Определение № 1776 от 16.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2434/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на Ж. А. Т., извършващ търговия под фирма ЕТ“Ж. Т. – Пирин“, срещу решение № 51 от 29.01.2025г. по в.т.д. № 831/2024г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение от 26.06.2024г. по т.д. № 653/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен искът на касатора срещу „Българо-американска кредитна банка“ АД по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че поради настъпила погасителна давност банката няма право на принудително изпълнение за сума от 87 308. 50 евро главница по Договор за кредит от 05.07.2004г. и анекси, за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19183/2008г. на Софийски районен съд. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо. Не е спазена йерархията на разглежданите дела. Производството по делото е трябвало да бъде спряно поради висящите дела по по-рано предявените пред Софийския районен съд частични искове на касатора по чл. 439 от ГПК. Решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е недопустимо. Не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 от ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените искове се отнасят до различни части на вземането. Обжалваното решение, според касатора, е и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Касаторът е бил освободен от 2013г. да преустанови плащанията по договора за кредит. В тази връзка въззивният съд е пренебрегнал решение, което е постановено от легитимен съд и има обвързваща сила. Обстоятелството е установено в решение на Окръжен съд – Перник от 2018г. При сключването на споразуменията от 2015г. давността е изтекла. Същевременно въззивният съд е приел като доказателство документ с недостоверна дата. Банката е трябвало да докаже достоверна дата на изявлението от 2012г., с което привидно се твърди, че е призната неизтекла давност. Документът е бил представен едва през 2021г. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с уважаване на предявения иск. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Формулираните от касатора въпроси са: 1). Как следва съдът да изчислява действието на погасителната давност за признато вземане на взискателя по изпълнително дело № 545/2008г. при наличието на влязло в сила решение № 350/20.10.2018г. по гр.д. № 562/2018г. по описа на Окръжен съд – Перник? 2.) Следва ли съдът при представен документ от 28.11.2012г. в процеса по гр.д. № 831/2024г. на Апелативен съд – София, обективиращ едностранно изявление на дадено лице (в случая Ж. Т.), да тълкува съдържанието му съгласно чл. 20 от ЗЗД, като съобразява общата воля на страните по договора от 2004г. за банков кредит, получен от ЕТ“Ж. Т. – Пирин“ като кредитополучател от „Българо-американска кредитна банка“ АД? 3.) Отразява ли се върху вземането на взискателя теченето на погасителната давност след прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на изпълнително дело № 545/2008г. по силата на закона в периода от 04.11.2008г. до 25.01.2012г. и как се отразява върху теченето/спирането на давността представеният от банката документ от 28.11.2012г., който не поражда правни последици в нейна полза като действие по спиране теченето на давността? 4.) Длъжен ли е съдът да обоснове решението си, след като обсъди всички релевантни за процеса становища, възражения и доводи и съгласно вътрешното си убеждение да постанови своя съдебен акт въз основа на закона? Във връзка с въпросите касаторът се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50085 от 09.01.2024г. по т.д. № 1409/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 31 от 09.09.2010г. по т.д. № 400/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. От „Българо-американска кредитна банка“ АД, насрещна страна по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд- София е приел, че с издадена на 15.07.2008г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 19183/2008 г. по описа на Софийския районен съд ЕТ“Ж. Т. – Пирин“ е бил осъден да заплати на „Българо-американска кредитна банка“ АД, освен другото, сумата от 87 308. 50 евро главница по Договор за предоставяне на банков кредит от 05.07.2004г. с анекси. На същата дата по частното дело е бил издаден и изпълнителен лист за сумата. Въз основа на него, съгласно молба от 09.09.2008г. на банката, е било образувано изпълнително дело № 545/2008г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. С решение от 30.10.2018г. по гр.дело № 562/2018 г. на Окръжен съд – Перник, в производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, е бил отменен отказът на ЧСИ Анелия Василева да прекрати производството по изпълнителното дело. В мотивите към това решение е било прието, че в периода от 04.11.2008г. до 25.01.2012г. не са били извършвани никакви изпълнителни действия, а последното валидно изпълнително действие е от 24.10.2008г. и изпълнителното производство е било прекратено по право на 24.10.2010г. на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. С оглед задължителните указания на съда с постановление от 08.11.2018г. изпълнителното производство пред ЧСИ Анелия Василева е било прекратено и оригиналният изпълнителен лист е бил върнат на взискателя. Също според изложеното от въззивния съд преди постановяването на решението на Окръжен съд – Перник и прекратяването на изпълнителното дело от ЧСИ Анелия Василева е имало настъпили множество обстоятелства от значение за теченето на давността. Така на 28.11.2012г. ищецът е депозирал в деловодството на ответната банка писмен документ, наименуван „жалба“, датиран саморъчно с дата 28.11.2012г. Съгласно изложеното в документа, ЕТ“Ж. Т. – Пирин“ е извършвал погасяване на дълга към банката в различни размери през различни периоди от време, но въпреки всичко към датата на депозиране на жалбата дългът му възлизал на 86 800 евро. Според въззивния съд се е касаело за признание на дълга, прекъсващо давността. Автентичността на подписа на ищеца върху документа е била потвърдена от съдебна графологична експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, а верността на удостоверената дата не е била опровергана. Напротив, жалбата е била заведена в деловодната система на банката на същата дата. Давността е била прекъсната и съгласно молба от 11.09.2014г. на банката, също по изпълнителното дело на ЧСИ Анелия Василева. Поискано е било да бъдат изнесени на публична продан на ипотекирани недвижими имоти. С разпореждане от 12.01.2015г. на съдебния изпълнител публичната продан е била насрочена (в периода 26.02.2015 г. – 26.03.2015г.), също от значение за прекъсването на давността. С протокол от 26.02.2015 г. производството по изпълнително дело е дело е било спряно на основание чл. 432, т. 2 от ГПК - по изрично искане на взискателя. Това е било във връзка с извънсъдебни споразумения от 19.02.2015г. и от 04.06.2015г. С тях страните са преуредили отношенията си по повод договора за банков кредит. По силата на първото споразумение ищецът се е съгласил да изплати дълга (в размер на 74 082. 31 евро) на равни месечни вноски от по 750 лева до тридесет число на всеки месец, считано от месец февруари до месец април 2015г. По силата на второто споразумение е било признато изрично наличието на задължение към банката в размер на 87 308. 50 евро, с възобновяване на плащанията по договора, считано от 05.05.2015г. Според състава на апелативния съд отново се е касаело за признание на дълга, при автентичност на споразуменията. В този смисъл е било заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно - графологична експертиза. Вещото лице е направило извод, че подписите и под двете споразумения са положени лично от ищеца, в качеството му на длъжник по договора за банков кредит. Също според въззивния съд с молба вх. №12359/07.06.2018г. банката - взискател е поискала възобновяване на спряното изпълнително производство и е посочила нов изпълнителен способ – изнасяне на публична продан на недвижим имот, подборно индивидуализиран в молбата. С протокол от 10.07.2018 г. производството по изпълнително дело №545/08г. на ЧСИ Анелия Василева е било възобновено, като със същото е насрочена и публична продан на недвижимия имот, посочен в молбата на взискателя. Относно тези действия също е било възприето, че са от значение за прекъсване на давността. След прекратяването на производството по изпълнително дело № 545/08г. на ЧСИ Анелия Василева и връщане на оригиналния изпълнителен лист на взискателя на 08.11.2018г. пред същия съдебен изпълнител е било образувано ново изпълнително дело - изпълнително дело 1496/2018г. В молбата за образуване на това дело са били посочени множество изпълнителни способи – налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжника, прекъсващи погасителната давност. Това е било и съгласно протоколи от 10.01.2019 г., според които са били наложени запори върху вземания на длъжника. Бил е насрочен опис на недвижим имот, който да се проведе на 10.03.2019г. С молба от 26.06.2019г. взискателят е поискал извършване на опис и изнасяне на публична продан на три недвижими имота. В резултат с разпореждане от 25.07.2019г. на частния съдебен изпълнител проданта е била насрочена. Въз основа на молба от 09.12.2020г. на банката изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ Стилиян Бадев и образувано под нов номер (№ 2105/2020г.). В тази молба е бил предложен изпълнителен способ изнасяне на публична продан на недвижими имоти. С разпореждане на съдебния изпълнител опис на недвижимите имоти е бил насрочен на 16.03.2020г., след което пренасрочен за 27.05.2021 г. и за 28.10.2021. С нова молба от 21.09.2021г. взискателят отново е поискал извършване на опис оценка и изнасяне на публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника. За действията на взискателя и на съдебния изпълнител от въззивния съд отново е било прието, че са прекъсвали теченето на давността. При всички тези обстоятелства относно признаването на дълга от касатора - длъжник (с документа от 28.11.2012г. и споразуменията от 19.02.2015г. и 04.06.2015г.), както и предприемането на действия за принудително изпълнение (по молби на банката от 11.09.2014г., 07.06.2018г., 08.11.2018г., 26.06.2019г., 09.12.2020г. и 21.09.2021г., съответно прилагане на изпълнителни способи от частните съдебни изпълнители по изпълнителните дела на 12.01.2015г., 10.07.2018г., 10.01.2019г., 25.07.2018г., 16.03.2020г., 27.05.2021г. и 28.10.2021г.), воденият иск по чл. 439 от ГПК е бил приет за неоснователен. Според състава на Апелативен съд – София се е установявало многократно прекъсване на давността при обстоятелства по чл. 116, б.“а“ и б.“в“ от ЗЗД, поради което вземането относно главницата по договора за кредит не е било погасено с изтичането на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Производството по отрицателния установителен иск на ищеца по чл. 439 от ГПК по т.д. № 653/2021г. на Софийски градски съд за недължимост на сумата от 87 308. 50 евро главница е било образувано на 12.04.2021г. Преди това от него са били образувани две други дела с предмет частични отрицателни установителни искове относно главницата (за суми от по 1 000 евро). Това са били гр.д. № 38685/2020г. на Софийски районен съд, 75 състав (образувано на 11.02.2020г.) и гр.д. № 14910/2021г. на Софийски районен съд, 36 състав (образувано на 15.03.2021г.). Според въззивния съд не е имало основание за спиране на производството поради висящността на тези дела, нито решението по т.д. № 653/2021г. е било недопустимо. Първото от делата пред Софийски районен съд е било прекратено и прекратяването е било окончателно потвърдено с определение по ч.гр.д. № 6428/2025г. на Софийски градски съд по съображения, че от ищеца е образувано друго дело (пред Софийски градски съд), с което съдът да се произнесе по цялото му искане (главницата от 87 308. 50 евро) и липсва интерес от междувременно предявения частичен иск. По гр.д. № 14910/2021г. изпълнителни действия фактически не са били извършвани, а от съдебния състав е бил изчакван изходът по т.д. № 653/2021г. на Софийски градски съд, за което са били изпращани многократно искания за справки. С оглед решаващите мотиви на въззивния съд в решението му, поставеният от касатора първи въпрос (процесуалноправен) е от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е дали решение на окръжен съд по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК за отмяната на отказ на съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемция е от значение за иска по чл. 439 от ГПК. Според касатора в случая във връзка с давността следва да бъде съобразено решение от 30.10.2018г. по гр.дело № 562/2018 г. на Окръжен съд – Перник, а съгласно изложеното от въззивния съд това постановено решение е без значение. Във връзка с въпроса не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По аргумент от възприетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г., съдебното решение по жалба по чл. 435 от ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител. От тази постановка може да бъде направен извод, че при обжалване на отказа на съдебен изпълнител за прекрати изпълнителното производство, предмет на обсъждане са неговите действия в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8от ГПК относно перемцията, но не и обстоятелствата относно погасителната давност (нейното течене), съответно дали е погасено правото на принудително изпълнение на взискателя. Въззивният съд не се е отклонил от посочената съдебна практика. Отделно от това съгласно решението по гр.дело № 562/2018 г. на Окръжен съд – Перник по изпълнително дело № 545/2008г. по описа на ЧСИ Анелия Василева не са били извършвани никакви изпълнителни действия в периода от 04.11.2008г. до 25.01.2012г. Предвид издаването на заповедта за незабавно изпълнение през 2008г. самият касатор излага, че погасителната давност е изтекла през 2013г. Т.е. посоченият в решението на Окръжен съд – Перник период, в който не са били предприемани действия за принудително изпълнение, не покрива периода на давността, посочен от самия касатор. Вторият въпрос на касатора е относно тълкуването на документа („жалба“) от 28.11.2012г., съответно дали при това тълкуване следва да бъдат съобразени критериите по чл. 20 от ЗЗД. Дори да се приеме, че въпросът (материалноправен) отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, то отново липсва осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК. По отношение тълкуването на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД има установена трайна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която на тълкуване по този ред подлежи неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД – отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. В този смисъл са решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 89 от 17.07.2009г. по т.д. № 523/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 546 от 23.07.2010г. по гр.д. № 856/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. Също според съдебната практика, обективирана в решение № 104 от 07.07.2016г. по гр.д. № 89/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 70 от 26.06.2019г. по гр.д. № 1785/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 32 от 27.01.2025г. по гр.д. № 317/2024г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., критериите на чл. 20 от ЗЗД са съответно приложими и при тълкуването на едностранните волеизявления. Аргумент е разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД, съгласно която правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления. В случая в съответствие с чл. 20 от ЗЗД въззивният съд е тълкувал документа „жалба“, датиран саморъчно от касатора с дата 28.11.2012г. и входиран в системата на банката на същата дата, и е приел, че той съдържа признание на вземането относно главницата по сключения между страните Договор за кредит от 05.07.2004г. и анекси, което е основание за прекъсване на давността съгласно чл. 116, б.“а“ от ЗЗД. Третият поставен от касатора въпрос (материалноправен) е относно значението за давността на изпълнителни действия, извършени по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Не е осъществена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК относно въпроса и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Отговор на питането е даден с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС и той е положителен. Погасителната давност се прекъсва от изпълнителното действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Това е възприел и въззивният съд. Независимо от настъпилата по изпълнително дело № 545/2008г. по описа на ЧСИ Анелия Василева перемпция предприетите действия за принудително изпълнение са били зачетени на основание чл. 116, б.“в“ от ЗЗД. Това са исканията на банката - взискател за прилагане на различни изпълнителни способи, както и действията на частните съдебни изпълнители в тази връзка (т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съответно т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС). Четвъртият въпрос на касатора (процесуалноправен) е относно задължението на въззивния съд да отговори на доводите и възраженията на страните, като мотивира решението си. Макар въпросът да е от значение за изхода на спора, не е удовлетворено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, включително задължителната такава (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). По-конкретно са били обсъдени оплакванията на ЕТ“Ж. Т. – Пирин“ във въззивната му жалба във връзка с твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на всяка от страните в производството. Липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо поради съществуването на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съответно на постановките на Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Гр.д. № 38685/2020г. на Софийски районен съд, 75 състав, по което е предявен частичен отрицателен установителен иск относно главницата по Договора за кредит от 05.07.2004г. е било прекратено и не е висящо. По него са приети обстоятелства по чл. 130 от ГПК – че щом последващо от длъжника е предявен иск по чл. 439 от ГПК за оспорване на цялото вземане и този иск не е частичен, липсва интерес от висящността на делото по предявения от длъжника преди това частичен иск по чл. 439 от ГПК. Липсата на извършвани действия по второто от делата, на които се позовава касаторът (гр.д. № 14910/2021г. на Софийски районен съд, 36 състав, също с предявен частичен иск) и очакването на изхода от настоящото дело, е индикация за съмнение от страна на състава на районния съд относно допустимостта на производството. За такива случаи в съдебната практика на ВКС се приема, че липсва основание за спиране, дори да се касае за обусловено дело. По-конкретно съгласно практиката, обективирана в определение № 93 от 24.02.2020г. по ч.т.д. № 230/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 1406 от 21.12.2023г. по ч.т.д. № 1424/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., липсва основание за спиране, щом исковата молба по обуславящото дело не е приета за редовна от съда, пред който е предявена. Подлежащите на отстраняване пречки за разглеждане на делото предпоставят оставането на исковата молба без движение, но до формирането на положителна преценка на разглеждащия обуславящото дело съд относно тяхното преодоляване е налице основателно съмнение в бъдещото развитие на производството. При наличието на такова съмнение по гр.д. № 14910/2021г. на Софийски районен съд, 36 състав, не биха могли да бъдат приети обстоятелства по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, предпоставящи спиране на производството пред Апелативен съд – София. Тъй като искът по чл. 439 от ГПК по настоящото дело не е частичен, а предявен в пълния си размер, то не са налице обстоятелства по т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, на което също се позовава касаторът във връзка с оплакването си за недопустимост на обжалваното решение. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - София. С подадения отговор на касационната жалба от „Българо-американска кредитна банка“ АД е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 190 лева с равностойност от 97. 15 евро. Сумата съответства на материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените действия по процесуално представителство на банката. Воден от горното съдът