Определение № 5233 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4169/2026 г.

Производство по чл. 95 от ГПК. Частното гражданско производство е образувано по частна жалба с вх. № 15135/21.05.2026 г., подадена от И. Л. К., срещу определение № 1405/28.04.2026 г., постановено по в. ч. гр. дело № 3304/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частна жалба на И. Л. К. срещу разпореждане № 320/11.09.2025г. по в. гр. д. № 124/2025 г. на Окръжен съд – Враца. Жалбоподателят е направил искане за предоставяне на правна помощ за допълване на частната жалба. Настоящият съдебен състав счита искането за неоснователно по следните съображения: Безплатна правна помощ за процесуално представителство по ЗПП се предоставя в два случая: когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда на основание чл. 23, ал. 3 от ЗПП безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП, се предоставя, когато въз основа на представените доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Задължителна адвокатска защита по граждански дела законът предвижда при уредбата на съдържанието на касационната жалба в чл. 284, ал. 2 от ГПК и на частната касационна жалба в производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК. В разпоредбата на чл. 284 ГПК са установени критериите, на които следва да отговаря касационната жалба, за да бъде същата приета за редовна, като установените в тази норма изисквания са относими и към частните касационни жалби съгласно чл. 278, ал. 4 от ГПК. Съдът намира, че при преценката, извършена по критериите установени в чл. 23, ал. 3 от ЗПП (които са идентични с тези по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а с определение от 29.09.2026г. по в.ч.гр.д. № 3304/2025г. по описа на Апелативен съд – София, въззивният съдебен състав е освободил на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК жалбоподателя от внасянето на дължимата държавна такса по частната жалба), предвид представената с частната жалба декларация на жалбоподателя, следва, че същият няма достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение, респ. – и да упълномощи адвокат за настоящото частно производство. Предоставянето на правна помощ по реда и условията на чл. 23, ал. 3 от ЗПП е предпоставено от преценка на сезирания съд относно ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ – чл. 24, т. 1 от ЗПП, като тази преценка е с оглед съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по жалбата и разходите за адвокатска защита. В настоящия случай частната жалба, във връзка с която е направено искането за предоставяне на правна помощ, попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2 ГПК, в която хипотеза законодателят не е предвидил изискване частната жалба да бъде приподписана от адвокат или лице с юридическо образование, нито да съдържа мотивирано изложение на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Така подадената частна жалба от И. К. поражда задължение за касационния съд да се произнесе по нея, като провери валидността, допустимостта и правилността на атакуваното определение, независимо от оплакванията на жалбоподателя /съгласно разясненията, дадени в ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г., ОСГТК /. В тази връзка отказът да бъде предоставена правна помощ в това производство няма да лиши жалбоподателя от достъп до правосъдие. По тези съображения, искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ следва да се остави без уважение, на основание чл. 24, т. 1 от ЗПП. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение