Отделно, съставът на апелативния съд е съобразил и протоколираното от възложителя и изпълнителя /ответник по делото и касатор/ обстоятелство, че самият ремонт е извършен на територията на МВЕЦ „К.“, единствено свързваща втулка за ден е била отнесена до [населено място] и разширена в предприятието на „М. Хидрауликс“ ООД, т. е. самият ремонт е продължил една седмица без да се налага транспорт до Чешката Република и извършването на много сложни и времеемки дейности.

Останалите два въпроса също не са годни да обосноват касационен контрол, тъй като пряк отговор на въпрос две се съдържа в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, която дава правилото, че вещо лице се назначава за изясняване на въпроси, изискващи специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, включително закономерните последици от определени действия, състояния, явления и др. Съдът е назначил експертиза, за да установи дали причинената от некачествения ремонт авария е годна да доведе до намаляване обема на работа в МВЕЦ „К.“, от което пък да прецени дали поради свиване на производството на електрическа енергия на застрахованото дружество са причинени имуществени вреди от вида пропуснати ползи. Третият въпрос не държи сметка за обстоятелството, че заключението на техническата експертиза е прието от първоинстанционния съд без възражения от страна на ответника. В протокола от проведеното на 10.04.2023 г. открито съдебно заседание е записано изявлението на адвокат М. /процесуален представител на ответното дружество/: “По отношение на приемането на заключението /изготвено от в.л. К., бел. на докладчика/ предоставям на съда“. От друга страна, въззивният съд е мотивирал извода си за намален обем на работа на една от турбините с установени от доказателствата изявления на самия ответник като производител на увредената част и при липса на тяхното оспорване от него в хода на исковото производство, т. е. изводите на въззивния съд не са базирани единствено на твърдения на застрахователя, преповторени от вещото лице. Поради тази причина третият въпрос се явява лишен от качеството правен по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, доколкото не отговаря на данните по делото и произнасянето на въззивния съд.

Последният въпрос, макар да удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК, ВКС, доколкото в обжалваното решение на Апелативен съд София е обсъден въпроса за наличие на сигурност в увеличаване имуществото на застрахованото дружество „К. Енерджи“ АД и с оглед събраните по делото доказателства /два договора за продажба на електрическа енергия, сключени между „К. Енерджи“ АД и трети лица/ въззивният съд е преценил наличието на факти, които да бъдат субсумирани под хипотезиса на чл. 82 ЗЗД, съответно преценено наличието на вреда от вида пропусната полза в патримониума на застрахованото дружество, която е била обезщетена от ищеца застраховател в изпълнение на сключения застрахователен договор.

След като не се явява изпълнено нито едно от визираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за достъп до касационен контрол, то такъв следва да бъде отказан.

При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед неговата действителна фактическа и правна сложност касаторът следва да заплати на ответника по касация сума в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС