Определение № 50907 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. М. Е., подадена чрез адв. П. Н. от АК- В., против въззивно решение № 480/10.11.2021г., постановено по в. гр. д. № 1012/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260267/11.02.2021 г. по гр. дело № 8070/2019 г. на Районен съд – Бургас. С първоинстанционното решение: е определено местоживеенето на двете ненавършили пълнолетие деца на страните - А. А. Е. с ЕГН [ЕГН] и Б. А. Е. с ЕГН [ЕГН], в дома на майка им Г. В. Д.; на последната е предоставено упражняването на родителските права върху двете ненавършили пълнолетие деца; определен е режим на лични отношения между бащата А. М. Е. с децата А. А. Е. и Б. А. Е., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя; първите 3 дни от всяка пролетна ученическа ваканция на децата, от 10.00 ч. на първия до 18.00 ч. на третия ден; по 10 дни през месеците юли и август всяка година, от 10.00 ч. на първия до 18.00 ч. на десетия ден; всяка четна година – от 10.00 ч. на Разпети Петък до 18.00 ч. на Деня Великден, и от 10.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12.; всяка нечетна календарна година, от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01.; всяка година на рождения ден на бащата – 16.09., от 10.00 ч. до 19.00 ч., ако денят е неучебен, или от 16.00 ч. до 19.00 ч., ако денят е учебен; всяка четна календарна година, на рождените дни на децата – 17.04.2015 г. и 12.07.2016 г., от 10.00 ч. до 19.00 ч., ако денят е неучебен, или от 16.00 ч. до 19.00 ч., ако денят е учебен, като срещите на бащата за 17.04.2015 г. и 12.07.2016 г. се провеждат и с двете му деца, като при осъществяване режима на лични отношения бащата следва да взема двете деца от дома на майка им и да ги връща на същия адрес в края на определеното време. Всеки от посочените по-горе периоди за лични отношение за повече от 1 денонощие включва и правото на преспиване на децата в дома на баща им; постановено е на основание чл. 59, ал. 9 СК, децата да общуват с баща си, чрез телефонно, електронно или друг вид технологично средство, с аудио или с аудио-видеовръзка – всеки вторник и четвъртък от всяка втора и четвърта седмица на месеца, по 1 час следобед, определен от майката съобразно свободното време и дневния режим на двете деца; осъден е бащата А. М. Е. да заплаща: месечна издръжка на детето А. А. Е., чрез неговата майка и законен представител Г. В. Д. в размер от 300 лв., считано от 30.12.2019 г., до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на месечните вноски и месечна издръжка на детето Б. А. Е., чрез неговата майка и законен представител Г. В. Д. в размер от 200 лв., считано от 30.12.2019 г., до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при забавено плащане на месечните вноски; отхвърлена е молбата с правно основание чл. 127, ал. 2, СК на А. М. Е. против Г. В. Д., за определяне в дома на бащата, в [населено място], местоживеенето на двете малолетни деца на страните – А. А. Е. и Б. А. Е., за предоставяне на бащата упражняването на родителските права върху децата, за определяне режим на лични отношения между децата и майка им и за определяне на издръжка, платима от майката. В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните, уточнени от настоящия състав правни въпроси: 1. длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относимо към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка; и 2. относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето и обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 127, ал. 2 вр. с чл.59 ал. 4 СК при предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на един от родителите. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 280 от 22.01.2020 г. по гр. д. № 1509/2018 г.; Решение № 145 от 05.08.2021 г. по гр. д. № 1178/2020 г.; Решение № 60089 от 02.08.2021 г. по гр. д. № 934/2020 г. Решение № 116 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 2548/2020 г. и др. По втория въпрос се сочи противоречие с: Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. дело № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България; решение № 176 от 08.12.2020 г. по гр. дело № 1326/2020 г. на ВКС, ІII г.о.; решение № 91 от 19.03.2014 г. по гр. дело № 711/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Ответникът по жалбата Г. В. Д., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че А. М. Е. и Г. В. Д. са родители на малолетните деца А. А. Е. / [дата на раждане] / и Б. А. Е., / [дата на раждане] /, родени по време на фактическото им съжителство. След завръщането им от остров Бали където живели до март 2019 г., те заживели в [населено място] заедно с децата, като Е. наел апартамент в [населено място], а децата били записани и са посещавали детска градина в града. През есента на 2019 г. страните преустановили фактическото си съжителство, а на 25.09.2019 г. Д. взела децата от детската градина в [населено място] и ги отвела в [населено място], където се е установила да живее и работи. В последствие децата били върнати в Б.. Със споразумение от 25.10.2019 г. между родителите, бащата дал съгласие децата да бъдат заведени от [населено място] в [населено място] на 25.10.2019 г., където да бъдат настанени в къщата на бащата на Д., и да бъдат отглеждани там от майка им и дядо им, като майката се задължила да ги върне на бащата на 03.11.2019 г.,за да може да бъде осигурено присъствието им в детската градина в [населено място] на 04.11.2019г. Местоживеенето на децата по привременните мерки също е определено от съда в [населено място], в дома на родителите на Д., където децата се отглеждат от майката и с тяхната помощ. Във връзка с подадена от Д. молба за защита от домашно насилие, по която е било образувано гр.д.№62212/2019г. по описа на СРС /която в последствие е била отхвърлена от съда/, съдът издал заповед за незабавна защита, като е забранил на Е. да приближава Д. и двете деца на разстояние по-малко от 100 метра. Установено е, че в периода след издаване на заповедта за незабавна защита до отмяната й през м.април 2020 г. децата не са имали контакти с баща си, но това не е довело до промяна в отношението им към него. Съгласно социалния доклад на Д“СП“- П. от 16.06.2021г. майката не цели възпрепятстване на контактите между бащата и децата, и не се наблюдава родителско отчуждение. Посочени са всички периоди,през които бащата е вземал децата по определения режим на лични отношения с привременните мерки с Определението на БРС от 09.11.2020г. Данни за родителско отчуждение при децата не са установени и от приетата по делото съдебна психолого-психиатрична експертиза, в която е посочено,че двете деца имат положително отношение към баща си и желаят да контактуват често с него. Съгласно изготвените по делото социални доклади и събраните доказателства са установени добри възпитателски качества и на двамата родители, които са здрави, трудоспособни и емоционално обвързани с децата. Материално-битовите условия, които могат да предложат и двамата родители на децата са достатъчни за задоволяване на техните нужди. И двамата родители могат да се ползват с подкрепата на своите близки в битов план и за отглеждане на децата. Въззивният съд е приел, че титулярството при упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, с определяне на преимуществено местоживеене на децата при нея. Посочено е, че предвид възрастта на децата/на 4 г. и 5 г./, основният и най-важен техен интерес е понастоящем да им бъде осигурена сигурна, защитена и подкрепяща от двамата родители среда, в която да се чувстват спокойни. В техен интерес е да им бъде осигурена и уседналост в населено място в страната, предвид предстоящото им начално училищно образование. Изложени са съображения, че не се поставя под съмнение родителския капацитет на бащата, и желанието и готовността му да се грижи за тях, но преценката на интересите на двете деца към момента налага извод, че те се постигат най-добре с определяне на местоживеенето на децата при майката. Изводът е мотивиран и с професионалната ангажираност на бащата, която налага негови чести пътувания извън страната, включваща негови редовни месечни престои в Азия, което би било пречка и за предстоящото училищно обучение на децата. Определен е разширен режим на лични отношения, включващ възможности децата да бъдат заедно с баща си ежемесечно, през ваканциите, през официалните и личните празници на децата и бащата, както възможност да общуват от разстояние по телефона, електронно или с друг вид технологични средства с адиуо и видеовръзка. Установено е от приетата съдебна психолого-психиатрична експертиза Д. е психично здрава и не се установяват дефицити в родителския и капацитет, както и отсъствие на адекватни родителски качества. Съдът е посочил, че липсват доказателства в подкрепа на оплакванията на Е. за аморално поведение на майката, за злоупотреба с алкохол и наркотици, и за изоставяне на децата. Не е установил и отчуждаващо поведение на майката- писмените /молби, протоколи за полицейско предупреждение, заявления до ДСП и др./ и гласни доказателства, както и съдържанието на социалните доклади установявали безпротиворечиво, че личните взаимоотношения на двамата родители са се влошили след фактическата им раздяла, и са ескалирали във взаимни обвинения, ангажиране на множество институции с оплаквания за допускани отклонения на нормите на общуване, отчуждаващо поведение, домашно насилие, включително спрямо децата и лица от разширения роднински кръг. Въз основа на социалните доклади и заключението на съдебно-психологическата експертиза, обаче въззивния съд не е установил данни след фактическата раздяла на родителите децата да са променили отношението си към баща си, да отказват да общуват с него, или да не желаят да му гостуват в [населено място]. Съдът е приел, че децата желаят да се срещат с баща си, с желание посещават дома му в [населено място], общуват свободно и непринудено с него, не изпитват притеснения да остават с него за по-дълги периоди от време и с преспиване. Според становището на социалните работници и психолога, обективирано в докладите на Д“СП“, това, което правело децата неспокойни и предизвиквало отрицателни емоции били влошените отношения на родителите им. Отказът на майката да отговаря на ежедневните обаждания на бащата по приложението “Вайбър“, въззивният съд е счел, че не следва да се възприема като отчуждаващо поведение, с оглед посоченото в социалния доклад на Д“СП“ “-П., че Д. имала опасения, че бащата може да прави записи на разговорите с децата и да ги качва в интернет. Майката освен това съдействала за провеждане на видеоразговори на бащата с децата в присъствието на социален работник от Д“СП“-П.. Оказвала е съдействие за осъществяване на режима на лични отношения на бащата с децата по привременните мерки, и не е препятствала контакта на бащата с децата. При преценката си относно по-подходящия за упражняване на родителските права родител съобразно най-добрия интерес на децата въззивният съд е обсъдил доказателства относно личността на новия съпруг на майката- О. Д., за отношението му към децата и неговия морален облик. Установено е, че децата се чувстват добре в присъствието на майка си и на съпруга й, и няма данни Омуртаг Д. да има негативно отношение или влияние върху децата. Приети са за недоказани и твърденията на Е., че участието на родителите на Д. в грижите и възпитанието на децата е неуместно или оказва вредно влияние върху тях. За да определи размера на месечната издръжка съдът е приел, двете деца са с възрастова разлика 1 година, и посещават детска градина, че на детето А. му предстои да стане ученик в първи клас и същия има затруднения с правилния говор, поради което посещава логопед. Прието е, че бащата не дължи издръжка на други лица, същия е в трудоспособна възраст, физически и психически здрав, което му дава възможност да реализира достатъчно доходи, с които да осигурява своите материални нужди и част от материалните нужди на децата си в размер, който заедно със средствата за издръжка, осигурявани от майката, да надвишава линията на бедност. Посочено е, че същия е осъществявал търговска дейност в Азия, където е живял с децата и майка им преимуществено до 2019 г. и тази дейност е източник на доходите му, и че не е оспорил размера на претендираната издръжка в първоинстанционното производство. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с поставения първи в изложението процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в съвкупност, както и да посочи кои факти приема за установени и кои не и въз основа на кои доказателства. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на децата, родителския капацитет и кому да се предостави упражняване на родителските права съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика, в това число посочената от касатора. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос. Същия е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. Според т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., под „интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. По отношение на висшия интерес на детето и критериите, от които съдът следва да се ръководи при установяването му е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност от обстоятелства от най-разнообразно естество, по-съществените от които изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след раздялата, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. Повечето от тези критерии са посочени изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК; установени са и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. В този смисъл е и съдебната практика, на която се позовава касаторът, включително Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тези разрешения. Съобразил е всички факти, от значение за определяне на най-добрия интерес на децата в конкретния случай, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответницата Г. Д. следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение