Определение № 2021 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4487/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. С. Й. срещу решение № 232 от 13.07.2022 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 129/2022 г. е потвърдено решение № 60002/17.02.2022 г. по гр. д. № 663/2019 г. по описа на Районен съд Смолян в частите му, с които съдът на основание чл. 350 ГПК е съставил и обявил за окончателен проекта за разделителен протокол на допуснатия до делба имот.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, в това число да изложи съображения какво те установяват или опровергават?

2. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички установени по делото обстоятелства и доказателства в тяхната взаимна връзка, като се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК?

По горните два въпроса се поддържа противоречие на изводите на съда с решение № 447/18.11.2011г. по гр.д. № 1964/2010г. на ВКС, IV-то г.о., решение № 24/28.01.2020г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 263/24.06.2015г. по търг.д. № 3734/2013г. на ВКС, I-во т.о. и решение № 111/03.11.2015г. по търг. д. № 1544/2014г. на ВКС, II-ро т.о.

3. Какви критерии следва да се използват при избора на способ за извършване на делбата при наличие на два имота и две групи съделители при равни права?

4. Какви са критериите за възприемане на тегленето на жребия като неудобен?

По третия и четвъртия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 397/24.10.2011г. по гр.д. № 1499/2010г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 224/21.11.2016г. по гр.д. № 2378/2016г. на ВКС, I-во г.о. и ППВС № 7/28.11.1973г.

5.Налице ли е степенуване по важност, в смисъл налице ли е приоритет на някой от способите за делба пред другите, предвидени в ГПК? Сочи се противоречие на приетото от съда с решение № 78/10.07.2019г. по гр.д. № 1580/2018г. на ВКС, I-во г.о. и ППВС № 7/28.11.1973г.

6. Когато се обсъжда делба между обособени обекти от един поделяем имот, преценката за значителност или незначителност на подобренията е относима към отделните обособени обекти или към целия имот, подлежащ на делба? Поддържа се противоречие с решение № 832/06.07.2011г. по гр.д. № 219/2010г. на ВКС, I-во г.о.

От ответницата по касационната жалба М. И. Й. е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима- подадена е в срок, от страна по делото срещу неизгодното за нея въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Производството е във фазата по извършване на делбата. Допуснат е до делба самостоятелен обект с идентификатор 67653.934.170.7.1, представляващ първи / приземен / етаж от сграда с идентификатор 67653.934.170.7.7 по КККР на [населено място]. Делбата е допусната при равни делбени части – по Ѕ за всеки от двамата съделители.

За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че делбата следва да бъде извършена чрез основния способ - съставяне на разделителен протокол /чл. 350 ГПК /и теглене на жребий/чл. 352 ГПК /, а не по реда на чл. 353 ГПК - чрез разпределение на дяловете на съделителите. Изложени са мотиви, че когато в делбената маса има обособени дялове за всеки един от съделителите, при равенство на дяловете им в съсобствеността, то това е най-справедливият способ за извършване на делбата. Този способ не се прилага, когато тегленето на жребий е невъзможно или неудобно. В случая не са събрани доказателства, от които да следва извод за наличие пречки за извършване на делбата по реда на чл. 350 -352 ГПК. Обектът може да се раздели на две самостоятелни обособени части с еднаква площ, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Обособените имоти не се различават съществено един от друг, а същевременно дяловете на съделителите са равни, пазарната стойност на дяловете се различава само със 150 лв.

По спорния въпрос дали Р. Й. трайно е ползвала източната част на приземния етаж и била ли е във владение на тази част от имота, съдът е приел, че не се установява тя да е била във владение на посочената част. Съдът се е основал на показанията на разпитаните по делото свидетели, че от момента на построяване на къщата в процесния приземен етаж са живели наследодателите на съделителите. Тогава стаите в този приземен етаж не са били довършени и сега са си така. Прието е също, че съделителката Р. Й. има ключ от приземния етаж, но живее на втория етаж, а другата съделителка живее на третия етаж. Двете общо ползват приземния етаж за склад за картофи, вещи, дрехи. Относно установеното по делото, че Р. Й. е правила ремонти в кухнята, банята и тоалетната на приземния етаж, а бащата на съделителката М. Й. е ремонтирал стая на същия приземен етаж, съдът е приел, че се касае за действия на децата на наследодателя, извършвани докато той е бил жив и те се грижили за него, а не представлява самостоятелно владение или самостоятелно ползване.

За неоснователен е счетен доводът на Р. Й., че е извършила подобрения, естеството на които, само по себе си сочи на фактическо ползване. За да достигне до този извод съдът е взел предвид заключението на съдебно- техническата експертиза, според което процесният приземен етаж е необитаем, тъй като се нуждае от основен ремонт и изпълнение на довършителни работи - мазилки, настилки, боядисване и инсталации в някои помещения. Към момента е с общ електромер и една партида за ток, общо ВиК захранване и канализация. Съдът е посочил, че вещото лице е описало и оценило извършените подобрения, които представляват действия по поддържане на имота, а не действия, демонстриращи владение. Извършените ремонти не са довели до никакво преустройство и промяна на вида и състоянието на процесния приземен етаж, който и понастоящем е с един вход от източната страна, поради което не могат да се характеризират като значителни. Извършените подобрения не са значителни и по своята стойност, доколкото не надвишават с 10% делбения имот, пазарната стойност на който е 36 840 лв., а стойността на подобренията е 2 058, 42 лв. Изложени са мотиви, че дори и да се приеме, че е било установено някакво фактическо ползване на части от приземния етаж от съделителите по делото, то не се установява всеки от тях да е направил във владения имот значителни подобрения.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не е налице поддържаното от касатора основание на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първите два правни въпроса, по които се иска допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи, като се произнесе по доводите и възраженията на страните. Тези въпроси са от обуславящо значение за изхода на спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е посочил каква фактическа обстановка намира за установени и въз основа на какви доказателства. Въззивният съд е направил правните си изводи на база приетите за установени факти и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи. Въпросите са обосновани от касатора с твърдения, че ако съдът бе взел предвид всички събрани доказателства /свидетелски показания и заключение на съдебно- техническа експертиза/, то би достигнал до други изводи, а именно, че съделителката Р. Й. трайно ползва източната част на приземния етаж, където е направила значителни подобрения. Т.е. въпросите са обосновани с твърдения за неправилност на въззивното решение, а правилността на изводите на съда не подлежи на проверка в производството по допускане на касационно обжалване. Наред с това следва да се отбележи, че съдът е посочил на кои свидетелски показания е основал решението си, като ги е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства. Необсъждането конкретно на представения нотариален акт, с който Р. Й. е учредила право на ползване върху Ѕ ид.ч. от делбения имот на сина си, не може да обоснове допускане до касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като съдът е длъжен да обсъди относимите към спора доказателства, а този нотариален акт не удостоверява фактическо ползване върху част от процесния имот, нито извършване на подобрения в него.

Третият и четвъртият правни въпроси са за критериите при избора на способ за извършване на делбата и за относимите факти при формиране на извод дали тегленето на жребий е неудобно. Въпросите са от решаващо значение за изхода на спора, тъй като съдът е приел, че тегленето на жребий не е невъзможно или много неудобно, поради което и делбата следва да се извърши по реда на чл. 350-352 ГПК. По тях обаче не е налице специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване - съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора.

В т.5 б от ППВС № 7/28.11.1973г. са дадени разяснения кога са налице невъзможност и/или неудобство за теглене на жребий. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни, а тегленето на жребий е много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий. В същия смисъл е приетото и в решение № 397/24.10.2011г. по гр.д. № 1499/2010г. на ВКС, I-во г.о. Видно от обжалваното решение, въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Съдът е изложил подробни мотиви, че в случая не са налице пречки за извършване на делбата чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий - съделителите са двама при равни права, от допуснатия до делба имот могат да се обособят два дяла, с незначителна разлика в стойността им, не се установява извършването на значителни подобрения в имота от Р. Й., както и не се установява тя да е била във владение на източната част на приземния етаж. Т.е. съдът в съответствие с цитираната практика е взел предвид обстоятелствата, имащи значение за преценката при избора на способа за извършване на делбата. Правилността на изводите на въззивния съд не подлежи на преценка в производството по чл. 288 ГПК.

По тези два въпроса не се констатира противоречие на въззивното решение и с посоченото от касатора решение № 224/21.11.2016г. по гр.д. № 2378/2016г. на ВКС, I-во г.о. В последното е прието, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, тъй като тегленето на жребий е много неудобно – единият от съделителите е извършил по-голямата част от подобренията в делбената сграда, с което е увеличил нейната стойност със сума, представляваща приблизително 52 % от пазарната й оценка. Т.е. разгледана е хипотеза, различна от настоящата - по гр.д. № 2378/2016г. на ВКС, I-во г.о. е установено извършването на значителни подобрения, а в случая въззивният съд не е формирал извод за значителност на извършените подобрения и въпреки това да е отказал прилагането на способа по чл. 353 ГПК. Изводите на съда са, че подобренията в имота не могат да се характеризират като значителни, поради което и тегленето на жребий не е неудобно.

По петия правен въпрос също не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото не е във връзка с решаващите мотиви на обжалваното решение. Съдът не е направил извод, че способите за извършване на делбата се степенуват по важност и не е излагал мотиви, че това степенуване се осъществява на база на определени критерии. Мотивите на съда са, че в делбата следва да бъде извършена чрез основния способ - съставяне на разделителен протокол /чл. 350 ГПК /и теглене на жребий/чл. 352 ГПК /, а не по реда на чл. 353 ГПК - чрез разпределение на дяловете на съделителите, както и че тегленето на жребий е най- справедливият способ за извършване на делбата. Тези мотиви са в съответствие с практиката на ВКС - решение № 92 от 19.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2017 г., II г. о., в което е прието, че когато в делбената маса има обособени дялове за всеки един от съделителите, и то в хипотеза на равенство на дяловете им в съсобствеността, най-справедливият способ за извършване на делбата е този на съставяне на разделителен протокол и обвяването му за окончателен, а след влизане в сила на решението по чл. 350 ГПК, и разпределението на дяловете чрез теглене на жребий. Ако тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно, то съдът е в правомощието си да извърши делбата като разпредели дяловете, без да тегли жребий.

По този въпрос не се установява и поддържаното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с решение № 92 от 19.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2017 г., II г. о., касаещо приложението разпоредбата на чл. 353 ГПК и по- конкретно критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти, като изрично е прието, че съдебната практика не определя поредност, в която следва да се преценяват тези критерии. В настоящия случай съдът не е разпределял имотите по реда на чл. 353 ГПК и съответно не се е произнасял по какви критерии се извършва това разпределение, а е направил преценка само за способа за извършване на делбата.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по шестия правен въпрос поради липса на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В посоченото от касатора решение № 832/06.07.2011г. по гр.д. № 219/2010г. на ВКС, I-во г.о. няма произнасяне относно начина, по който се прави преценката за значителност на подобренията – дали стойността на извършените подобрения следва да се включи в стойността на целия делбен имот или само върху обособения самостоятелен обект. В това решение съдът е съобразил направените от съделителя подобрения с оглед разпределяне на имотите на основание чл. 353 ГПК, а не при избора на способ за извършване на делбата.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на М. Й. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение