Определение № 76 от 16.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 173/2012 г.

Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК. Обжалвано е решение № 1378 от 24.10.2011 г. по гр. д. №2315/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка, на основание чл. 247 ГПК, на очевидна фактическа грешка в решение № 768 от 27.05.2011 г. по същото дело, с което пък е отстранена предходна такава в решение № 321/07.03.2011 г. по делото, с предмет установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 1 014. 18 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 96. 30 лв. В изложението към касационната жалба искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът по жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл. 280, ал. 2 ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – т. е. 21.12.2010 г., като според пар. 25 от този закон по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. С обжалваното решение въззивният Пловдивски окръжен съд в производство по чл. 247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 768 от 27.05.2011 г. по гр. д. № 2315/2010 г. по описа на същия, с което пък е отстранена предходна такава в решение № 321 от 07.03.2011 г. по това дело. Предмет на спора е установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, в размер под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. Решение № 321/07.03.2011 г. и решение № 768 от 27.05.2011 г., и двете постановени от Пловдивския окръжен съд по гр. д. №2315/2010 г., с оглед правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК, са окончателни и не подлежат на последващ съдебен контрол. Тъй като решението, на което е поискана поправка, не подлежи на обжалване, то и решенията, с които съдът се е произнесъл по молбата по чл. 247, ал. 1 ГПК, не подлежат на обжалване. Затова подадената на 30.11.2011 г. касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение