Определение № 4090 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4228/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 307 от 06.01.2023 г. по гр. д. № 22678/2022 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение № 3814 от 26.06.2024 г. по в. гр. д. № 3809/2023 г. на Софийския градски съд, е уважен предявеният от Х. М. Паунова (упражняваща дейност като ЕТ „Т. - Х. П.“) частичен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за осъждане на ответниците Н. Г. К. и Б. Н. К. да й заплатят сумата 21 000 лева (от общо 100 165 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени от стадо едър рогат добитък на ответниците в периода юли - декември 2020 г., и които вреди се изразяват в унищожаване посевите от царевица и създаване на невъзможност за събиране на реколтата от тях в обработвани от ищцата масиви с обща площ 796,548 дка в землището на [населено място], описани в заповед № ПО-09-12056 от 26.09.2019 г. на директора на ОД „Земеделие“ София - град. Недоволни от постановения резултат, ответниците, представлявани от адв. Ст. Х., оспорват въззивното решение в обща касационна жалба по съображения за неговата неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за наличие на основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване при конкретно формулирани въпроси, за които се твърди да са обусловили решаващите изводи на съда по предмета на спора и да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Отделно от това касаторите се позовават и на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. От ищцата, чрез адв. Г. Б., е постъпил писмен отговор, в който се оспорват доводите за наличие на предпоставки за допускане на касационния контрол, както и тези за неправилност на въззивното решение. Претендира се адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство съгласно представен договор за правна помощ от 24.10.2024 г., в който е отразено заплащането в брой на сумата 5 496 лева. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното: Съдът е надлежно сезиран с редовна и процесуално допустима касационна жалба, която е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК от лице с правен интерес и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт с цена на предявения иск над установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК праг на касационно обжалване по граждански дела. Съгласно приетото в мотивите към обжалваното решение, предявеният иск е за обезщетяване вредите от унищожаването на 207 дка посеви с царевица, вследствие на което ищцата не е могла да реализира реколтата от тях. За установяване на претенцията си същата е инициирала производство по чл. 207 ГПК по обезпечаване на доказателствата, в хода на което е изслушана експертиза, която остойностява добива от унищожената култура в размер на 100 165 лева. По делото не е спорно, че ищцата и ответниците ползват масиви в землището на[жк], Столична община, в които съответно ищцата отглежда царевица, а ответниците - едър рогат добитък. По данни на свидетелката Л. - гл. специалист „ЕЗДР“ в Столична община, същата познава землището на Ч. и знае за кравите и биволите на ответниците, които през 2020 г. се движели безнадзорно в района, като дори излизали на „Челопешко шосе“ и магистрала „Хемус“. Често имало проблеми с тях - навлизали на територията на пътния възел „Я.“ и търговския обект „Джъмбо“, като в социалните мрежи бил качен и снимков материал. През август 2020 г. в администрацията на района постъпил сигнал от ищцата относно нанесените щети на посевите ѝ. При извършена проверка на място от самата свидетелка същата видяла стъпкани и изядени кочани, следи от едри животи и изпражнения, като в нивите заварила един бик и едно теле. Чувало се, че има животни и по-навътре, но не проверила ушните им марки, тъй като се страхувала. Царевицата била висока колкото човешки ръст. Според свидетелката това са били животните на ответниците. За проверката бил създаден констативен протокол, като била изискана и преписката от 05 РУ на МВР, от които също било извършено посещение, при което животните били заварени в земите на ищцата. На ответника К. били съставени акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. За да кредитира тези показания, въззивният съд е намерил, че същите са непосредствени, логични и безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. В частта им, че ответниците отглеждат заедно животните си, същите кореспондират и на показанията на свидетеля на ответниците - С. С., който заявява, че базата е една, разделена на две постройки, като той лично води животните на паша и им е направил електропастирите. За да дискредитира показанията на този свидетел в останалата им част (относно това, че свидетелят В. П. - син на ищцата, сам отварял пастира и пускал животните да му ядат царевицата), съдебният състав е изложил съображения, че същите са напълно нелогични и освен това не намират опора в нито едно от останалите събрани по делото доказателства. Отделно от това показанията му, че в посевите не били заварвани животни от полицията и царевицата не била стъпкана, влизат в пълно противоречие с констатациите по преписката на 05 РУ на МВР по въпросната проверка, както и с установеното от показанията на другите двама свидетели. По отношение показанията на св. П., че стадото едър рогат добитък им създавало огромни проблеми, тъй като животните се разхождали безпрепятствено, бутали, газели и мачкали реколтата, съдът е посочил, че същите, преценени по реда на чл. 172 ГПК (свидетелят е син на ищцата), са непосредствени, логични, безпротиворечиви и кореспондират напълно на събраните писмени доказателства, включително и на приетото експертно заключение по изслушаната в производството по чл. 207 ГПК агротехническа експертиза. Във връзка с възраженията на ответниците относно обосноваността на констатациите на вещото лице П. (изслушаната в производството по чл. 207 ГПК) въззивният съд е отчел, че същата е извършила оглед на място. Установила е в стопанисваните от ищцата парцели големи участъци (на места с ширина 100-130 м) повалена и на много места наядена царевица. След изчисления е приела, че при 100% унищожени царевични насаждения в погазената територия с усреднена широчина 45 м, общо щетата възлиза в размер на 207 дка. Самата тя станала свидетел на пръснати крави в два от парцелите на ищцата, непридружавани от пастир, които тъпкали и пасли насажденията. Изготвила и снимков материал. Съгласно заявеното от експерта при разпита ѝ в открито заседание, при извършения оглед царевицата не е била обрана, била налична, видима и висока около два метра; в края на посевите имало заплевяване, тъй като хербицидът не стигал до там при поливката; направила измервания на междуредовото и вътрередовото разстояние, но не била определяла процентно съотношение на влагата в кочаните. По данни на изслушаното пред районния съд заключение по въпроси на ответниците, дадено от вещото лице Г., вещото лице П. е използвала правилна методика за изчисляване гъстотата на посева, но не била взела предвид влажността на зърното, което влияе на преценката относно определянето на средния добив, както и не била използвала G. за точното определяне на увредената квадратура. Що се отнася до главнята по царевичните кочани и царевичното стъбло, налична на снимките, изготвени от експерта в производството по чл. 207 ГПК, то вещото лице Г. е заявила, че снимките, които са единични, не са достатъчни, за да се направи извод за засегнатите растения в масива, а оттам - и колко е намалението на добива вследствие на главнята. С тези съображения е дала заключение за по-ниска стойност на увредената продукция, а именно 36 093,90 лева. При тези данни Софийският градски съд е намерил, че няма основание да не се кредитира становището на вещото лице П., която е установила щетите на място и е описала ясно методологията си на изчисление в своето заключение, като изводът за засетите сортове е подкрепен от приетата фактура за закупуване на семената за посев. Прието е, че в случая са безспорно установени по делото предпоставките за ангажиране на обективната отговорност за вреди от вещ по чл. 50 ЗЗД, като не се разколебава от нито едно от събраните доказателства изводът, че вредите са нанесени именно от собствените на ответниците стада животни. Солидарната им отговорност следва от разпоредбата на закона - чл. 53 ЗЗД, която предвижда, че причинителите на вредата отговарят солидарно спрямо увреденото лице в пълен размер, поради което и възраженията на ответниците относно конкретния принос на всеки от тях са неоснователни. Изтъкнато е, че нанесените вреди от неполучена продукция са в минималния размер от 36 093,90 лева съобразно заключението на вещото лице Г., при което предявеният частичен иск за сумата 21 000 лева е изцяло основателен. При тези мотиви към обжалваното решение и след като провери данните по делото във връзка с поставените правни въпроси в изложението и жалбата на касаторите, настоящият съдебен състав на ВКС, І-во г. о., намира следното: По въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: „ При предявен иск по чл. 50 ЗЗД, с който се претендира репариране на вреди, нанесени от животни върху земеделска земя, длъжен ли е ищецът да конкретизира в какво точно се състоят вредите - в стойността на посева като разход за неговото засяване, поддръжка, обработка, или като пропусната полза от реализацията на продукцията? “; „ Длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца за конкретизиране предявен иск по чл. 50 ЗЗД, когато в исковата молба не е посочил изрично компенсирането на какви вреди претендира с предявяването на иска - щети или пропуснати ползи? “, Твърдението е за противоречие с решение № 60242 от 04.11.2021 г. по гр. д. № 650/2021 г. на ВКС, IV-то г. о., съгласно което съдът се произнася по нередовна искова молба, когато в нея не е посочено в какво точно се изразява щетата - в стойността на посева като разхода за неговото засяване, поддръжка, обработка, или като пропусната полза от реализацията на продукцията. Разглежданата хипотеза не е идентична на посочената в цитираното съдебно решение. В случая съдебните състави не са намерили да е налице неяснота относно заявената претенция. Прието е, че се търсят вредите от унищожаването на 207 дка посеви с царевица, вследствие на което ищцата не е могла да реализира реколтата от тях, като искането е недвусмислено и ясно заявено, за което свидетелства и поставената задача за вещите лица, а именно да изчислят каква е пазарната стойност на загубения добив царевица спрямо сорта и качеството ѝ. С оглед на това не може да бъде споделена тезата на касаторите за произнасяне по нередовна искова молба и по така поставените правни въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не се констатира соченото противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса: „ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и наведените в тази насока доводи и възражения на страните? “. Доводите са за необсъждане на наведените твърдения за нередовност на исковата молба и най-вече неяснотата какъв точно е характерът на претендираните вреди. Цитира се практика на ВКС, обективирана в решение № 60242 от 04.11.2021 г. по гр. д. № 650/2021 г. на IV-то г. о. и решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II-ро т. о., а в касационната жалба се посочват раздел ІІ, т. 4 на Постановление№ 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС и т.т. 1 и 2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както беше изложено във връзка с първите два въпроса, съдът е извършил преценка относно редовността на сезирането и е определил предмета на спора спрямо заявеното в исковата молба. Макар и да липсват подробни съображения по въведените в тази насока оплаквания, волята на съдебния състав е ясно обективирана в мотивите към обжалваното решение и не може да се приеме, че липсва произнасяне по смисъла на възприетото в цитираните съдебни актове, който пропуск от своя страна да разкрива признаците на допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на ответниците по предявените искове. От проведената от тях защита в производството категорично личи, че същите разбират ясно какъв е характерът на търсените от ищцата вреди. Именно поради това ответниците са оспорвали заключението на вещото лице, изслушано в производството по чл. 207 ГПК, и са държали да се извърши нова експертиза в хода на производството, която да даде отговор на въпросите: какъв е сортът на засяната царевица; какво е било конкретното ѝ състояние (количествено и качествено) - с каква влажност е била реколтата и констатира ли се същата да е страдала от болест и съответно как това се отразява на прогнозата за средния добив от унищожените посеви, чиято пазарна стойност от своя страна представлява търсеното с исковата молба обезщетение. Във връзка с обсъждането на експертните заключения касаторите се позовават на решение № 10 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., и решение № 28 от 13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. на ВКС, І-во т. о., според които заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, като се прецени доказателствената му сила съобразно неговата пълнота, яснота и обоснованост и се изложат мотиви, обосноваващи преценката му. В касационната жалба се позовават и на решение № 117/22.01.2021 г. по т. д. № 1409/2019 г. на ВКС, І-во т. о., съгласно което за да основе решението си на приетото по делото заключение (за да го кредитира), съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението. В случая не се разкрива противоречие с посочената съдебна практика, тъй като, както е видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е подходил именно по посочения начин при преценката на заключенията на вещите лица. На последно място в изложението се поставя въпросът: „ Настъпването на причинените от деликт пропуснати ползи следва ли да бъдат доказани със сигурност? “. Във връзка с него касаторите се позовават на приетото в „ТР № 3/2021 г. на ОСГТК“ на ВКС (вероятно се има предвид ТР № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС), а именно, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Изложени са отново аргументите за неяснота относно характера на описаните вреди, като се изтъква, че ако предмет на претенцията е пропусната полза, то следвало, за да се изчисли реалната пропусната полза, да се приспаднат всички съпътстващи разходи, иманентно необходими за производство, събиране, съхранение и реализиране на продукцията. В случая обаче, не се претендират вреди, изразяващи се в очаквана възможност за увеличаване на имуществото на ищцата от реализирането на граждански плодове, а такива вследствие унищожаването на движими заместими вещи с конкретна пазарна стойност, поради което и цитираната тълкувателна практика не е пряко приложима към разглеждания случай. В тази връзка следва да бъде отбелязано и, че при категорична установеност на основателността на претенцията, дори и да съществува известна невъзможност за установяване на конкретния размер на причинените вреди, съдът не може да отхвърли предявените искове. По изричната разпоредба на чл. 162 ГПК в този случай съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице- именно това е сторено в случая. А дали искът е установен по основание е въпрос по съществото на спора, чиито отговор зависи от преценката и анализа на конкретно събрания доказателствен материал, които от своя страна се извършват съобразно субективното вътрешно убеждение на разглеждащия делото съдебен състав. Обосноваността на достигнатите от него констатации не може да бъде проверявана в хода на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби. Съобразно задължителните разяснения в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да удовлетворяват критериите на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, формулираните правни въпроси трябва да са обусловили решаващите правни съображения на съда по предмета на спора, да са от значение за крайния изход по конкретното дело и да почиват на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства. Не представляват правни въпроси по смисъла на посочената разпоредба тези, които са относими към правилността на обжалваното решение. Като се позовават на решение № 219 от 12.02.2019 г. по т. д. № 2961/2017 г. на ВКС, І-во т. о., в касационната жалба касаторите поставят въпроса: „Коя е установената фактическа обстановка, която е приел за доказана въззивният съд, и къде в мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени фактическите му и правни изводи, къде е извършено тяхното обсъждане в съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК?“. Въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване, са абстрактни правни въпроси, които се поставят не само по конкретното дело, но и по други подобни дела. В случая поставеният от касаторите въпрос не е правен, какъвто има предвид посочената разпоредба, поради което по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и другият поставен в касационната жалба въпрос: „Кои са релевантните факти относно преценката на експертното заключение, които са от значение за обосноваване на съдържанието му?“. Релевантните по предмета на конкретния правен спор факти са различни по различните дела, поради което са различни и фактите, предмет на изследване от експертните заключения по всяко конкретно дело. Отговорът може да бъде различен за всеки отделен случай, така че съдебната практика не е в състояние предварително да ги обхване и да даде разрешение на всеки един от тях. Следващият въпрос, поставен в касационната жалба, е: „Следва ли да се направи преценка на събрани по делото свидетелски показания, ако тези свидетели са роднини по права линия на ищеца и се явяват фактически изпълнители на земеделски дейности?“. Така поставен, въпросът опира до приложението на чл. 172 ГПК, а по него в практиката на Върховния касационен съд се приема, че възможни заинтересовани свидетели са тези, които имат интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност и задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната - решение № 207/17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. на IV-то г. о., решение № 100/08.05.2018 г. по гр. д. № 1737/2017 г. на IV-то г. о., решение № 131/12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на IV-то г. о., решение № 481/29.07.2025 г. по гр. д. № 578/2024 г. на І-во г. о., и др. В разглеждания случай въззивният съд не се е отклонил от тази съдебна практика, тъй като е дал вяра на показанията на свидетеля - син на ищцата, след като ги е съпоставил с представените по делото писмени доказателства и с експертното заключение, което е видно от мотивите към обжалваното решение. Това изключва възможността за допускане на касационно обжалване. Последният въпрос, поставен в касационната жалба, е: „Длъжен ли е въззивният съд при мотивиране на акта си да посочи на база на кои изходни данни формира други, различни крайни изводи, предвид факта, че вредата не е настъпила само от изяждане и изпотъпкване от животни, а и от болест по царевичния кочан, която води до намален добив?“, също не обосновава възможност за допускане на касационно обжалване. На първо място въпросът би имал смисъл, ако въззивният съд бе формирал изводи, различни от тези в обжалваното пред него първоинстанционно решение. В случая обаче крайните изводи на двете инстанции съвпадат. На второ място - видно от заключението на вещото лице Г. и устното изложение в съдебното заседание от 07.12.2022 г., снимковият материал, направен в производството по обезпечение на доказателства, не е достатъчен, за да се прецени дали болестта по растенията (главня) е оказала някакво влияние за понижаване на добива от този масив, в който е установена като налична. Въззивното решение не страда и от порока по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК (посочен както в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, така и в касационната жалба), тъй като не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито се констатира явна необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. Ето защо обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, при който изход в полза на ответницата по касация следва да се присъдят поисканите разноски за адвокатска защита в размер на 5 496 лева съгласно представения договор за правна помощ от 24.10.2024 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.,